Елиан Гешев е собственикът на торент тракера ArenaBg.com. Идва ни на гости в офиса един понеделник между пресконференцията, която е дал наскоро на медиите и преди поредното заседание по делото срещу него.
За шефа на ГДБОП Явор Колев Гешев е „организирана престъпност", за съда - обвиняем в това, че... писал по форуми, за медиите - някакъв неясен човек, който говори бързо неразбираеми или невероятни за тях неща с много цитати на текстове от закона.
За нас Гешев е събеседник, който пали нервно цигара след цигара и говори, говори, говори... по всякакви въпроси и без да го питат. Не отказва да обясни и каквото го попитате. И отговорите му чертаят една картина далеч по-различна от онова, което сте прочели другаде в 20 реда.
„Не се чувствам част от интернет бизнеса", казва той в отговор на наш въпрос. Но има удивително ясна визия за развитието на тази среда, технологиите и медиите в нея и дори... приложимото към нея право - както българско, така и чуждо. Репресиите срещу него са го направили по-добър специалист по темата от повечето професионални юристи. Със същата страст обаче може да говори за оцеляването на изкуството в чалга времената или за смъртта на продуцентския бизнес.
Кой е Елиан Гешев? Пират, бизнесмен, престъпник, идеалист...? Каквото и да е предварителното ви убеждение, след това, което ще прочетете по-надолу, то сигурно няма да е вече същото.
„Пирати", динозаври, изкуство и чалга
Явор Колев не дебатира по същество - "ние сме част от Европа", "пиратството трябва да се преследва"... Аз се опитвам да атакувам изоснови терминологията му. Това е измислена терминология на заинтересованите бизнес среди - от огромните индустрии за изкуство през организациите за колективно управление на права, през разни емисари и лобисти, които обикалят света и с милионите си се опитват да отложат неизбежния си край.
Понятия като „интернет пиратство", пиратски филми, музика, незаконно съдържание целят да внушат вина на обикновения потребител. Вина за това, че четат, гледат слушат или изживяват нещо без да плащат. И задълително като пострадали се посочват авторите и творците.
Ако попиташ един обикновен човек дали всеки би трябвало да получава справедливо заплащане за труда си, отговорът е съвсем ясен - разбира се, че да. И според закона, и според морала, но... нека се загледаме по-добре в тези, които „плачат" за творците.
Кои са те и колко сред тях са автори на каквото и да било произведение? Не носители на права, а автори! Нито един всъщност. Всички те са просто едни прекупвачи на интелектуални продукти. Откупили с пари правото да носят името „правоносител". Те са именно тези, които удесеторяват цената с единствената цел да бъде извличана печалба.
Когато говорим за десеторна печалба обаче няма как това да не ни се стори неморално. Дали е законно? Ами те същите си пазаруват и законите, и, естествено, според тях е съвсем законно.
Друг е въпросът, че в едно нормално общество законът трябва да следва морала, а не обратното. И понеже законът, напазаруван от тях, не съответства на обществения морал, дай сега да коригираме и морала. Ще ги наречем крадци, престъпници, грабители и когато успеем да ги убедим, всичко ще е ОК и нашият закон няма да противоречи на нашия, а вече и техен морал.
Каква всъщност е истината за окрадените автори и творци?
Ако зададем въпрос на един творец: „Избери това, без което не можеш. Без търговеца, който откупува творбата ти или без публиката?" Какъв мислите, че би бил отговорът?
Ясно е че творецът без публика не може да съществува. Писател без читатели, музикант без поне един слушател, театър без зрители... И какво всъщност предлага търговецът на автора? Да го направи достъпен за публиката. Как? Като запише произведението му и го разпространява.
Авторът има интерес от това, защото чрез така получената популярност ще напълни залите и стадионите и от това ще реализира всъщност приходите си. За търговеца нещата са още по-прости. Той само ще трябва да откупи творбата, да я лъсне малко и да я опакова. Само че това „лъскане" ще струва на потребителите 10 пъти колкото е платил на автора.
Звукозаписната индустрия се появява точно навреме - малко след бума на средствата за масова информация. Първи са били радиопрограмите. Авторите са предлагали творбите си, а радиото ги е правило известни и впоследствие са пълнели концертните зали. Резултатът е бил безплатен продукт за слушателите и право на избор за кой автор биха платили, за да го гледат на живо. Съвсем справедливо е певецът да получи възнаграждение като дойде при теб и изпълни песните си. За всяка капка „певческа пот" се полага съответното възнаграждение.
Но нещо е липсвало и търговците са го напипали. Липсвала е възможността да слушаш само тези, които харесваш, и освен това да ги слушаш когато си поискаш. И ето я нишата за търговеца. Инвестираш в техника, записваш, опаковаш, разпространяваш. Все неща, без които покриването на тази ниша е било невъзможно.
Но днес за какво са ни техните дискове и носители? Днес Интернет предлага тази възможност безплатно на творците и на тези, без които те не могат да съществуват - техните почитатели.
Днес всеки може да избира в Мрежата кого и кога да слуша или гледа и е съвсем логично резултатът да е отново безплатен продукт за потребителите. Търговците обаче нямат никакъв шанс да се вместят с печалба в нулевата стойност на безплатния продукт. Те са като едни огромни тревопасни динозаври, свикнали да пасат денонощно.
За разлика от предишните им събратя отпреди 65 млн. години, тези са по информирани и все по-често се заглеждат в огнената топка в небето. Те знаят какво представлява тя. Това е новият астероид, който ще ги изличи от лицето на Земята - Интернет. Ще бъдат изличени, защото те изпасаха духовността на човечеството. Изпасаха я с комерсиалния си подход към изкуството. Инвестират не в култура, а в това, което се продава.
Ако днес бяха живи творци като Бетховен, Моцарт, ван Гог, Пикасо правоносителите дори нямаше да ги забележат. Виж Азис и другите "славеи" с малки имена процъфтяват, защото се продават. А се продават, защото се издават. И се завърта порочният чалга кръг.
Не ме разбирайте грешно. Нямам нищо против съществуването на който и да е жанр в музиката. Но порочният кръг, развъртан от комерса, поражда „чалга" култура. Момиченца на по 15-18 години се обличат и държат като идолите си от чалга клиповете. Там парите, колите и силиконите са бог. А за тези неща си трябват пари, пък те, както си му е редът, могат да бъдат осигурени само от някой „чичко". И какво да му предложат на този „чичко", освен телата си, след като душите им са вече опустошени?
Да, но тезата на правоносителите е - вие убивате пазара и затова няма нови български продукти, понеже комерсиалното оцелява, но вие вземате и хляба на онези БГ артисти, които едва продават 1000 бройки.
В „Арена" не се споделят никакви български продукти - още от самото й създаване. Това правило се роди спонтанно от самите потребители още в началото, когато преминахме към новата тогава технология за споделяне чрез BitTorrent. Писането на кирилица е задължително, грубият или циничен език, обиди, расова дискриминация - всичко такова е забранено. Правила са крещящо необходими, когато събираш няколкостотин хиляди души.
Основната идея на сайта ни е да се спазват основните правила, които са събразени единствено със законовата страна. Моралният аспект на правилата е продукт на много обсъждани във форума към сайта теми. Решенията се взимат от самите потребители и след това за тяхното изпълнение следят модератори, избрани пак измежду потребителите.
Оперативно сайтът се управялва от неговите потребители, които избират модератори измежду самите тях. Модераторите пък избират администратори. Аз от своя страна следя тези, които са се самоизбрали и ситуирали в йерархията, да спазват основните правила.
Самият аз обаче нямам администраторски и модераторски права във форума, защото бях обвинен 2007 г., че съм писал във форума как се свалят и качват торенти и как се действа, когато полицията ти влезе в дома. Това е обвинението ми в съда.
„АренаБГ" е един от най-посещаваните български сайтове. Ти обяви 35 000 лв. печалба в счетоводния си баланс за 2009 г., а хора като Явор Колев говореха за милиони. Какви са всъщност приходите и разходите в този бизнес?
Подръжката на сайт от такъв мащаб изисква машинен ресурс, хостинг, разходи за трафик и разходи за текуща поддръжка и системна администрация. Един такъв сървър е от порядъка на $10-12 000, а ни трябват поне 4 такива. Амортизира се за 2 години, но при такова натоварване поне хард дисковете му трябва да се подменят минимум веднъж годишно. За щастие, те не са големи, защото на сайта не се съхраняват никави файлове или голям обем информация. Но пък трябва да са изключително бързи, което означава, че вместо по $80, купуваме от тези по $600.
Хостингът, особено за сайт, който е постоянно заплашен от атака, трябва да е поне двоен. А резервният хостинг не може да е с параметри, по-малки от тези на основния - ако спрат сайта на някаква дестинация, той трябва да може да се появи от другата и да няма смущения в работата.
В Европа наем на една такава машина с такъв трафик е около 400 EUR на месец. Представете си какво е за 5 машини и за 10 машини. Това са разходи, които не биха съществували, ако сайтът не беше постоянно атакуван. Той можеше да е в България, да не плаща международен трафик, защото той не е ориентиран към чужда публика.
Политиката ни е - в държавите, в които законът не позволява на гражданите да обменят нелицензирани продукти за лични нужди, там сайтът ни не се вижда. Използваме Geo IP система и в такива държави сайтът извежда съобщение: „Във вашата държава копирането и използването на защитени продукти не е позволено, поради което достъпът ви е забранен". Целта е да не се нарушават местните закони от наши потребители от тези страни и да не можем да бъдем обвинявани, че ги организираме да вършат това.
Създали сме интерфейс за правоносители и всеки от тях може да трие споделяните от потребителите ни заглавия, които те самите преценят, че нарушават правата им. Така не даваме възможност нещата да се развият като в „Пайрът Бей". Както е известно, „Пайрът Бей" категорично и нагло отказват да свалят каквито и да било заглавия от сайта си. Но пък по този начин дават възможност за завеждане на частни искове, както и за наказателно преследване, защото не навсякъде по света използването на защитени продукти за некомерсиални цели е разрешено.
Кои правоносители имат достъп да трият в „АренаБГ"?
От чуждите това са автоматизирани системи, които търсят, проверяват и изпращат стандартни съобщения до нарушителите - те защитават главно права на правоносители от САЩ. Те са суперактивни - постоянно пишат и ние постоянно сваляме. Странното е, че от месец ги няма, нямаме нито едно съобщение от тях.
От българските правоносители са „Александра филмс", „Профилм", „Прооптики" докато ги имаше, забравих наследника им как се казваше, „А Филмс", „Тандем Филмс" - най-големите. От музикалните продуценти нямаме активен участник, но пък и българска музика при нас няма, а от чуждата се споделят предимно авторски DJ-ски сетове и разни компилации, които често са безплатно разпространявани в Интернет от авторите им.
„Майкрософт" е сериозен участник при нас, но е активен сравнително рядко. Рядко, но с по много заглавия на споделени линкове. На два пъти ни изпращат по над 1500 линка и за съжаление в някакъв техен стандартен формат, неприложим за автоматичната ни конзола. Налага се да го правим ръчно. Последният път ни отне 3 дни.
Няма правоносител, който да може да се оплаче от нас, защото съдействаме безотказно - и чрез интерфейса, през който сами трият, и чрез мейл за ръчна обработка. Битува една теза, че въпреки това те могат да се оплачат, защото не били длъжни да ни претърсват. Принципно е така, но как именно ще узнаят за материал при нас, който нарушава правата им, без да ни „претърсят"?
И в този смисъл защо правоносител би избрал вместо моментално да премахне материал, нарушаващ правата му, да пуска сигнали и оплаквания и след 3-4 месеца този материал да бъде премахнат? Сещате се кой и защо би пускал сигнали при това положение. Тези, които искат да скалъпят някакво обвинение, и въобще не се притесняват дали някой им използва продуктите.
Те не желаят да има безплатно съдържание, защото дори техните 2,3,4 хиляди продукта да ги няма при нас, то остават още 25 000 безплатни, за които никой не е протестирал или изтрил. Те искат да закрият „Арена" и „Замунда" и да премахнат достъпа на българските потребители до 130 000 заглавия, като в същото време ще им предложат не повече от 4 000, но пък платени. Е, няма що. Добра оферта за потребителите в България е това.
Всъщност едва около 1% от споделеното съдържание на сайта ни е свалено от правоносители. Към останалите 99% никой няма претенции... освен Явор Колев. Как си ги позна като негови, се чудя? И ако вярно са негови, защо просто не се регистрира като правоносител и да ги изтрие?
Това е шега. Всъщност по регламент всеки правоносител изпраща документ, от който да е видно, че е правоносител. Системата изпълнява заявките автоматично, но пък и следим за злоупотреби и ако регистрираме такива, моментално заличаваме акаунта на мнимия правоносител. Е... колко документа за права на територията на България може да предостави Явор Колев? И на чий гроб всъщност плаче?
Мислил ли си за някаква алтернатива - да започнеш например и разпространение на законни продукти на правоносителите?
Да, наистина, аз съм убеден, че бъдещето не е само на безплатните файлове. Най-малкото защото като всичко безплатно качеството им е негарантирано. Ето ви един добър пример за платен сайт в интернет - iТunes. Няма никаква причина един сайт да се откаже и от алтернатива - високо качество, гарантирано, срещу заплащане.
Точно по тази причина в края на миналата година проведохме среща със Стефан Минчев от „Александра" и решихме да започнем да работим заедно. Това е проект, който в момента изчаква третата страна по него - Димитър Ангелов, бивш съдружник в „Амотера", която всъщност инициира акциите срещу нас през 2006 г. Те имаха един прекрасен пороект - Vod.bg, изпълнен професионално, реализиран и работещ без никакви проблеми, но за съжаление се опитваха със 700 заглавия да ни убедят да премахнем споделените от наши потребители 20 000.
С г-н Минчев нещата са малко по-различни - той е интелигентен, прозорлив и инициативен мъж, който осъзнава тази реалност. Принципната ни договорка с него е да се появи това съдържание, като се направи всичко възможно това, което го има като платена алтернатива, да не бъде достъпно безплатно. Всъщност то и сега не е достъпно, защото „Александра" имат директна конзола и сами трият от сайта.
Мислил ли си за някакви нови продукти? Имаш толкова голям трафик, че би могъл да създадеш няколко сайта, които само за 3 месеца да се вдигнат до някаква топ група в интернет?
Да, но нямам сили да се занимавам с толкова неща. Отстояването на статуквото ми отнема толкова много от времето и услията, че някакси... Пък и приходите от тази дейност осигуряват едно доста скромно съществуване и се налага да развивам и друг вид дейност - занимавам се с автомобилни проекти. Но човек, който е така притискан и мачкан от системата, много малко време и сили му остават.
Аз живея скромно, в евтин софийски квартал, а апартаментът ми е 80 квадрата, в които синът ми няма собствена стая, живее с майка си. Добре, че още е малък. Ако печелех по 300 000, 100 000, 50 000 на месец, щях да имам къща, стая за детето си, щях да имам какво ли не. А-аа, имам и една надуваема лодка и се чудя как не са разбрали за нея, за да съобщят, че имам яхта.
Вижте, не правя всичко това по други подбуди, а защото вярвам в тази кауза и искам да я отстоявам. И четейки съвременните закони, виждам, че законите не го забраняват. Виждам също така накъде вървят нещата в ЕС и вярвам, че поредното размърдване на алчните идустрии няма да успее да заличи европейските достижения по отношение на правата на гражданите на общността.
Визирам разглеждането на споразумението ACTA в момента. На този етап сигналите са, че ACTA предвижда наказателноправни мерки, което по същество е извън обхвата на европейското право. Освен това, ACTA не предвижда пропорционална защита на частните субекти, използващи защитени продукти с некомерсиална цел. Познато, нали?
Надделява становището, че ACTA не бива да се приема в предложения за обсъждане вид, докато не включи мерките за защита, предвидени в европейското и международнто право. Всъщност това, на което се надява Явор Колев и тези, които стоят над и зад него, е на път да се провали. А за доклада Гало считам, че е просто артилерйската подготовка за приемането на ACTA. Според мен и този път няма да мине номерът. Ето това е моята мотивация.
Семейството ти как гледа на всичко това?
Трудно, но ме подкрепят. Стресът е огромен. Аз никога не съм бил нито сирийски гражданин, нито руснак, моето име е стояло винаги пред сайта и когато има проблеми, първо мен арестуват.
