"Белият национализъм" още се уповава на твърденията, че белите хора биологически, генетично и по всякакъв друг начин превъзхождат цветнокожите. Все още има хора, които мечтаят за "бяла" Америка. Макар да са се отказали да доминират цялата страната, те са посветени на идеята да се консервират и отделят от онази мултирасова Америка, която ненавиждат.
Фотографката Джули Платнър е сред членове на Националното Социалистическото движение в САЩ в рамките на една година, докато проектът й стига до драматичен край. "Запознах се с Джеф Хол на паркинга на супермаркет на 11 мили югоизточно от Лос Анджлис. Карах пикап. Веднага забелязах висок тъмноок мъж да крачи напред-назад, докато говори по мобилния си телефон. На бръснатата му глава имаше голям татуиран кръст", разказва Платнър в материал за "Ал Джазира".
Тя се приближава към мъжа плахо и му казва: "Здрасти. Аз съм фотограф". Джеф Хол не я поглежда в очите, а само промърморва нещо, че трябва да изчака и другите медии.
Джули прекарва следващата една година в документиране на живота на членовете на базираното в Детройт Национално Социалистическо движение (National Socialist Movement-NSM), един от които е и Хол. Организацията е смятана за най-голямата неонацистка фракция в САЩ.
Идеята на фотографката е да получи сведения от първа ръка за организацията, идеалите и реториката на "белия" национализъм в САЩ, в контекста на една "пост-расова" епоха, която мнозина се надяваха, че ще настъпи с избирането на Барак Обама за президент.
Хол е лидер на крилото на NSM на Западния бряг. Той е безработен водопроводчик и баща на пет деца. Пазарува с купони за храна, харизматичен е и политически активен сред своята общност. Преди се е кандидатирал за общинския съвет на Ривърсайд и спечелил 33 процента от гласовете. Заедно с екип на HBO и местна телевизия, Джули поема заедно с Хол от паркинга към мотел, където 25-ма членове на NSM вече ги очакват. Сред тях има няколко жени и тийнейджъри.
Другите представители на медии взимат интервюта и си тръгват. След това обстановката става по-спокойна. Едър татуиран мъж отива за бира, а Джули споделя, че се опитвала да бъде възможно най-незабележима и прекарала следобеда и вечерта, снимайки националистите.
Не започвай нищо, довърши всичко
На следващата сутрин хората от NSM се събрали във фоайето, за да потеглят към Ел Ей с идеята да протестират срещу незаконната имиграция. Настроението беше милитаристично, напрегнато и доста различно от онова предния следобед, казва Джули. Облечени в германски нацистки униформи, всички изглеждали някак по-високи, а гърбовете им - по-широки. Опасявайки се от сблъсъци, Хол ги окуражил да "не започват нищо и да довършат всичко".
Ескортирана от дузина полицаи, групата марширува към стълбите на кметството. Улиците са блокирани, периметърът - отцепен. Докато членовете на NSM приближават, са посрещнати от стотици контрапротестиращи, които са поне с 40 повече. На микрофона хората на Хол прокламират, че имигрантите минават границата, за да живеят в охолство и да вземат работата на местните.
Джули чува тихо одобрение около себе си, включително от страна на около 45-годишен бял мъж, който пожелал на националистите да продължат с "добрата работа".
По-късно същата година Джули звъни на Хол от Ню Йорк. Тя има желанието да бъде поканена в дома му в Ривърсайд, където се провеждат ежемесечни срещи. Той споделил, че предстои някакъв обичай, свързан с 20 и няколко годишната му съпруга Криста, която е начална учителка (бел. ред. - подобен на българската "погача" след раждане на бебе"). Джули поискала да дойде, а Хол нямал нищо против.
Фотографката описва дома му като стандартен - нормална американска къща, собственост на майката на Джеф. Розови стикери с надпис "Обичам те" са налепени по вратата, която води към двора. Действието се развива малко след Коледа и все още има украса из къщата, а по пода на дневната има подаръци за бебето.
Всичко изглежда съвсем нормално, освен огромния флаг със свастика, който виси от тавана. По време на обяда най-голямото от децата на Джеф - 10-годишният Джоузеф, грабва последните 3 шоколадови бисквити от пакета, преди баща му да го настигне и да му ги вземе. Съпротивлението на детето траело кратко, особено след като Джеф го погледнал с поглед, нетърпящ възражения.
Вината на другите
После дошло време за началото на срещата. Джеф я открил с критика към коментара на секретаря по вътрешна сигурност на САЩ Джанет Наполитано, че държавните граници са подсигурени. Джеф обаче говори за важността на патрулите на NSM по границата, за присъединяването на нови хора.
Споменава също, че синът му е започнал да го придружава по време на въоръжените операции в Калифорния и Аризона, за да "защити нацията ни от инвазията от Мексико". Най-важното, по думите му, било да се попречи на имигрантите да вземат повече американски работни места.
Джули смята, че лидерството на NSM за Джеф е бягство от реалността и собствените му разочарования. То му дава възможност да обвинява другите за своите неволи.
Данните сочат, че в производството на САЩ има с 5,1 млн. по-малко работни места, в сравнение с 2001 г. Лисата на работа прави ситуацията отчайваща за средната и работническата класа. Крайно десните популистки медии пък са готови да изпратят "удобно" послание кой е виновен за това. Тази реторика кара много американци да винят малцинствата и имигрантите са състоянието си.
Логичният край
Следващото посещение на Джули в дома на Хол е и последното. Децата му играят и ядат сандвичи в двора, докато тя ги снима. Последният кадър, който прави, е на русия синеок Джоузеф, който седи на стълбите. Обувките му са му малки и пръстите стърчат от тях. До него седи член на NSM с черни кубинки с метални бомбета.
Джеф кара свой приятел до Сан Диего, връща се часове по-късно, пие уиски и заспива на дивана.
Малко след това Джоузеф, който би трябвало да спи в стаята с 4-те си сестри - на възраст от 3 месеца до 9 години, слиза по стълбите. Приближава се до баща си с неговия пистолет "Магнум" в ръка и натиска спусъка. Куршумът влиза зад ухото на Хол и го убива на място.
По телефона Джули чува от приятел на Джеф следното: "Тъй като ти вчера беше в къщата, само исках да ти кажа, че той е мъртъв. Отидох до тях и беше пълно с полиция. Съсед ми каза, че Джеф е бил застрелян. Не знам нищо повече. Не искам да говоря с полицията".
Джоузеф е арестуван същата сутрин. Той твърди, че баща му заплашвал да избие цялото семейство. "Казваше, че ще изключи алармата и ще запали къщата, докато спим. Това наистина ме уплаши", разказало момчето. 10-годишният син на Хол казал още, че се страхувал баща му да не направи нещо, за да прогони майка му. "Затова помислих, че той трябва да си отиде", обяснил Джоузеф. Най-логичното обяснение, до което достигнали психолозите, обаче е, че той просто е израснал заобиколен от омраза.
Когато разследващите го притиснали, за да разберат дали осъзнава какво е извършил, той казал: "Не мислех за това дали ще умре или ще изпадне в безсъзнание. Просто исках да знае какво ми е като ме наранява".
По ирония на съдбата, смъртта на Джеф не е единствената в редиците на NSM. Няколко месеца по-късно друг член на движението се самоубива. Година по-късно друг пък убива 47-годишната си приятелка, дъщеря й, невръстната й внучка, годеника на дъщерята и накрая себе си.
Подемът на американския национализъм
След убийството на деветима цветнокожи в църква в Чарлстън, загрижени граждани на Джаксънвил сигнализират в полицията, че получават флайъри с расистко съдържание. Властите смятат, че това е пропаганда на NSM - най-голямата неонацистка организация в САЩ. Междувременно, днес хиляди хора преминаха на шествие по главния мост в Чарлстън в символ на единство след убийството, извършено от 21-годишния Дилън Руф.
Neo-Nazi National Socialist Movement followers distribute fliers near Florida synagogue http://t.co/fpMxuT7ZXx pic.twitter.com/McDlWIlPew
— Hatewatch (@Hatewatch) June 16, 2015Много хора се събраха от двете страни на моста по залез слънце и след това се срещнаха на средата на съоръжението. По-рано вчера църквите в цялата страна отслужиха възпоменателни служби за деветима енориаши, застреляни в сряда от бял младеж, както изглежда расист, в методистката църква "Еманюъл", символ на движението за граждански права в Съединените щати. Стотици богомолци изпълниха и самата църква в Чарлстън.
Президентът на САЩ Барак Обама заяви, че разстрелът на деветима души в Чарлстън показва, че расизмът продължава да тормози Америка, и свидетелства за нуждата от по-добро законодателство за контрол върху огнестрелните оръжия. "Във всяка страна има хора, които се отдават на насилие, омраза или са психически нестабилни. Разликата е, че не всяка страна е залята с лесно достъпни оръжия", заяви Обама. Президентът подчерта, че отказва да приеме, че редовните масови разстрели са "новото нормално състояние" в Америка.
@Nikkor: Хейтър като теб определено би се подписал под манифеста, щом толкова мразиш дебелите и хомосексуалните.
Че какъв национализъм може да има в Америка? Там населението е бъркоч, няма определена нация, камо ли пък някаква "бяла нация"
@Nikkor: Нещо не разбирам, хем ще се подпишеш, хем не мразиш. И между другото аз съм дебела. Поради заболяване. В рода ми няма дебели. Така, че на всеки може да се случи. И смятам, че съм човек, не крава.
Преди време дори имаха инициатива, да защитават английският език като официален пред нарастващото влияние на испанския. Защо?!? За тях може да е езика на простите емигранти латиноси, но реално езика на испанците е далеч по-силен носител на култура, заедно с френския, отколкото езика на англичаните, който хората в Америка говорят. Сетила се мара да се побара.
@Nikkor: Проблемът е, когато не харесваш някой само защото е различен от теб, просто по тази причина, и не му признаваш човешките права. В крайна сметка светът е съставен от различни хора и това му е хубавото. А когато има застрашаване на хляба и съществуването е друго. Едно е да искаш повече работни места за местните, отколкото за имигрантите, и съвсем друго да стреляш по хора с различен цвят на кожата, различна ориентация или различна религия. А тези от статията са от първия вид, като са "гарнирали" манифеста си с реални проблеми от втория вид за да привличат и здравомислещи хора освен фанатици. Но със сигурност ако са на власт (което за щастие няма никога да стане) няма вече да са такива защитници на справедливото социално съществуване. За дебелината в Америка съм чела, че им слагат нещо в храната още от малки, за да стават по-едри и издържливи, и по-малко умни, т.е. добри войници. Но това вече е в сферата на конспирацията, която пак има за люлка Америка.