Легендата, че санбернарите носят бъчонка с коняк, вързана за вратовете им, е "тотална маркетингова измислица на швейцарците". Това ми казва Делян Момчилов, когато го питам за някоя от историите в книгата му "Ние сме животните" - сборник с осем увлекателни разказа за необикновени животни от различни точки на планетата.
Породата кучета произлиза от манастира "Сан Бернар" в Алпите, който носи името на основателя си - Бернар от Ментон. Оказва се обаче, че в оригиналния си вид тези кучета са много по-различни от днешните ни представи - по-дребни и пъргави са, най-малкото, за да могат да се справят с обиколките по опасните зъбери на Алпитe. Какво правят там? Занимават се със спасителни операции.
А един от най-популярните санбернари спасители е Бари, заради който до ден-днешен в манастира "Сан Бернар" има куче, което в негова чест носи това име.
Историята на Бари е една от осемте в книгата, зад която стои Делян Момчилов. Същият, който преди две години чрез "Българите. Забравените постижения" запозна читателите с българи от миналото, постигнали значими неща, но поизгубили се от архива на общата ни памет.
Делян е на 31 години, от София. От пет години е стопанин на един симпатичен бийгъл на име Аристотел. Описва се като "приключенец по душа, рекламист по професия и оптимист по природа". И от мен да знаете – изключително зает е.
Успяваме да се видим в един от по-малко натоварените му следобеди, а такива почти няма, защото ежедневно е затрупан с работа. Още докато си поръчваме кафе, започваме да обсъждаме по какво работи в момента.
Нагърбил се е с над 15 проекта, повечето от които дългосрочни. Впечатляващо е как скача от един на друг и постоянно ги движи напред – работи по проект, свързан с опазване на културно-историческото наследство; ръководи маркетинга на частно училище; организира концерти; прави маркетингови стратегии; движи няколко книжни проекта...
Истинско чудо е, че е успял да създаде "Ние сме животните" (изд. Сиела, 2019 г.), но книгата е вече факт. Тя е на пазара от началото на май, а освен това имаше и премиера в "Терминал 1" в столицата – с музика на живо, забавна презентация от негова страна и продължило повече от час раздаване на автографи.
Работата по книгата започва през 2017 г., ден след премиерата на "Българите. Забравените постижения", по която, както и сега, работи заедно с художника Стен Дамянов ("Просто Спас"). Делян разказва, че всички са очаквали той и Стен веднага да се захванат с продължението на "Българите". Вероятно точно заради това е потърсил смелостта да направи нещо различно.
"Животните винаги са ми били близо до сърцето. Гледали сме всякакви с родителите ми. Но може би заради анимациите с животни, които съм гледал като дете, приказките, които съм чел, си казах "Искам някой ден да се опитвам да направя нещо за тях".
Така навлиза дълбоко в историята на животните и тяхната роля в развитието на човечеството. Посочва, че те са били с нас на фронта, в Космоса и благодарение на тях са осъществени най-великите научни постижения. В общи линии, животните са били и все още са интегрална част от човешкия прогрес.
Точно това Делян се опитва да отрази с историите, събрани в "Ние сме животните". При подбора им първо търси такива, които да докоснат самия него - разкази за животни, които са успели да приковат човешкото внимание и, "дори да звучи абсурдно", както сам казва, са имали роля в обществения живот.
Освен Бари сред героите на книгата са и още едно куче, две прасета, костенурка, слон, лъв, плъх и котка. Разказите за техните съдби са допълнени с илюстрациите на Стен Дамянов - "хубаво, естествено продължение и обогатяване на самите истории", както самият казва Делян.
Той обяснява, че животните, които откриваме на страниците, могат да ни научат на осъзнатост, както и на борба с онази "свръхчовешка доминация, която малко или много води до деградацията на дивата природа по целия свят".
"Някои истории вдъхновяват, други разплакват. Но всяка от тях ни кара да се замислим."
Делян посочва, че в исторически план могат да бъдат открити много примери не само с животни, но и с хора, които показват, че трябва да сме по-отговорни в грижата за общия ни дом – планетата Земя. Неговата цел е била да покаже, че силата да променим нещо е изцяло в нас.
Естествено, този стремеж към промяна има различния проявления при всеки. Самият Делян може да не е "нито е веган, нито вегетарианец", но любовта му към животните намира друго, реално отражение:
По 1 лев от всяко продадено копие на "Ние сме животните" ще бъде пренасочван към фондация "Четири лапи", а събраните суми ще се използват за операции на бездомни животни. Този 1 лев идва от личния авторски хонорар на Делян.
"Исках книгата да има значение не само за самите читатели, а и за самите животни", обяснява решението си той.
Наистина интересно е що за човек би направил подобно нещо – не само да се захване с написването на подобна книга, но и да я обвърже със смислена за него кауза. Особено когато е толкова млад.
Но кой всъщност е Делян?
"Човек, който търси мисията в живота си и вярва, че хората не са на тази земя като някакъв материален субстрат и всеки от тях има някакво предназначение, някаква роля, която да изиграе, и колкото по-рано я намери, толкова по-добре за всички", казва самият той.
Мисли, че до някаква степен вече е намерил своята роля, макар понякога да се плаши, че търсенето може да продължи вечно. А защо е започнал да пише?
"Когато приятелката ти е по-умна и красива от теб, друго не ти остава."
На мнение е, че поне към този момент неговото призвание е да разказва истории, които по един или друг начин променят самия него към по-добро и заслужават да бъдат чути от повече хора. Такъв е случаят и с "Ние сме животните" - един поглед върху значими истории с животни, които обаче не са негативни като онези, които най-често могат да бъдат открити в медиите.
"Важно е самата перцепция да не бъде само върху насилието - "Човек уби куче", а понякога да бъде "Човек спаси 10 кучета". А вярвам, че доста по-често се случват такива истории, но те остават на заден план, за да могат на преден да останат негативните новини."
Това е едно от нещата, които според него могат да се променят, що се отнася до отношението към животните у нас. Делян е на мнение, че може да научим нещо и от скандинавските държави, където бездомни животни няма, а за насилието над животно има строги наказания. По-важното – те се спазват, за разлика от България, където понякога "съдебната система изнемогва при насилие от човек над човек, какво остава за насилие над животни".
Връщаме разговора обратно върху него и това, което предстои. В момента работи по три книжни проекта. Първият от тях ще бъде обявен на тазгодишния Aniventure Comic Con, който започва на 14 септември. Книгата за момента се пази в тайна, но Делян споделя, че ще излезе за коледните празници.
Другите две книги ще се появят през 2021 г. като една от тях е очакваното продължение на "Българите. Забравените постижения". Но какво ще се случи през 2020-а? Делян вече я е предвидил за година, в която за кратко да се отърси от работата и да се отдаде на почивка.
"Имам нужда да пътувам повече. Смятам да отида буквално до другия край на света, след това ще се върна и ще продължа."
Не е нужно да ми казва, че се нуждае от почивка, за да го видя и сам – умората личи в позата, в погледа му... Той е от онези съвременни млади хора, които жертват може би твърде много в името на това да реализират целите си и да ги докарат до успешен край. Онези, които постоянно са на ръба на прегарянето, но страстта им продължава да ги държи изправени и да ги тласка напред. Но всяко нещо си има граници и очевидно Делян вече го е разбрал.
"Идва някакъв момент, в който човек осъзнава, че призванието си е призвание, но трябва да обърне внимание и на чисто духовното си развитие, на личния си живот, на приятелите си, защото без тях няма смисъл."
Той самият се бори да се промени и не смята да прави повече компромиси. Стигнал е до момента, в който успехът се случва, но това става "за сметка на много други важни неща, които обезсмислят самият успех".
"За мен човек трябва да намери златната среда - тя е баланс от професионални успехи, любов, семейство, приятели и стремеж. Реално погледнато, където тези неща се срещат, всеки от нас може би ще намери личното си щастие."
Така идва идеята да си даде година пауза. Същевременно ще използва времето и преживяванията, за да се зареди с още истории и вдъхновение.
Но все още е 2019 г. Кафетата в чашите ни са изпити, а всеки от нас трябва да поема към другите задачи за деня. Но преди да си стиснем ръцете и да го оставя отново да се потопи във водовъртежа от проекти, има едно последно нещо, гледната му точка за което ме интересува.
Разказвам му, че съм чел за скорошен доклад на комисия към ООН, според който в следващите години човечеството може да стане причина за изчезването на 1 милион животински видове. Самият Делян в презентацията си по време на премиерата на "Ние сме животните" обърна внимание на това, че за последното столетие вече сме изтребили 500 вида, а темповете постоянно се засилват.
И той иска да е сред хората, които някак противодействат на това.
"Аз не искам просто да гледам, аз искам да повлияя на тези процеси. Мисля, че това е не само моя роля, а че всеки един човек на тази планета се ражда с тази отговорност. Мисля, че глобалната образователна система трябва да бъде променена, за да може ние да не сме последното поколение, което може да се наслаждава на свободно тичащи животни в дивата природа."
Двете най-важни институции за постигане на промяна в нагласата ни към света и природата според него са семейството и училището. Колкото повече обществото инвестира в тях, толкова повече тази инвестиция ще се върне в нас.
"Глобалният проблем не е, че няма надежда, а че хората не я търсят. Надежда винаги има, доказателство за това са нашите предци, които са живели в далеч по-сурови условия от днешните. Ние днес живеем в едни от най-хубавите години. Обаче човечеството не плаща сметката. Природата я плаща."
