Един човек с микрофон, един бар и публика, готова да се смее. Това е идеята за стендъп комедия, която имаме предимно от американски филми и предавания. Всички сме гледали поне Еди Мърфи или Крис Рок в тази роля. И са чудесни.
Оказва се, че в България интересът към стендъп комедията расте, а в последните три години дори се превръща в успешно занимание. Освен това публиката става все по-широка и все по-разбираща какво точно прави човекът с микрофона.
Поне с такова впечатление оставаш, слушайки Иван Кирков - един от най-известните стендъп комедианти в България.
Когато седнеш да разговаряш с него, очакваш, че един веселяк ще говори смешки. Срещу теб обаче се оказва човек, който освен да се усмихва дяволито, може и да задълбае в значението на думите (особен защитник е на мръсните думи), да потъне в анализ на езиковите особености на българския и английския език, творчеството на Оскар Уайлд и Чарлз Дикенс и всичко това, споменавайки между другото икономическото си образование от Виена.
Всъщност „цял живот" се е занимавал с икономика, но в един момент разбира, че тя изобщо не го интересува. Вълнуват го други неща.
От икономист до стендъп комик
Още като ученик в езиковата гимназия „Ромен Ролан" в Стара Загора открива чрез ученическите самодейности, че му харесва вниманието на хората, а за да се занимаваш със стендъп комедия, трябва да ти харесва вниманието.
След година в УНСС, заминава да учи икономика във Виенския икономически университет и се установява в Австрия за 10-тина години. Справя се доста добре - основава си фирма за уебдизайн и програмиране и дълго време работи в нея. После я продава.
Запален почитател на стендъп комедията, която добре опознава благодарение на клипове в YouTube и телевизията, решава да се пробва на Open Mic в бар във Виена. Оpen Mic е шоу, в което микрофонът се предоставя на публиката. Всички комици започват така. Иван се опитва на английски и немски.
В Австрия обаче, въпреки добрия стандарт на живот, не може да се отърси от чувството на чужденец. Проверявайки в интернет къде в България се случва нещо подобно, вижда, че в бар в София (който вече не съществува, бел. ред.) се организира Open Mic и решава да си дойде за две седмици, за да участва. Така и не се връща обратно във Виена.
„Когато си дойдох тук, може да има повече дупки по улиците, но се чувствам на своето място. Не се чувствам анонимен. В чужбина можеш много да успееш и оставаш анонимен", казва Иван и уточнява, че това е неговото лично усещане.
Няма училище за стендъп комици
За да станеш добър, трябва да се тестваш пред публика. Друго училище за стендъп комици няма. Един от малкото комици, които имат актьорско образование, е Робин Уилямс.
Учиш се, когато бъдеш изправен пред публиката всяка вечер. Само пред публика може да се тества материал, да импровизираш, да правиш тази връзка, която е цел на стендъп, казва Иван. „Тук индивидуалността е толкова важна, че няма кой да те научи да бъдеш като всички останали".
Шегите, разбира се, не винаги се получават. Особено в началото. „Ако шегата не се получи, влизаш в омагьосан кръг - първо се чувстваш кофти, че не се смеят на шегата, после се напрягаш повече, хората виждат, че си напрегнат, става още по-малко смешно и...задълбаваш надолу", казва Иван. На него това вече не му се случва. С друг комик - Васил Ножаров (IT-специалист по професия) от две години имат собствено шоу и публиката им расте, репертоарът - също. Често имат и благотворителни участия за една или друга кауза.
Българската стендъп сцена
Всъщност за последната година сцената за стендъп комедия в България се е разраснала шест пъти, според наблюденията на Иван и публиката на негови изяви. Същевременно все повече заведения се "отварят" за идеята да предоставят микрофона за публиката и да организират Open Mic вечери, в които стендъп комици превземат пространството.
В България сцената за стендъп комедия е млада. Едва на три години. Другите балкански страни и Западна Европа имат по-дълъг опит в това изкуство.
Затова и Иван се е наел да покаже на повече хора в България какво е стендъп комедия - организирайки Международен фестивал в София. Така всеки, който изпита интерес, ще може да види известни комици от седем държави. Между 22 февруари и 24 февруари в София ще бъдат стендъп комици от Англия, Малауи (Африка), Хърватска, Сърбия, Македония и Гърция. (карето вдясно)
А животът във Виена? Замразен е. В момента тук Иван има представления, сайт, посветен на стендъп комедията, учи английска филология. Надява се, че сцената в България ще се развие дотолкова, че след пет години стендъп комиците да изместят музиката в баровете в петък и събота. А защо не и да се появи първият комеди клуб в София?
Браво, много се надявам стандъпа в БГ да достигне световните нива колкото се може по-скоро.
Гледах въпросния човек; пичът е мноооооого далече от това, което на запад е стандарт в неговото поприще; А освен това, така яко говори на меко, че дори и да му бяха смешни шегите, пак щеше да е неприятно...
Марчела,това ни е нас дефекта ,че искаме да влезем в стандарта на Запада или на Русия.Оценявам стремежа за самобитност.Опит за самоизява а не конюнктюрна компилация.
Не съм особено впечатлен от клипчето, обаче хумора си е въпрос на гледна точка. Надявам се човека да има още по-голям успех и това изкуство да се развива тук. Браво и за куража да се върне в България , при все че от това което прочетох е имал успех в Австрия. Повече такива хора, по-добре за всички нас!
where is my fucking gun? ko? не! тоя пич ,верно си е повярвал......... синко,мнооого си далече...........на непреодолимо разстояние от реалността
Абе да се каже, че в България няма традиции или комици за stand-up е малко пресилено. Все пак в ерата на касетофоните (да имаше и такива животни, малко след магнетофоните!) се разпрастраняваха разни записи на Шкумбата, Миодраг Иванов, Мирча Кришан и др. Добре, де, последните двама не са точно българи, но скечовете им бяха на български. И бяха наистина смешни. Не само бяха, но и продължават да са. Просто няма нови такива. Защо е така вече е отделен въпрос. От това, което съм виждал, оставам с впечатлението, че всички съвременни актьори и "комедианти" така и не могат да изплюят бастуните. Усещанието, което създавате е все едно, че са на рецитал. Ако им няма сценария и аутокюто пред очите, все са загинали. Явно импровизацията хич не е лесна работа...
@puebloto Споделям напълно гледната точка много добре казано
"Помолиха ме да не се повтарам и аз нямаши да се повтарам таа вьечер..." Като гледам, хората се смеят повече на него, отколкото на шегите му. Гледал съм го и преди, не ме кара дори да се усмихна, пък какво остава да се засмея. Да не говорим, че е толкова далеч от истинския стенд-ъп, че няма на къде повече. Западните комици, първо, са смешни, второ, имат изключителна дикция, говорят ясно и отчетливо, не звучат като селяни и така нататък. И, в общия случай, са актьори в истинския смисъл на думата. Луи Си Кей участва във филм с десет номинации за "Оскар", в крайна сметка, и това не беше случайно.