Светът на приказките е малък пристан, където всеки може да поспре и да направи кратка почивка от реалността.
Симеон Шомов честичко се отбива там, но не за да бяга от действителния живот, а за да черпи вдъхновение за своите необикновени бижута.
Ателието му се намира на малка централна улица в София, която сякаш е забравила за градската шумотевица. В часа на срещата ни Симеон се появява на колело, донасяйки със себе си онова ведро настроение, което си спомням от деня на запознанството ни точно преди една година.
Трябва да си призная, че нямах търпение да вляза в ателието му. Места като това винаги будят вълнението ми, тъй като позволяват да се докоснеш до тайната на някой занаят. В този случай - бижутерството.
"Тук се случва най-приятната част", казва ми Симеон.
Има предвид сглобяването на отделните елементи и творчеството, което се изисква в тези моменти. Предварителната и по-груба работа, свързана с обработката на металите, които той използва за бижутата, се случва на друго място.
По работната маса в студиото са подредени хаотично всевъзможни неща - от инструменти и миниатюрни фигурки, до парченца злато и сребро, които чакат да бъдат превърнати в част от някоя приказна история.
Въпреки че се занимава с бижутерство повече от 10 години, Шомов никога не е изпадал в "творческа депресия", както той самият я нарича.
Според него това се дължи на възможността да открие нещото, което му доставя удоволствие. Или иначе казано - своето призвание.
Как е разбрал това ли? Просто за разлика от няколкото други професии, които е опитал, но след време са го отегчили, така и не му дотяга да прави бижута.
"Доста е забавно и никога не ти омръзва. Но ако това се случи, си казваш: "Зарязвам го за друг път" и започваш нещо съвсем друго. Има толкова различни техники, че можеш една седмица да не повтаряш нито един процес", обяснява Симо.
Бижутерът израства в артистично семейство. И майка му, и баща му са художници, но споделя, че никога не е искал да тръгне по техния път или изобщо да се занимава професионално с някакво изкуство.
Завършва информатика, за да разбере, по думите му, с какво никога няма да се занимава. Седенето зад компютър в офис по цял ден го ужасява и развива "тотална алергия" към такъв тип професии, а и към интервютата за работа.
Вместо това Симо решава, че иска да осъществява свой собствени проекти, без да се налага никога повече да праща CV-то си където и да е.
Така започва да реставрира мебели и да ремонтира стари апартаменти. Измисля уникален вътрешен дизайн и след това ги продава. Успехът му е безусловен, но по стечение на обстоятелствата със свои приятели решават да направят магазин и цех за авторски лампи.
"Правехме ги от състарен месинг и изглеждаха ретро. Бяха с доста механизми и полиспаст. Всички мърдаха и правеха нещо. Имаше закачка в тях", разказва Симо.
Финансовата криза през 2008 г. обаче затруднява силно работата им и бижутерът решава да се оттегли. Следва пътуване до САЩ, където авантюристичният дух и ужасът му да бъде "назначен" на работа събуждат креативността за оцеляване.
Така заедно с един добър приятел започват да рисуват картини, които после продават онлайн. По думите на Симо, платната са били далеч от това да се нарекат произведения на изкуството, но съдбата се оказва благосклонна и новото начинание тръгва с голям успех.
"Въобще не се възприемам като художник, обаче беше много забавно и хората купуваха. Първите две-три седмици беше отчайващо, но явно трябваше да се събере количество. Една сутрин просто се събудихме и голяма час от картините бяха продадени".
Америка се оказва и мястото, където той посещава първия си курс по дизайн на бижута, който не го впечатлява особено.
Още преди да реши да замине обаче изкарва доста време при своя добър приятел - бижутера Стефан Димитров. Впоследствие именно това ще бъде човекът, който ще научи Симо на почти всички тънкости в занаята.
"Винаги ми е било супер интересно, защото самите машинарии за бижутерията са много впечатляващи. Целият процес е готин - правиш нещо мъничко и в същото време можеш да го изработиш с колкото си искаш детайли", разказва ми Симо. "Възможно е да направиш всичко, каквото си поискаш", добавя развълнувано.
И така, след като се връща окончателно от Америка, Шомов се посвещава на бижутерството. Открива собствения си стил, който го отличава от всички останали в бранша, а днес негови колекции биват излагани в галерии в страни като Португалия, Лондон, САЩ, Италия, Латвия, Русия и Канада.
Симо разчита на собственото си вдъхновение, но когато се наложи да прави бижута за специални поводи, влага цялата си креативност.
"Един дядо отишъл при галеристката ми от Австралия, защото искал да пресъздаде мястото, на което с неговата жена са отишли за първи път като са си станали гаджета. Бил някакъв плаж с много звезди. Заех се веднага. Беше много готина задача", разказва ми.
Възрастният човек буквално подскачал от радост, когато видял резултата. Нима това не е най-голямата награда за един творец и занаятчия?
Когато не превръща подобни проекти в реалност и не е в ателието си, бижутерът обича да пътува със своя кемпер - още една сбъдната мечта, която успява да осъществи преди около две години.
Обича да посещава нови места и да достига до тях по нетрадиционен начин. Преди известно време авантюризмът му го отвежда на стоп до Германия и Полша, но сега като че ли предпочита пътуването със собствената си къща на колела.
Тръгвам си от ателието и оставям Симо с неговите приказни герои, които чрез ръцете му чакат да разкажат своята история.
Част от бижутата му ще бъдат представени в изложбата "20 сфери" в столичното арт пространство nOva art space на 25 ноември заедно с уникалните лампи на Иво Стаменов и миниатюрните акварели на Аменун Женева.
А за тези, които все още търсят своето призвание, бижутерът призовава да не се отказват, защото няма нищо по-хубаво от това всеки ден да правиш нещо, в което си добър и което ти доставя удоволствие.
