Танцовото изкуството е способно да поражда у човек най-различни емоции. За кратко време то може да събуди едновременно силно вълнение, сравнено с любовно изживяване, или дълбока емпатия, която да обърне мирогледа. Това усещане важи особено в моментите, когато зад изящните движения на танцьорите стои нещо повече от видимия с просто око основен сюжет на танца.
В днешно време все повече съвременни хореографи се осмеляват да "говорят" в творбите си за важни социални проблеми, които така и не успяват да намерят своето трайно решение. Тези творци дават израз на своята непримиримост чрез изкуството, което се явява силен емоционален инструмент и начин да докоснат хората без думи.
Такава е мисията и на младия хореограф, танцьор и режисьор Коста Каракашян - артист и активист по душа, посветил по-голямата част от живота си на танцовата сцена.
За 26-годишната си възраст Коста разполага с меко казано впечатляваща биография. Още на 18 е поканен да участва във виетнамското издание на предаването Dancing Stars, след което заминава да учи съвременен танц в едно от най-старите висши учебни заведения в САЩ - Колумбийския университет в Ню Йорк. Там получава това, от което всеки артист се нуждае - свободата да развие своята собствена индивидуалност.
През годините Коста участва в големи танцови проекти, създава свои хореографии, пише танцова критика и снима филми, които режисира сам. Една от последните му творчески работи е за най-новия клип на песента на Рита Ора - Bang, чийто клип беше заснет между панелените блокове на Перник.
Казано накратко - Коста е неизчерпаем обем от творческа енергия, чакаща своя момент да се покаже с пълната си сила пред света.
И сега младият хореограф не си почива. Намираме го в Египет, където е помощник хореограф в голям танцов проект, за който обаче все още не може да ни разкаже. Това съвсем не ни попречи да си поговорим надълго и нашироко за живота му в Ню Йорк, танца като естествен посланик на наболели социални проблеми и бъдещето, което според Коста ще е пълно с нови вълнуващи емоции.
Началото на всичко
Коста се среща с танците, когато е само на 5. Тогава никой не предполага, че те ще се превърнат в такава важна част от живота му.
"В детската градина имах едно гадже и тя искаше да ходим на спортни танци. Родителите ни решиха заедно да ни запишат и тя така и не дойде на първия урок. Аз отидох и много ми хареса", разказва със смях хореографът.
С времето Каракашян започва да се явява на състезания в България и чужбина. Въпреки това в гимназията желанието му за бъдеща професия клони в съвсем различна посока, докато не получава поканата да замине за Виетнам и да участва като танцьор и хореограф в предаването Dancing Stars. Тъй като в този период завършва училище и кандидатства в Колумбийския университет, Коста, тогава 18-годишен, не е особено сигурен дали да замине, но след като получава силна подкрепа от семейството си, става част от шоуто.
"Беше голямо приключение и една вихрушка от творчество, която много ми хареса. Дотогава щях да уча медицина, такъв ми беше планът, но след този проект си казах, че танците са това, което ме интересува, защото мога да създавам", обяснява Каракашян.
Така младият хореограф решава да промени посоката си - той се прехвърля от специалност, която в САЩ се завършва преди обучението по медицина, на съвременен танц.
И приключението започва.
Ню Йорк, Ню Йорк...
В началото Коста почти се влюбва в Ню Йорк. Впечатлява го динамичния и забързан живот и това, че може да срещне изкуство навсякъде.
Като студент всяка седмица успява да ходи на поне две-три представления от различни жанрове - съвременен танц, театър, мюзикъл, което му дава "голяма палитра", с която след това и той да може да създава свои собствени произведения.
"Ню Йорк е град-вселена и има толкова различни култури и идеи. Чувствах се много на място, приет във всяко едно отношение и че това е моят град, в който и аз мога да творя", казва Коста.
В Колумбийския университет се отдава почти изцяло на танцовото изкуство. Изучава усилено техниките на съвременния танц, а заедно с това посещава класове по хореография и танцова критика, която е водена от един от критиците на New York Times.
Коста е част от ЛГБТИ общността. Тъй като по думите му "Ню Йорк е много отворен" за всякакви различия, той се чувства приет такъв, какъвто е. Когато обаче до него достига новината за извършвания геноцид в Чечня срещу хората с различна сексуална ориентация, не може да остане безразличен.
"Виждам как в някои държави хората са много потискани и ме вбесяваше, че тази ситуация там, която е толкова ужасяваща, ще стане новина, която хората ще подминат след няколко дни", обяснява Каракашян.
Затова по време на обучението си прави първия си танцов филм Waiting for Color, с който разказвайки за случая в Чечня отпраща силно социално послание. За целта хореографът събира част от историите на жертвите и запознава публиката с тях по един по-абстрактен според някои начин - чрез езика на тялото. Без Коста да очаква, филмът заживява свой собствен живот и успява да обиколи над 25 фестивала по целия свят.
След четири години в тази всепоглъщаща динамика обаче Каракашян започва да чувства умора, апатия и другите признаци на бърнаута. Усеща, че има нужда от енергията на Европа за повече време, както той самият се изразява. Така се озовава във Венеция, където изучава магистратура, свързана с правата на човека.
"Казах си, че ако искам да правя по-социално ангажирано изкуство е важно да имам някаква теоритична основа, върху която да стъпя, защото понякога изкуството, което цели да помага, не е достатъчно информирано. Не може да попречи, но и не помага по най-добрия начин на някоя кауза", казва Коста.
Сериозните теми и личното си творчество хореографът гледа да редува и с други проекти. Един от тях го отвежда в Перник с една от най-големите звезди на музикалната сцена.
Когато правиш хореографията на Рита Ора
При създаването на един от най-обсъжданите в последно време музикални клипове у нас ролята на Коста е на асистент-хореограф. Той участва както в процеса по избирането на танцьорките, така и в измислянето на движенията заедно с главния хореограф.
Снимките траят четири дни, от които само два са определени за репетиции.
Въпреки това Каракашян разказва, че всичко минава с лекота. Екипът е много подготвен, а самата Рита Ора го впечатлява със способността си бързо да възпроизвежда това, което трябва да изтанцува.
"Тя беше много готова да пробва всичко, да си го научи. С много хъс подходи към репетициите и с много доверие към всички наши решения. Единственото нещо, което каза, беше, че не иска да танцува през цялото време в синхрон с останалите, а иска да хване само някои моменти от хореографията", обяснява Коста за работата си с певицата.
Заради желанието на Ора във видеото да покаже албанските си корени у хореографския екип се появява идеята с част от движенията да се направи леко намигване към балканските народни танци, но без да се представя хорото в чистата му форма. В тази част е наблегнато повече на плетеницата на ръцете, която както знаем е характерна и за някои български фолклорни танци.
След края на това изживяване Коста не спира да твори. В началото на месеца той представи авторския си спектакъл "Кухня", а малко преди него работи по "Въздуха, който заедно отгледахме" с балет "Арабеск" - заглавие, насочено към проблема с мръсния въздух в столицата.
И това сякаш е само началото на творческото пътешествие на Коста. Споделя, че в момента усеща приятното вълнение от предстоящото, което според него ще е по-различно от сегашната му работа.
"Виждам, че в момента ми предстои преход от танците към нещо друго, но още ми се избистря концепцията. Не знам каква ще е следващата посока, но те винаги ще са част от нея", заключва хореографът.
Каквато и да е тя, ние може да сме сигурни в едно - Каракшян винаги ще се старае изкуството му да осветява добре обществените проблеми, независимо през каква трансформация ще премине то.
