Когато Димитър Иванов е бил oще дете, е виждал вентролози по телевизията, а след това е хващал някаква играчка и е пробвал да говори, без да движи устни.
Да, вероятно се е случвало на повечето от нас. Но това, което едва ли всеки е правил, е да се отнася с играчките "като към живи неща - гледах да са подредени, да не им е тясно и да им е добре", спомня си той.
Димитър Иванов, познат с прозвището "Капитана", днес е истински вентролог - от онази рядка порода талантливи хора, които забавляват публиката със своите диалози с кукли, чиито реплики произнасят без да отварят устни. И е единственият такъв в България.
Говорим с него по телефона, защото е почти невъзможно да хванем дирите му другояче - той е на дълго турне със своите две кукли Бай Тъньо и Петрова, които го придружават на сцената в рамките на шоуто "Образцов дом".
Както гласи описанието на шоуто, в него Иванов разглежда доста обвързващи теми като ухажването, семейния живот, отглеждането на дете, ремонтите, плащането на заеми и прочее злободневия през призмата на хумора. Различното обаче е, че го прави на общо три гласа.
Преди да стане актьор, а след това и да се научи да говори с корема си, Димитър въобще не е възнамерявал да се занимава с кукли. Човекът, който пръв пали тази искра в него, е учителката му по литература Бистра Жекова в гимназията в Димитровград.
"Тя обичаше да казва: "Димитре, много добре мислиш, но правописът ти е ужасен". И до ден днешен не ме бива в точните неща, просто не е моето нещо. Въображението и съзнанието ми се преплитат, често не мога да различавам дори спомена от измислицата. На такива честоти работи мозъкът ми - точните науки на са за мен", разказва Иванов.
Така той се подготвя за изпита в НАТФИЗ, където иска да учи актьорско майсторство за драматичен театър. Казва, че го скъсали "много бързо", но пък на резервния му вариант - куклите - имал доста добри резултати.
"Няма да забравя етюда си - направих едно човече, което съживих, то ме нападна и след това го разчлених на сцената. Тогава Жени Пашова (бел.ред. куклена актриса и куклен режисьор), която беше в комисията, се беше възмутила, че го убивам, а Румен Рачев се обърна към нея и каза: "Жени, нека не забравяме, че кукленият театър е произлязъл точно така."
Впоследствие всичко си идва на мястото, защото Димитър разбира, че тъкмо кукленият театър обединява всички негови интереси. И не само - започва да осъзнава, че там има много повече свобода, защото освен със самата роля, боравиш и с неживата природа.
"Както казваше нашият професор, това е най-близо до божествената професия, защото съживяваме неживата материя", казва Иванов.
Що се отнася до вентрологията, може би дори вие помните началото - Димитър "на майтап" отива на кастинг за актьори в "Шоуто на Слави". Там носи със себе си кукла, с която да водят диалог. По това време обаче все още спокойно отваря устните си, докато говори от нейно име.
По-късно е спонсориран от предаването и започва уроци, за да стане в крайна сметка единственият жив в момента вентролог в България. Първият е илюзионистът Факира Мити, живял от 1910 до 1989 г.
Опитът си Иванов черпи от колеги в чужбина, най-вече такива от славянски държави. Това не е случайно - едно от най-големите предизвикателства е да усвоиш вентрология на език с много съгласни, какъвто е българският.
"Най-труден за овладяване е така нареченият lip control - да контролираш устните си или по-скоро да не движиш долната си челюст при изговаряне на гласни. Това е нещо, с което постоянно се бориш, особено когато 4 години в Академията са те учили да говориш с хубава артикулация и да отваряш уста", смее се той. За устата си допълва, че сега вентрологията "я е затворила".
Това обаче е едва половината от изкуството - останалото е връзката със самата кукла.
"Хващаш я у вас, сядате двамата и започвате да си говорите. Да гледате телевизия заедно, да коментирате нещата в стаята, да четете вестник", обяснява Капитана. Общо взето така вече си нахвърлял щрихи на персонажа, но "когато ги сблъскаш с определени ситуации и ежедневни проблеми, тогава се появява и характер", допълва той. Точно както и при хората.
Според него е важно да мислиш за куклата като за отделно същество, но и да не губиш здравия си разум. И все пак разговорът е невъзможен, ако не я разграничиш от себе си.
"За да овладееш една кукла, се изисква много време. С Бай Тъньо ми отне например три години, а сега преминавам отново през това с Петрова", споделя Иванов.
Понякога се случва да се изненада от реплика на куклата си и да не може да отговори, но рядко си позволява да импровизира напълно, защото самата техника изисква много репетиции.
И все пак се случва да жертва занаята в полза на добрия хумор.
"Вчера например играх в Пазарджик и бях взел телефона си, защото е част от шоуто, но бях забравил да си изключа звука. По време на разговора с Бай Тъньо изведнъж майка ми звънна и го оставих да си поговори с нея пред публиката. В такива моменти просто трябва да знаеш как да отвлечеш вниманието от устните към куклата", разкрива Капитана и пояснява, че в крайна сметка вентрологията е илюзионно изкуство.
Иванов обаче е радостен, когато вижда, че хората възприемат куклите му като отделни персонажи.
"Това е най-големият комплимент за моята работа като кукловод - че съм съживил това парче гума, дал съм му характер и дори има собствени последователи", споделя той.
Често разсъждава и върху това какво въобще е една кукла и дава пример с тази на предаването "Ку-ку", която е казвала много повече неща, отколкото хората са можели да си позволят. Той самият не си поставя граници, но избягва някои теми - като например политиката. Ако пък все пак я закачи, го прави деликатно и с препратки, които хората могат сами да уловят.
Неговият собствен хумор обаче е по-различен от този на куклите. "Хубавото на това да боравиш с няколко образа е, че можеш да използваш различен хумор. Така например Петрова е най-образованата от трима ни и има по-изтънчен, по-абсурден хумор. Този на Бай Тъньо е по-обикновен, по-злободневен. В моята стендъп част пък наблягам на самоиронията", разказва вентрологът.
Междувременно му предстои да обиколи още седем града от общо 24: Стара Загора (17-и), София (21-ви), Монтана (22-ри), Перник (26-и), Габрово (27-и), Велико Търново (28-и) и Враца (30 октомври).
Когато го питаме дали е уморен, той се засмива и не отрича: трудно е всеки ден да си сам на сцена и непрекъснато да говориш. Малко след това обаче казва нещо друго - че заспива щастлив абсолютно всеки път, когато е играл.
И на нас също ни става хубаво: не всеки ден говориш с човек, за когото си сигурен, че е намерил призванието си.
