Настолни игри - всеки има поне един-двама приятели, които редовно "цъкат". Това, което в миналото наричахме "тихи" игри и се играеха по време на ремонт на физкултурния салон или на семейни вечери вкъщи, в момента е глобална индустрия, чиято обща стойност се измерва в милиарди долари. У нас това все още нишово занимание се развива - влизат все повече игри, има редица барове и заведения, които предлагат такъв тип забавление... А вече има и хора, които създават собствени настолни игри.
Кои са тези хора и какво ги подтиква да търсят развитие именно в този специфичен сектор у нас? Какви са игрите им и каква е историята, довела до тяхното създаване? Ние от Webcafe ще се опитаме да отговорим на тези въпроси в поредица от текстове, посветена на "Българските настолни игри".
Ако до момента ви запознавахме с различни български игри, този текст ще е една идея по-различен, тъй като в него ще обърнем внимание на самата култура и на някои по-специфични моменти за това как нещата се случват у нас.
Ще си го призная без бой - харесвам настолните игри, но съм пълен нууб (жаргон за новак, аматьор). Реших да започна тази поредица от текстове с ясната идея, че зад всяка българска игра стои по една интересна история, която просто чака да бъде разказана.
Истината обаче е, че ако искам да хвърля по-дълбок поглед към това хоби, то ми трябва гледната точка на онези, които са отдали много повече от времето си за него и малко или много имат професионалния поглед.
А когато има желание, възможността ще се представи. В случая това е Sofia Board Game Weekend - най-голямото мероприятие, посветено на настолните игри в България, в което в рамките на един уикенд на едно място се събират дизайнери, издатели, представетели на книжарници и тематични барове, както и фенове на това хоби. Тазгодишното издание на това мероприятие се проведе на 7 и 8 август в Южния парк, зад музея "Земята и хората".
Няколко неща са важни за настолните игри - добрата игра, добрата компания и доброто настроение. За последното може да гарантира виното на Домейн Менада. Чаша ароматно вино от серията InoVino е перфектният начин да празнуваме и малките, и големите победи.
А между ходенето, говоренето с автори на игри и прототипи на игри, имах възможността да присъствам на отворената дискусия, посветена на българските настолни игри и настолните игри на български език, където гледната си точка по въпроса успяха да представят трима души с ясен поглед върху темата - дизайнерът Никола Петров (автор на "Кралят на бардовете"), преводачката на настолни игри Красимира Димитрова и един от организаторите на събитието - Александър Панджаров.
Впоследствие успях да поговоря с Александър и с Красимира за всички онези неща относно българските игри, които не се споменават толкова често - как се развива това хоби в България, какви са задължителните стъпки за създаването на настолна игра, къде най-често се правят грешки, как се подхожда към маркетинга и въобще защо у нас има много добри игри, но все още няма такава на световно ниво.
За последните няколко години вниманието към този тип игри се увеличава значително, но все пак те продължават да стоят като специфично и по-скоро бутиково хоби. Според Александър Панджаров именно фестивали като Sofia Board Game Weekend се опитват да популяризират игрите като форма на забавление.
"Мога да кажа, че по принцип настолните игри са доста популярни. Доколкото знам, продажбите на настолни игри и при други подобни хобита вървят доста добре, особено сега покрай пандемията. Но повечето от хората, които ги играят, предпочитат да играят в домашна обстановка, с познати хора. Задачата на този фестивал, а и на повечето клубове, е да накарат тези хора да излязат от вкъщи, да се запознаят с други хора, да направят нещо интересно заедно", обяснява той.
Макар много хора да работят за реализирането на фестивала, трима са основните му мотори - Александър, който по професия е адвокат, учителят Васил Лозанов и спортният журналист Петър Хераков. Макар и с различен професионален бекграунд, тримата са приятели и са големи фенове на игрите.
"Признавам, първите години аз по-скоро ги подкрепях, тъй като сме добри приятели. Но след това се включих напълно и поех по-голям процент от черната работа по организацията", обяснява Александър. По думите му основната идея е фокусът да падне върху добрите идеи и те да се популяризират заедно с цялото хоби.
Извън самия фестивал популяризирането е процес, който си върви - от големите магазини, които правят кампании с промоции и намаления, до издаването на все повече заглавия на български език - както български игри, така и успешни световни игри. Такъв е примерът и с Красимира Димитрова, която превежда и адаптира за българския пазар едно от хитовите заглавия на 2019 г. и носител на всевъзможни награди за настолни игри Wingspan.
Когато става въпрос обаче за издаване на изцяло български игри, и Красимира, и Александър са категорични, че има определени стъпки, които не трябва да бъдат пропускани.
"Темата е много обширна. Нещо обаче, което най-често се пропуска от българските дизайнери, е това какво следва, след като играта е в горе-долу завършен вид. Повечето хора тръгват да се самоиздават и тогава се сблъскват с едни въпроси, на които няма кой да им отговори - какъв тираж да направя, къде да разпространявам играта си, какво да правя след това, самата издателска дейност как протича... Това са нещата, които липсват според мен, това са стъпки, които се пропускат", коментира Красимира.
Самата тя има опит в издаването на игри за българския пазар и посочва друг много важен момент, който може да бъде неглижиран от създателите на игри - арта и чисто визуалното представяне на играта.
"Артът на игрите ги продава много. Това е буквално първото нещо, което виждаш. Ако си в магазина, първо виждаш кутията. Ако тази кутия не ти привлича вниманието, ти я подминаваш и за нея единственият начин да се продава вече е от уста на уста да се разбере, че всъщност играта е готина и си заслужава да се пробва", обяснява още Красимира.
Според Александър абсолютно задължителната първа голяма крачка за всеки, който има желанието да създаде игра, е да ѝ направи физически прототип - само така идеята може да придобие форма и да се разбере дали тя си заслужава, какво трябва да се изчиства по нея и т.н.
Оттук нататък идва и вторият важен според него момент - наистина да положиш усилия да изгладиш всички детайли около играта си, да изчистиш слабостите около механиката ѝ, да я направиш балансирана и лека за игра. А как се постига това? С безброй много тестове - както сред приятели, така и сред непознати.
За това по време на дискусията говори и Никола Петров, който акцентира дебело върху нуждата да се играе много и с максимално голям брой хора. От неговия опит на дизайнер на игри той е научил, че единственият начин да усъвършенстваш една игра е да я подложиш на изключително много тестове, които да покажат къде са силните ѝ страни и съответно къде нещата имат нужда от подобрение.
Затова и според него най-добрата градивна критика, която човек може да даде към един дизайнер, е да му каже как играта го е накарала да се почувства - къде е вървяла леко, къде е била объркваща, къде нещо му се е сторило тъпо или не на място...
Александър посочва, че именно тук вижда и една от големите грешки на някои от създателите на игри у нас - просто игрите им не са били разигравани достатъчно, което оставя някакви слабости по тях - неща, които е можело да бъдат избегнати.
"Дизайнерът се чувства доволен, че има завършен някакъв продукт. Получава положителна обратна връзка я от приятели, я от добре настроени хора, и решава, че е готов. Почти всяка добра игра, мога да ви гарантирам, че минава през много, много плейтестинг. Това означава да се събираш с хора и да играеш, да играеш, да играеш. Виждаш слаби места, силни места, изчистваш механиката", коментира той.
Красимира обяснява, че има различни типове тестове, които се правят. Така например, ако в началото играеш с близки и приятели, след това трябва да минеш към непознати хора, които няма да се притесняват да са по-критични.
След това идва и моментът на Blind тестовете - даваш играта на някакви хора, без да им обясняваш нищо и ги оставяш да се оправят сами с разписаните от теб правила. Тук идеята е да тестваш доколко добре си изготвил книжката с правилата. А това, както акцентират и Красимира, и Александър, е наистина важно.
"Ако хората не могат да се научат да играят само по правилата, значи не си ги разписал, както трябва. Ако я издадеш така, хората няма да могат да я играят вкъщи. Имало е такива ситуации - игри с ужасни правила. Хора имат желание да играят играта, не могат да я разберат и се отказват. Камо ли, когато става въпрос за хора, които не са вътре в хобито", коментира Александър.
По време на панела и тримата обаче бяха съгласни за едно - ако имаш прототип на игра, тествай го сред нърдовете, дори и те да не са аудиторията, която търсиш. Те просто са играли достатъчно много и различни игри и имат базата за сравнение, за да могат да ти дадат добра обратна връзка за това какво ти липсва и какво може да се подобри.
"В крайна сметка, ако дизайнерът се справи добре с всички тези стъпки, той може да продаде играта си на издателство и то да му помогне с целия процес", допълва още Александър в разговора ни.
Действително споменаването на издателства на игри, каквито у нас има, е нещо, което мнозина създатели пренебрегват по една или друга причина. Работата с добро издателство обаче е нещото, което може да ти помогне много - както в онези организационни процеси (включително събирането на хора за различните плейтестове), така и в дребните детайли, които да направят играта максимално приятна за игране, става ясно от думите на Красимира.
Извън недостатъчното тестове в разговора ни изниква и друг проблем, който изскача при създаването на настолни игри - прекаленото копиране от съществуващи вече заглавия. Темата е наистина сложна, особено когато ги питам къде се поставя границата между копирането, адаптирането и създаването на нещо свое.
В самата дискусия Никола спомена този проблем като нещо, което го има на световно ниво - създадени са толкова много игри, че е почти невъзможно да измислиш нещо, което да е оригинално и никой не го е правил. За това и в дизайнерите в момента се търси способността да намерят нов поглед върху вече лансирани някъде идеи.
Тук обаче пада и акцентът - върху новия свеж поглед, тъй като на копирането като цяло се гледа с лошо око.
"Нормално е да се тръгне отнякъде, да кажеш - да, това е от еди-коя-си игра, но не трябва това да ти е основното - да вкараш един-два елемента и да кажеш, че това е нова игра", заявява Александър.
Тук е логичен и следващият въпрос - има ли български игри, които са представили вече потенциал за нещо голямо? За съжаление отговорът, който идва от организатора на Sofia Board Game Weekend, е отрицателен.
"Не мисля, че има българска игра на световно ниво. Не мисля, че някоя от тези игри, ако беше издадена в чужбина, щеше да е по-успешна задължително. Но има игри с много добри данни за тях, вижда се правилна мисъл в тях. Примерно другият организатор на фестивала Васил Лозанов също има игра. Неговата "Among Thieves" е много издържана. Но тя е твърде семпла, за да я нарека игра на световно ниво. Не е копирана отникъде, дизайнът е изчистен, няма нещо, което не работи както трябва, но крайната цел е да бъде една по-простичка игра. Продължава 5-10 минути, има някакво надлъгване... и завършва. Справя се със задачата си, но не е нещо, което бих хванал да играя 100 пъти", коментира той.
Възможна, по думите му, е и обратната крайност - прекалено сложните и комплексни правила или просто прекалено много правила - подобно нещо може да откаже човек от това да играе.
Общият проблем според двамата ми събеседници е, че винаги има още нещо, което да се доизпипа, което има нужда от дооформяне. Затова и те все още не са виждали пример за българска игра, която наистина да е на това "световно ниво".
И все пак - дори една игра да не е достигнала това заветно световно ниво, тя има нужда от маркетинг, който да достига до ключовите аудитории. Според Красимира това може да се окаже една наистина непроучена зона.
Както Александър отбелязва, големите онлайн магазини извършват своите промоции и опитват да популяризират настолните игри, които продават.
И двамата са на мнение обаче, че усилията започват още от самата игра - с правилното подбиране на това как да бъдат представени правилата и таргетиране за определена целева група. Оттам нататък вече човек трябва да приложи мислене и да опита да продаде играта на онези хора, които биха я харесали.
"Нещо, което примерно, аз ще направя за Wingspan. Играта е на тема птици, като идеята ми е да направим представяне в Природонаучния музей. Планираме да организираме и събития, на които да се играят игри в музея", обяснява Красимира и допълва, че по този начин се надява да привлече и любителите на птиците към играта.
"Проблемът с настолните игри е, че все още се усещат като нишово хоби, като нещо ограничено. Има игри за всякакви хора. Първо, че наистина няма такова маркетиране, второ, че много хора не дават шанс на подобни неща като настолни игри. Все още я има стигмата, че игрите са само за деца", обяснява на свой ред Александър.
Той дава пример с това как преди време са били поканени в един 5-звезден хотел във Велинград да организират за гостите забавление с настолни игри. Там той и колегите му попадат на група от няколко мъже на възраст между 50 и 60 години, свикнали да играят предимно покер. Когато обаче се сблъскват със Splendor - една от най-популярните настолни игри в света, мъжете откриват, че тя наистина им харесва и дори питат откъде могат да си я купят.
За него игрите могат да бъдат перфектно хоби, което да възнаграждава занимаващите се с тях, защото нито при четенето на книга, нито при гледането на филми човек не се включва толкова дейно, ангажирайки мозъка си и инвестирайки внимание и мислене. А това може да бъде наистина удовлетворяващо.
И действително е така. За всеки човек може да се намери "правилната" игра - независимо от нейната сложност и капацитет. И нарастващата популярност на този бранш доказва това. А пък ако ви се върти вече някоя невероятна нова идея, поне вече имате някои насоки, които да ви помагат по пътя.
