Когато се спомене думата "мотор", има два типа хора. Едните потръпват от ужас, представяйки си безобразно висока скорост, почти фатални контузии и живот на ръба, а другите живеят за момента да се качат отново на машината на две гуми и да отпрашат накъдето им видят очите.
Димитър Камбарев определено е от вторите.
За мен е пътешественик и то по душа. От хората, които чакат всеки удобен момент, за да открият някое ново място, независимо дали ще е в България, или чужбина. И е от хората, които са готови да се заемат с всяко работно предизвикателство, защото към професията си подхожда със същата страст, каквато изпитва и към пътешествията.
Докато разговаряхме по телефона, той беше в кемпера си, което говори само едно - отново е на път.
Повече от 10 години Камбарев прави авантюристични пътешествия на мотор. За това време на две колела е обиколил места, за които много хора само мечтаят - Исландия, Тунис, Мароко, Азербайджан.
Трудно е да повярваш, че преди всички тези завоевания Димитър изобщо не е симпатизирал на мотористите. Бил е точно от онзи първи тип хора, които по думите му не разбират това занимание и определят карането на мотор като избиване на комплекс, а мотористите - като опасни за себе си и околните.
Мнението му променя жената, с която е бил преди над десет години. Тя, за разлика от него, още тогава е запален моторист, а Камбарев дълго време се опитва да игнорира тази част от нейната същност.
В един момент обаче тя го убеждава да опита. Димитър до такава степен не се интересува от този вид возила, че дори не знае къде е съединителят. До ден-днешен обаче помни адреналина и първичното усещане, което се появява по време на първото му качване на мотора.
Чувство, което го кара да превърне това занимание не в хоби, а в начин на живот.
Пътуването за него не е разнообразие от ежедневието. То е нужда, която му носи силно усещане за свобода. Така лека-полека започва да достига все по-далечни цели, като кара не по традиционните пътища, а из места, където те изобщо липсват.
Любопитството му го отвежда до Тунис и пустинята Сахара. Вдъхновен от пътеписите на мотористи, които вече са били там, Димитър решава да превърна мечтата си да посети пустинята в реалност.
"Страшно много ме влечеше това място - има много история, много филми са снимани там. Просто исках да ги посетя, да покарам в пустиня или поне да се опитам", разказва той.
Разбира за мястото от словенци, които пътуват до Тунис през зимата заради тръпката от това да превземат пясъчните дюни с моторите си.
"Те бяха направили много сериозен преход. Трябвали им 2-3 дни да влязат през така наречената Порта на Сахара, откъдето започват дюните. И в тази част на пустинята, на 106 км без утъпкани пътища или маркировка, се намира оазиса Ксар Гилан. Те го бяха стигнали за около два или три дни, навигирайки и носейки сами багажа си. Страшна мечта ми беше да го направя. Случи се, но не по начина, по който си мислех, че ще стане", смее се и разказва Димитър.
Благодарение на Матео Нани, с когото се запознават в Италия, мотористът успява да научи много ценна и важна информация, която облекчава цялото предизвикателство. Свързва се с местен гид, на когото обяснява точно по какъв начин иска да се осъществи цялото пътуване - да кара сам, а гидът да го навигира и ако има някакви проблеми, да му помага.
Двамата се споразумяват и успяват да стигнат до Ксар Гилан само за около 7 часа. Време, което изумява водача на Димитър - той дори го хвали, че българинът е чужденецът, който е успял да стигне най-бързо от всички, на които водачът е помагал до този момент.
Не си мислете обаче, че Димитър пътува непрекъснато. Балансира между пътешествията и работата си, която не само е доста отговорна, но му носи и не по-малко удоволствие от това да е на път. Или поне това усетих по гласа му, когато започна да говори за нея.
Камбарев е ръководител на отдел в Бош Инженеринг Център София, в който български специалисти разработват голям брой успешни проекти с глобално развитие в сферата на автоматизираното шофиране и електромобилността. Центърът в столицата работи в тясно сътрудничество с развойните екипи на компанията в Германия, САЩ, Унгария и Румъния, като предоставя най-добрите решения за водещите световни производители на автомобили.
Някои може би биха свързали професионалното поприще на Димитър с карането на мотор, но всъщност той разграничава двете неща, защото в работата си се намира от другата страна - грижи се за това хората да стигнат безопасно и удобно с автомобила си там, накъдето са тръгнали.
"Отделът ни се занимава с устройства на автомобила, които не се виждат от крайния клиент, като боди компютър, мрежовите устройства, грижещи се за комуникацията в колата, както и функции по шасито - фарове, чистачки, диагностика на останалите устройства. Скритата функционалност на автомобила", обяснява Камбарев, който е в компанията от "ден нула", както сам казва.
Сред разработките на центъра са системи, които подпомагат водача на автомобила и осигуряват по-безопасно шофиране.
Пример за такива системи са тези за мониторинг и оценка на поведението. Те анализират как се държат водачите и пътниците чрез изкуствен интелект (AI), а на база този анализ могат да се вземат решения и да се предприемат действия за предотвратяване на пътни произшествия.
Няма конкретна история, която да подсказва, че един ден това ще е професията на Димитър. Може би нещата му се изясняват, когато завършва Техническия университет в София, откъдето има пет дипломи. Една от тях е в сферата на медицинската електроника, защото това е най-близкото до прецизната такава, каквато всъщност е и автомобилната.
Признава, че за него винаги е било интересно да има пред себе си хардуер - "някаква машинария, с която нещо да се случва".
Смята професията си за ценна с това, че прави автомобилите все по-удобни и безопасни, а се чувства полезен, защото компанията успява да докаже България като една апетитна дестинация заради изключително добрите инженери в индустрията.
"Бош е глобалният лидер за автомобилна електроника. Има устройства, които са патентовани и до ден-днешен се правят само в Бош. Също така съм страшно благодарен на екипа, с който работим от години, и че успяхме да му предоставим възможността да работи за такава фирма, защото тук са най-интересните проекти, най-иновативните", разказва той така страстно, както говори и за пътешествията си на мотор.
Обяснява, че Бош е и единствената автомобилна компания, която си позволява да прави проекти без клиент, т.е. "компанията вижда, че нещо липсва или може да се подобри, разработва го и след това го предлага".
"А чисто личностно за мен това, което ми е най-ценно, е, че най-накрая съм в компания, в която имаме свобода да правим каквото си поискаме, и сме доказали, че когато го постигнем, нещата стават по възможно най-добрия начин", споделя Димитър.
Сега Бош работят по проект за една от най-големите автомобилни компании, а сигурно съвсем скоро Камбарев отново ще поеме на път със своя мотор - дали сам, или с компания от отбрани съмишленици - зависи от дестинацията, към която реши да се насочи. Но във всички случаи и в работата, и в пътешествията си ще даде всичко от себе си.
