Журналистът Иво Иванов, добре познат у нас и с популярните си сборници "Отвъд играта" и "Кривата на щастието", от вече три десетилетия живее в САЩ.
Всяка година обаче се прибира в България. Не успява само през ограничаващата 2020 г., в която задграничните пътувания се превърнаха в невъзможен блян, но наваксва с прибиране в родната си София това лято.
Тук Иванов, майстор на грабващи разкази за иначе на пръв поглед обикновени хора, отново успява като магнит да привлече към себе си история - тази за малкото добро и за доверието, дори към непознат.
"Закъснявах за среща. Беше важна среща в някакъв ресторант в близост до Японския хотел и в моето съзнание съществуваше трамвай, който отиваше до [хотела]. Естествено, оказа се, че този трамвай отдавна го няма", разказва със смях журналистът и писател в подкаста "Първа страница".
Все пак градът се е променил, а Иво осъзнава, че ще закъснее "катастрофално".
"Ей, Иво, Иво, чакай!", чува в онзи момент. Молбата идва от мъж на около 40 години, бутащ колело. Оказва се, че той е чел статиите на Иванов и има желание да се присъедини към него, за да повървят заедно и да поговорят. Журналистът се съгласява. Споделя, че мъжът му направил впечатление като интересен и интелигентен. В крайна сметка се оказва и добър.
В един момент попитал Иванов накъде отива, а той му обяснил, че закъснява за среща. Последвал отговор:
"Знаеш ли какво... Вземи ето това колело и го подкарай и ще стигнеш навреме за срещата. И когато стигнеш там, около Японския хотел, завържи го за някой знак и аз ще дойда и ще си го намеря", казал мъжът.
"Ами добре", отвърнал Иво, въпреки че предложението му се сторило странно, а да се възползва от възможността - дори некоректно. Но нещо все пак го убедило.
"Видях в очите на този човек искрено желание да ми помогне и си казах, че дори ще го обидя, ако му откажа. Така че яхнах колелото, стигнах навреме", разказва Иванов в подкаста.
Впоследствие услужливият колоездач намерил велосипеда си и историята завършила благополучно. А Иво Иванов я споделя, за да аргументира вижданията си за България днес и хората, които живеят в нея.
"Инфраструктурата се променя, трамваят го няма вече, но все още има много, много - и винаги ще ги има - красиви и добри хора в България. Хора като този човек. Така че колкото повече нещата се променят, толкова остават същите", казва журналистът.
Споделя мнението си в отговор на въпрос дали според него - от гледната точка на българин, живеещ в САЩ, но прибиращ се в страната редовно и следящ случващото се в нея - България се променя.
"Повечето хора в България не си дават сметка, защото е пред очите им, понеже са там непрекъснато. Но за хора като мен, които си идват веднъж в годината, е много лесно да се забележи промяната. Не само промяна в инфраструктурата, в бита, архитектурата, но и промяна в манталитета на хората", посочва той.
Това, което му прави впечатление, е задаващата се нова генерация - съвсем младите хора, които вече стават фактор в обществения живот, но без да носят бремето на предните поколения.
"Необременени са от нашето минало, от нашите предразсъдъци, от нашата закостенялост. И в тях е моята надежда. Защото виждам страшно интелигентни, способни млади хора, отворени към света, космополитни личности, които търсят непрекъснато, които намират непрекъснато нови хоризонти", споделя Иванов.
При прибирането си в България е успял да говори с много такива интересни хора на възраст около 25-26 години, които са го впечатлили с речника, ерудицията си и това колко много четат в епоха, в която е смятал, че книгите вече си отиват. Всичко казано дотук обаче не омаловажава факта, че и в неговото поколение има "много качествени хора".
"Просто ние сме донякъде жертви на нашата историческа епоха. Може би следващата генерация бяха още по-ощетени от Прехода, но въпреки това сърцевината на българската държава и на българския народ си остава и тя е отражение на добрина, на качество, на предприемчивост", посочва Иванов.
Журналистът посочва и нещо много важно - че след посещенията си в България винаги се връща в Щатите "вдъхновен и окрилен" от България.
"Знам какво ще кажат повечето хора. Ще кажат: "Така е, защото ти си идваш за един месец, идваш само за купон". Но не е точно така, защото аз говоря с много хора, родителите ми са живи и здрави, имам поглед върху действителния живот и според мен е много важно да запазим оптимизма си и надеждата за по-добър живот, за развитие и прогрес."
Иво Иванов има още много, което да сподели с вас - трябва само да си пуснете подкаста "Първа страница", общ проект на Webcafe.bg и "С книги под завивките".
В седмия му епизод журналистът разказва на водещите Темз Арабаджиева и Антон Биров за живота си днес, проектите, по които се труди, вижданията си за Олимпиадата и възхищението, което от дете изпитва към октоподите - и което ще се опита да ви предаде с един от своите завладяващи разкази. А за още подобни срещи с интересни личности се абонирайте за "Първа страница" с приложението, с което слушате подкасти:
