Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Музиката на Петър Дундаков - вятърът, който сплита всичко в едно

За концерт-спектакъла "Песента на ветровете" и срещата на класическа музика, джаз и фолклор Снимка: Личен архив
За концерт-спектакъла "Песента на ветровете" и срещата на класическа музика, джаз и фолклор

Петър Дундаков е от онези композитори, които размиват границите на познатото и дават възможност да се пренесем в непознати музикални светове.

В творчеството му през годините присъстват произведения за театрални постановки и филми, сред които "Възвишение" и най-новото българско заглавие "Голата истина за група "Жигули". Като част от формацията "Тибетски сърца", през 90-те той участва активно в навлизащата бързо тогава поп и ъндърграунд култура, която заменя популярната до този момент българска естрада.

Днес, повече от година след премиерата на авторския му концерт-спектакъл "Песента на ветровете", софийската публика отново ще има възможността да изживее авторската музика на композитора.

Именно второто издание на "Песента на ветровете", което предстои на 28 април, сряда, в Театър "Азарян", е поводът да се чуем и да поговорим за криещата се зад думите метафора и вълнението да създаваш.

Докато ми разказва за живота си, Петър Дундаков се връща в самото начало и първите уроци по пиано. Желанието да започне да свири идва от самия него, без чужда намеса. Мечтае да стане класически пианист и още тогава в него се заражда любовта към музиката, приемана от мнозина за тази на елитарните общества.

Като всеки тийнейджър, композиторът открива и други музикални влечения. Тогава започва да слуша групи като Pink Floyd и Led Zeppelin, но моментът, в който сменя посоката си на развитие, се появява малко по-късно.

"Когато излязох от казармата, желанието ми да съм класически пианист по-скоро прерасна в друго. Тогава направихме групата "Тибетски сърца", в началото на 90-те. Там започнах да се развивам като музикант и вече самият аз да създавам", разказва композиторът.

Тези години се оказват изключително успешни и изпълнени с вдъхновение. Бандата участва активно в културния живот на столицата и пише песни за вече популярни изпълнители. Според някои дори групата поставя началото на електронната музика в България.

Кадър от "Песента на ветровете" Снимка: Театър "Азарян"
Кадър от "Песента на ветровете"

След този вълнуващ период Дундаков решава да поеме по нов път, изпитвайки нужда да се срещне с музикалното изкуство на "едно друго ниво". Така заминава за Ротердам, където учи композиция. Въпреки че живее в Нидерландия почти 10 години, никога не е искал да се установи там, затова и се връща.

Не му харесва отдавна заседналата обществена идея, че в България хората биват ограничени в развитието си.

"Това е голям предразсъдък, за който вярвам, че по-младото поколение, а и по-проницателните от моето, вече си дават сметка. България не трябва да бъде отхвърляна като място, което забавя развитието на човек. Напротив, когато ти имаш ясна представа къде искаш да стигнеш и това, което правиш, го мислиш в една друга перспектива, която не е просто локална, то тогава ти променяш местния контекст. Хората, които са тук стават твоя публика, вървят с теб и те тласкат напред", убеден е Дундаков.

Когато се връща от Нидерландия, той знае, че не иска да се занимава повече с поп музика. Казва, че тогава търси вдъхновение, което да му даде възможност да изследва нови територии и да твори. С проекта си "Неизвестният инструмент" композиторът прави точно това, като се докосва до магичното звучене на българския фолклор. По проекта той работи с хора и оркестъра на Националния фолклорен ансамбъл "Филип Кутев" и с учениците от училището за фолклорни изкуства в Котел.

"Тогава разбрах каква необятна територия е това, ако не я гледаш от клиширания смисъл", обяснява композиторът за фолклора.

Потапянето му в тази съвсем нова музикална вселена се явява важен житейски момент, а години по-късно пред Дундаков се отваря друга възможност, за която разказва със силна емоция.

"Пътят не е лек, но създаваш ли възможности, в един момент някоя от тях намира път и развитието продължава."

Става въпрос за близката му среща с хора "Мистерията на българските гласове" по покана на продуцента Бояна Бункова. Заедно работят по албум на прочутия състав, който носи името "Бучимиш". За изненада на всички в него се включва и световноизвестната австралийска певица и композитор Лиса Джерард, автор на музиката на филми като "Гладиатор" и "Вътрешен човек". Оказва се, че тя не е никак безразлична към българския фолклор, което я кара да се съгласи почти веднага на поканата.

Зад този проект на Петър Дундаков обаче стои интересна предистория.

Още докато учи в Нидерландия, той отива на концерт на "Мистерия на българските гласове" в прочутата концертна зала Концергебау в Амстердам. Обратно в Ротердам един от съвременните нидерландски композитори - Клаас де Врийс, който също присъства на събитието, казва на Дундаков, че това, което са чули, е изключително и българинът трябва да се завърне към корените си.

"И през ум не ми е минавало, че 10 години по-късно аз ще съм с "Мистерията на българските гласове", с "Бучимиш", точно в Концертгебау", отбелязва композиторът.

Този концерт е един от десетките, които хорът осъществява и то в най-престижни зали по целия свят. За проекта дори излиза статия в New York Times, а според Дундаков целият този успех се дължи на проявата на смелост - човек да се опита да погледне на тези гласове и музика отвъд "клишето ѝ".

Снимка: Личен архив

"Не мисля, че всички трябва да правят така, но е някаква възможност. Всеки един, както композитор, така и ансамбъл, може да потърси своя вариант на не просто преповтаряне на традицията и величаене на миналото. То, естествено, е голямо, но в един момент може да се превърне в недостатък. Трябва да се опитва с достойнството на съвремието да потърсим бъдещето", казва Дундаков.

Експерименталното творчество на композитора не спира до тук. С концерт-спектакъла "Песента на ветровете" той напуска територията на фолклора, но не съвсем, включвайки и звученето на класическия ансамбъл. В този свой проект Дундаков използва тембъра на една от солистките на "Мистерията на българските гласове" Гергана Димитрова, но го "примесва в един съвсем различен контекст".

Останалите участници са музикантите от камерния оркестър "Софийски солисти" под диригентството на проф. Пламен Джуров, тромпетистът Росен Захариев и оперната певица Пламена Гиргинова.

Тромпетистът Росен Захариев в "Песента на ветровете" Снимка: Театър "Азарян"
Тромпетистът Росен Захариев в "Песента на ветровете"

Концерт-спектакълът обединява всички тези артисти от различни музикални жанрове - класическа музика, джаз и фолклор, за да преведе зрителите отвъд познатите граници. Цялостната концепция е обединена от видео изображения, дело на мултимедийния артист Иван Богданов, участвал в различни международни проекти и носител на не една награда от престижни форуми.

"Песента на ветровете" е аудиовизуална поезия, освен концертното изпълнение, в което колкото и да са различни тези участници, аз ги вплитам в една голяма музикална метафора, в която чисто композиционно има органика. Тези компоненти не изглеждат разделени. Те по-скоро са взаимно проникнати в търсенето на една нова музика, работейки заедно с образа", допълва Дундаков за авторския си проект.

Първото издание на концерт-спектакъла e през 2019 г. и за него Дундаков печели наградата на Столичната община за ярки постижения в областта на музиката. Композиторът обаче иска да превърне проекта в устойчива платформа, където различни изпълнители да намират една нова цялост.

В бъдеще участниците ще бъдат сменяни, а едно от желанията на Дундаков е да покани чуждестранни композитори, които да се включат със свои творби.

"Образът, към който се стремя, е оплитането на всички тези тембри, звуци и създаването на ново тяло на мелодията", обяснява Дундаков. Такава е и идеята с метафората за вятъра, който обикновено се явява като стихията, способна да сплете всичко около себе си.

"Концертът по-скоро е емоционален, отколкото да поддържа някакви определени музикални догми. Ти преживяваш един изцяло жив свят. Така си го представям аз и искрено се надявам хората да могат да го усетят по този начин", подчертава композиторът.

Отвъд всичко обаче за Дундаков творческият процес и вдъхновението стоят над всичко, независимо каква музика пише.

За него е важно да се свърже с интуицията си, а не непременно да го води импулсът от крайния резултат, който трябва да се хареса на всички. Споделя, че при създаването на саундтрака на филма "Възвишение" изпитва същото вълнение, каквото се появява когато твори авторските си произведения. Всичко се крие повече в дълбочината на преживяването, отколкото в това за какво пише. То не е вродено, а се възпитава, казва Дундаков. Затова и работи всеки ден и не оставя една идея да престои твърде много в съзнанието му.

"Светът се намира не навън, а вътре в теб", заключва композиторът, убеден, че изкуството трябва да бъде споделяно. И с колко повече хора успееш да го направиш, толкова то се сдобива с истинност и заживява свой собствен живот.

 

Най-четените