Тъмна завеса. Залата е притихнала на фона на музикално въведение. Изведнъж някой запява, а камерите улавят изумените лица на зрителите. Никой не предполага чий е този глас, който след това изпълнение многократно ще бъде определян като неземен.
Песента свършва и цялата зала е на крака, ръкопляскайки бурно. Дългоочакваният за всички момент настъпва и завесата пада. Зад нея стои усмихнатият и безкрайно изненадан от реакцията на публиката Никола Константинов, изобщо неподозиращ, че тази вечер ще промени живота му.
Точно този клип, публикуван в YouTube, от участието на Константинов в един от големите български телевизионни формати за певци, има милиони гледания. Коментиралите отдолу не спират да се възхищават на гласа на певеца и изпълнението му на песента на Jessie J "Flashlight". Мнозина твърдят, че то е по-добро от оригинала.
Колкото и странно да звучи, в този момент 24-годишният Никола е на житейски кръстопът - дали да продължи да се развива като певец, или да търси път другаде. Именно реакцията на публиката обаче му помага да вземе окончателно решение и да разбере, че явно това, което прави, все пак има значение.
От онзи определящ за Никола Константинов момент са минали четири години. Зад гърба си той вече има множество концерти, а въпросът дали да се занимава с музика изобщо не стои на дневен ред. Дори напротив - съвсем наскоро издаде втората си авторска песен "Изгубен".
Тя е само един от поводите да се чуем с Никола и да поговорим за музикалните предизвикателства, за гласа като дар или проклятие и за песните, които умеят да докосват човешката душата.
Заради нетипичната за мъж височина на гласа му той бива наричан Ангелогласния, а харизматичната му личност е определяна като невиждано явление на българската музикална сцена. Той обаче вижда известна претенциозност в подобни сравнения и скромно казва, че не намира гласа си за толкова уникален.
Пътят на Никола към музиката започва така, както може би на много други музиканти и певци. Родителите му забелязват таланта му от съвсем малък и решават да го запишат на вокална група, когато е само на тригодишна възраст.
"От тях знам, че преди да проговоря, първо съм пропял. И до ден днешен това е нещо, което ме съпътства ежедневно. Нямам музиканти в семейството си, но те са ценители на музиката и съм израснал с нея", разказва за първите си стъпки в пеенето Никола.
След години на развитие на таланта му във вокалната група, Националното музикално училище в София се явява естествено продължение на неговия път в овладяването на вокалното майсторство. Затова кандидатства и бива приет в специалността "Поп и джаз пеене", която по това време е съвсем нова за училището.
"В началото останалите ученици ни гледаха малко странно, но после постепенно свикнаха", споделя с усмивка певецът.
Специфичният глас на Никола е определен като тенор алтино, срещан повече в класическото пеене, отколкото в популярната музика, към която той се стреми.
Открива го, когато отива при специалист фониатър. Съвсем неочаквано за самия Никола гласът му не мутира. Навършвайки 18, той разбира окончателно, че промяна няма да настъпи.
"И до ден днешен ми е много странно, че се получи така. От малък имах висок глас, но никога не съм предполагал, че може да ми остане така и след тинейджърските години", споделя той.
За мнозина гласът на Никола е дарба, която не всеки има късмета да получи. Но според самия изпълнител, както във всичко случващо се в живота, тази дарба има своите плюсове и минуси. В началото се сблъсква с неприятното усещане, че се различава от останалите си съученици. С времето обаче успява да го преодолее и започва да се приема такъв, какъвто е.
Повратната точка в живота му е участието в музикалния формат, където благодарение на емоционалната реакция на публиката и професионалното мнение на журито го мотивират да не спира да пее.
За жалост, присъствието на Никола в предаването приключва на ранен етап, но той съвсем не се отчайва. Това му дава тласък да започне да прави своя авторска музика, с която да докосва публиката.
Така се появява първата му песен "Струва си". Благодарение на нея певецът преодолява някои свои страхове, свързани с музикалната му кариера, и успява смело да се заяви като индивидуален изпълнител. Сега налице е и вторият му проект "Изгубен", с който осветлява други човешки страхове. По него работи с певеца и композитор Красимир Гюлмезов и поета Александър Петров, автор на текстовете на десетки от най-популярните български песни.
Никола оставя своя отпечатък в музиката и на новата си песен, тъй като обожава да бъде част от творческия процес.
"Изгубен" също ме изразява като личност, но тя вече е по-насочена към личния ми живот. Отнесена е към трудността на срещата - тази, която всички искаме да ни се случи. Не е лесно да намерим сродната си душа, да намерим човека, който ще ни подкрепя, обича и разбира. Има и една друга леко тъжна страна в тази тема - понякога можем да се чувстваме изгубени дори сред най-близките си, да не намираме духовна близост с тях", разказва Константинов.
Към нея успява да заснеме и клип - първият в самостоятелната му музикална кариера. Във видеото певецът и екипът, с който работи, решават да покажат красиви есенни кадри от София, подсилващи текста на песента. Визуализацията е дело на Меги Начкова и Павел Христов, монтажът прави Бохос Топакбашиян - добре познато име в българското кино.
Никола споделя, че и двете му песни следват една концепция, която се надява един ден да продължи в албум.
"На мен не ми е до това да правя неща, които са само заради парите или популярността. Смисълът на изкуството е да вълнува хората по някакъв начин, да ги докосва, да разказва истории, в които те да се припознават. И изобщо вярвам, че музиката трябва да е удоволствие за душата", заключва певецът.
Въпреки че в момента работи заедно с брат си в сферата на визуалните ефекти, не спира да мисли за най-голямата си любов - музиката. Силно желае да продължава да твори и да вълнува хората така, както само изкуството може да го направи.
Защото без него за Никола всичко останало губи смисъл.
