Планетата Венера най-вероятно е поддържала благоприятни за живеене температури и е имала вода в течно агрегатно състояние в продължение на милиарди години.
Ново проучване сочи, че след това се случва драстични събития, които променят благоприятните условия там.
Сега Венера е по-скоро мъртва планета с токсична атмосфера, 90 пъти по-плътна от земната, и температури на повърхността, които могат да достигнат до 460 градуса по Целзий - достатъчно горещи, за да разтопят олово.
Често я наричат близнак на Земята, защото планетите са сходни по размер, но сравненията стигат до тук.
Скорошно изследване прави пет симулации на климата на Венера в миналото и всички сценарии предполагат, че в продължение на над три милиарда години планетата е поддържала наличности от вода в течно състояние и умерен климат.
Подобно на други планети в нашата Слънчева система, и Венера се формира преди около 4,5 млрд. години.
Нейните по-благоприятни температури са варирали в интервала от минималните 20 градуса до максималните 50 градуса по Целзий.
Но преди 700-750 млн. години нещо предизвиква освобождаването на въглероден диоксид от скалите на планетата и това е променило климата й.
Хипотезата на учените е, че в продължение на милиарди години Венера е поддържала стабилен климат.
Възможно е тогава колосално събитие да се е превърнало в отговорник за промените в климата, преди подобен на този на Земята, в адския парник, който е планетата в момента. Така смята Майкъл Уей, автор в Института за космически науки "Годар". Научната му студия е представена през изминалата седмица на Европейския конгрес по планетарни науки в Женева.
И преди Уей е правил проучвания на тема океаните и климата на Венера в миналото й.
Наличието на океан на Венера се появява като хипотеза още през 80-те години на миналия век по време на мисията "Пионер". Но като се има предвид, че планетата е втората по близост до слънцето, за нея се е смятало, че е невъзможно да има океан на повърхността.
Венера получава повече слънчева светлина от Земята, която би изпарила водата, изпращайки водорода към космоса и натрупвайки плътен слой от въглероден диоксид.
Това би довело до непрестанен парников ефект, който създава сегашната токсична атмосфера на Венера.
Топографията на планетата е изцяло променена от вулканични изригвания, които най-вероятно са запълнили низините и потенциалните океански басейни.
От петте симулации три включват настоящата топография на Венера, но добавят към нея и дълбок до 309 метра океан, както и още един по-плитък океан с дълбочина до 10 метра.
Изследователите сравняват тези образи с две други симулации, едната от които използва топографията на Земята с нейните дълбоки океани и океански свят.
За да пресъздадат условията на Венера, които вероятно са се развили преди около 4,2 млрд. години, те постепенно усилват слънчевата радиация, за да съответства тя на засилващата се топлина на Слънцето. Това също променя атмосферните условия с течение на времето.
Преди тези симулации учените смятат, че Венера винаги е била твърде близо до Слънцето, за да има океани.
Новите симулации променят тези схващания. В момента Венера получава два пъти повече слънчева радиация от Земята. Уей уточнява, че въпреки това във всички сценарии, които той и екипът му моделират, става ясно, че Венера може да поддържа температура на повърхността, подходяща за наличието на вода.
Симулациите предполагат, че планетата е преминала през фаза на бързо охлаждане няколко милиарда години, след като се е образувала. Най-вероятно тогава атмосферата се е наситила с въглероден диоксид.
Ако Венера беше еволюирала като Земята, този въглероден диоксид щеше да се утаи от атмосферата, извлечен от силикатите, и да попадне в капан в повърхността на планетата. Това би позволило атмосферата на Венера да се насити с азот и метан, които да осигурят стабилност.
Но преди около 700 млн. години се е случило нещо странно, което остава загадка за учените.
Изследователите смятат, че е свързано с вулканичната дейност, но не са напълно убедени. Възможно е магмата да е отделила въглероден диоксид в атмосферата, а докато се охлади, газът не може да се абсорбира обратно в повърхността.
Каквото и да се е случило, толкова много въглероден диоксид в атмосферата предизвиква колосален парников ефект, доказателство за който са унищожителните температури в момента на Венера.
Но преди милиони години на планетата е станало нещо, което е предизвикало отделянето на огромни количества газ, който не е могъл да бъде погълнат обратно от скалите.
На Земята има някои примери за мащабно отделяне на въглероден диоксид, например образуването на Сибирските капани преди 500 млн. години. То е свързано с масово изчезване на видове, но не може да се мери със случилото се на Венера.
Станалото там напълно е трансформирало планетата.
Освен мистериозния произход на катаклизмите, оформили Венера, учените трябва да установят и колко бързо планетата се е охладила след формирането си и дали водата наистина е можела да тече на повърхността й, както и дали фаталното събитие е било единствено, или е представлявало серия от бедствия.
Така че има нужда от повече мисии, които да изучат Венера и да донесат повече данни за историята и еволюцията й.
Въпреки това моделите на Уей показват, че в миналото Венера е била обитаема и коренно различна планета. Това води до далеч по-важната идея, че останалите екзопланети от калибъра на Венера могат да имат вода в течно състояние и благоприятен климат.
