През септември 1.8 тона кокаин бяха открити в чували от брашно край атлантическия бряг на Гвинея-Бисау, в Западна Африка. Това е било най-голямото залавяне на кокаин в историята на страната.
След по-малко от две седмици четирима жители на Гвинея-Бисау, трима колумбийци и жител на Мали са били арестувани. Изземването на дрогата е станало след друга голяма акция в страната по-рано тази година, когато 789 кг кокаин са били открити във фалшиво дъно на лодка, превозваща замразена риба.
Въпреки бурните промени в управлението и институциите в последните десетилетия, Гвинея-Бисау не се вписва в стереотипния образ на това, което ООН и американската Администрация за борба с наркотиците (DEA) определят като "нарко-държава", дефинирана от Международния валутен фонд като такава, "където всички законови институции са овладяни от властта и богатството на незаконната търговия с наркотици."
Гвинея-Бисау е относително безопасна, сравнена с повечето други държави, които са център на наркотрафик. Въпреки че дребните престъпления са много и нарастват, и нивото на сериозно насилие се влошава, все пак е доста по-ниско, отколкото в други държави, превзети от дрога, като Мексико или Афганистан.
Има висока безработица, но страната има изобилие от мирни, изолирани тропически острови, повече напомнящи за туристически дестинации с палмови дървета и топли океански води, отколкото за нарко-военна зона. За сравнение, Хондурас - централноамериканска транзитна държава по пътя на кокаина, с едни от най-високите нива на насилие в света извън военните зони, изглежда опасна ежедневно.
87-годишният Ансумана Кейта говори открито за тази общност, използвана от корумпираните власти и чуждестранни нарко-картели. Селцето на Кейта - Касумба, където липсват базови условия за живот, като електричество и питейна вода, не е получило нищо от процъфтяващата търговия с дрога, нито пък от правителството. Той твърди, че е виждал кокаин във водоустойчиви пакети да изплува на плажа, изхвърлян от лодки. Той обаче е безполезен за тази общност. "Нямаме никаква полза от плажа", коментира той, "нуждаем се от чиста вода и по-добри училища."
Въпреки относителното спокойствие в градовете и провинциалните райони на Гвинея-Бисау, нарко-картелите на практика са превзели цялата държава.
Какво се случва там? Защо тази бивша португалска колония, държава, не много по-голяма от щата Мериленд, е станала основна спирка за кокаина, отглеждан в Латинска Америка и внасян незаконно в Европа?
В Гвинея-Бисау цари политическа нестабилност от обявяването на независимостта й през 1974. Вече оттеглящият се от поста президент Хосе Марио Вас е назначил и уволнил осем премиери, откакто е поел поста през 2014 г., и корупцията във всички тези правителства и въоръжените сили е ендемична. Страната проведе като цяло мирни президентски избори миналия месец, но продължаващите политически боричкания и скорошният опит за преврат изглежда ще усложнят балотажа в края на декември.
Тази корупция е проникнала дълбоко в обществото. От независимостта насам, е имало стотици политически убийства. Преди 10 години е била създадена комисия за разкриване на истината и помирение, но досега нито едно убийство не е разследвано.
Много местни жители казват, че не вярват на полицията и съдилищата. Хората вместо това съобщават за проблемите си на журналисти, които сами по себе си са изправени пред сериозен тормоз.
Миналата година Аугусто да Силва, президент на Гвинейската лига за правата на човека, заяви пред португалската новинарска агенция LUSA, че заради полицейска бруталност, корупция, недостатъчно правителствени услуги и липса на отговорност пред държавата в случаи на насилие, ситуацията с правата на човека в Гвинея-Бисау е "несигурна и притеснителна".
Гражданите са изправени пред потресаваща липса на начини да държат властта отговорна за действията й. "Тази държава през цялата си история е имала сериозни епизоди на насилие, които са оставали ненаказани, което е превърнало безнаказаността в част от имиджа й и впоследствие е породило усещане за омраза, отмъщение и възмездие," коментира Да Силва през 2017 г.
Когато гражданите протестират (както стана през октомври 2019, когато протестиращ беше застрелян на погребение в столицата Бисау), рискът да станат жертва на стрелба по улиците е голям, а практически няма надежда за справедливост.
Извън тази нестабилност, Гвинея-Бисау е една от най-бедните държави на планетата. Близо 70% от гражданите й са под прага на бедност, което прави обществото податливо на привличането на наркодоларите.
Тези слабости, наравно с неособено добре охраняваните граници и географското положение на страната по атлантическия бряг на Африка, от средата на миналото десетилетие са превърнали Гвинея-Бисау в надеждна транзитна точка в търговията с кокаин за южноамерикански и африкански организирани престъпни групи. Високопоставен представител на ООН твърди, че поне 30 тона кокаин - една пета от цялото годишно потребление на кокаин в Америка - влизат и напускат Гвинея-Бисау ежегодно.
През 2013 г., преди сегашният президент да дойде на власт, американският Държавен департамент съобщи, че "представители на правителството на всички нива са съучастици" в търговията с дрога. Миналата година висш представител на ООН, базиран в Гвинея-Бисау, потвърди пред Global Initiative, че "страната все още е основен трафикантски център. Участниците в трафика може и да се променят, но бизнесът си остава същият."
Това е порочен кръг: Колкото повече наркодолари навлизат в институциите на страната, толкова по-отворени са те за допълнителна корупция. Не всеки член на правителството или военен е замесен в трафика с дрога, но годините на политическа криза са оставили страната без силни или отговорни институции.
Антеро Лопес, ръководител по въпросите на върховенството на закона и институциите за сигурност в мисията на ООН в Бисау, коментира пред Bloomberg в края на 2018 г., че "Гвинея-Бисау е жертва на наркотрафик, заради уязвимостта на нейните институции. Организираната престъпност също така подкопава стабилността и демокрацията - това е порочен кръг".
Това означава на практика, че много местни политици се финансират с пари на наркобарони и стават зависими от тях, когато са във властта. Според Transparency International през 2018 г. Гвинея-Бисау е имала един от най-корумпираните публични сектори сред всички държави на Земята.
Въпреки това етикетът "нарко-държава" прекомерно опростява проблемите, пред които е изправена Гвинея-Бисау. Постоянното съперничество между военните и правителството работи в полза на трафикантите. Генерали често плащат на войниците си от чували пари в брой, нещо, което трафикантите са склонни да осигуряват, ако властите улесняват работата им. Преките плащания в брой гарантират лоялност и са практически непроследими, което позволява на корумпирани генерали и трафиканти да си купуват приятелско отношение.
Опитите за справяне с наркотичната ахилесова пета на Африка не вървят добре. DEA е активна в страната от години. Но извън едно нашумяло, на практика безплодно арестуване през 2013 на Хосе Америко Бубо на Чуто - бивш ръководител на флота в страната, който е считан за основен наркобарон на западна Африка, агенцията на практика не успява да се справи с проблема. Властите също са безпомощни. Президентът Вас заяви през март: "Нямаме самолети, нямаме лодки, нямаме радари, които да ни осигурят контрол над нашата... икономическа зона."
Това, че властите са толкова възпрепятствани в борбата срещу трафикантите, може и да се дължи на корупция чак до самите върхове. Умаро Сисоко Ембало, бивш премиер на Гвинея-Бисау и кандидат за президент в балотажа, казва, че отдавна смята, че управляващата партия в страната - Африканската партия за независимост на Гвинея и Кабо Верде (PAIGC), е пряко замесена в трафика на дрога. Не е съвпадение, че Кабо Верде, където партията има тесни връзки, е страна, също дълбоко замесена в търговията с кокаин.
"Сегашното правителство работи с наркокартелите," казва Ембало, който е обвиняван, че е стоял начело на опит за преврат срещу правителството през октомври - твърдение, което той отрича. "Звучи абсурдно, но е факт. Те се интересуват единствено от това да останат на власт. Не ги интересува народът на Гвинея-Бисау. Много сегашни кандидат-президенти подкрепят наркокартелите, макар и не публично."
ООН смята, че страната се променя. Всъщност, от ООН съветват наркотрафикантите да избягват Гвинея-Бисау, защото е твърде скъпо за тях да подкупят представители на властите.
След голямото залавяне на кокаин през септември представителят за Западна и Централна Африка на Службата на ООН по наркотиците и престъпността (UNODC) Антонио Мазители коментира: "Маршрутът през Гвинея-Бисау е напълно спрян след последното изземване на дрога, поне за следващите шест месеца", твърди той.
"Ако аз бях разумен наркотрафикант, не бих преминал през Гвинея-Бисау, а бих търсил други точки в региона, и тези слаби точки съществуват в Западна Африка, но цената на дейността (по плащане на корумпирани управници) нараства за трафикантите", добавя той.
Мазители твърди, че много от предишните изземвания на кокаин са били "заради инциденти или посветили се на трафика хора, които са искали да спрат залавянията на дрога", но сегашните събития са знак, че има "нарастващ интерес към върховенството на закона и сериозни присъди от съдилищата".
В последните години трафикът на дрога през западна Африка редовно се свързва от органите по поддържане на реда и медиите с талибаните или Ал Кайда, които се твърди, че извличат печалби от този бизнес.
Домингос Монтейро, заместник-директор на съдебната полиция в Гвинея-Бисау, твърдеше през септември, че иззетата пратка е била предназначена за ислямистки бунтовници. "Дрогата принадлежи на терористичната мрежа Ал Кайда," казва той пред Reuters.
На практика обаче липсват доказателства, подкрепящи тези твърдения. Женевската група Global Initiative, разследваща организираната престъпност, не е открила доказателства тази година за каквато и да е връзка на Ал Кайда с трафика на кокаин, въпреки че от групата заявяват, че е възможно екстремистки организации, действащи в Сахара, да са замесени в този бизнес.
Според Global Initiative заловеният тази година кокаин е на африкански трафиканти със сериозни връзки, които действат в транссахарския бизнес с търговия на кокаин, като играят ролята на посредници, свързващи наркокартелите в Латинска Америка, Африка и Европа. С нарастването на търсенето на кокаин в Европа, особено във Великобритания, Африка ще продължава да играе жизненоважна роля в този бизнес.
Гвинея-Бисау не е единствената страна с такива проблеми. Много бедни, и съответно уязвими африкански държави са мишена на наркокартели, от рода на Гвинея-Конакри, Того, Мали, Нигер и Кот д'Ивоар, които служат като междинни точки за пренасянето на кокаин в Европа.
Междувременно Африка вече не е само транзитен континент за трафика на дрога, а бързо разрастваща се група от държави, които произвеждат големи количества наркотици от рода на хероин и метамфетамини за вътрешно и международно потребление в Азия.
Търговията с дрога обаче е вредна и опасна. Дори в части на страната, където привлекателността на наркодоларите е намаляла, тези, които са свикнали да изкарват добри пари, се преориентират към други форми на престъпност. Нито правителството, нито чуждестранните донори са осигурили някакви реалистични възможности за законна заетост.
Докато корумпираните политици, чиновници и трафиканти броят парите си, народът на Гвинея-Бисау остава блокиран в цикъл на мизерия. Докато търсенето на Запад на кокаин и други незаконни субстанции не намалее или дрогата не бъде легализирана в основните западни държави, Гвинея-Бисау ще продължава да бъде жертва на трафикантите.
