Дайте повод на французите да протестират и бъдете сигурни, че ще се разчуе в цял свят.
Точно както в понеделник снимките на бруталния линч срещу мениджърите на Air France обиколиха всички информационни агенции.
Директорът "Човешки ресурси" Ксавие Бросета беше изгонен от централата на националния френски авиопревозвач полугол. От ризата му беше останал само един съдран ръкав, а позакъснялата намеса на охраната и жандармерията едва го спаси от по-тежки щети.
Колегата му Пиер Плисоние, ръководител на сектора за полети на дълги разстояния в Air France, се размина само поскъсано сако и риза.
Как се стигна до тук?
Air France потъва в спиралата на кризата на пазара на пътническите превози от 2008 г. насам. Неспособността за приспособяване засегна дългогодишни компании като Swissair (която спря полетите си през 2002 г.), белгийската Sabena (основана през 1923 г. и прекратила дейността си през 2001 г.) и унгарския национален превозвач Malev (чиито полети спряха през 2012).
През 2004 г. след приватизацията Air France придоби холандския авиопревозвач KLM, като по този начин се превърна в световен лидер на пазара под шапката на Skyteam.
В същото време обаче се появи огромен натиск от конкуренцията - не само low-cost превозвачите, но и авиокомпаниите от Персийския залив и развиващите се страни.
Нискотарифните компании като EasyJet, Ryanair и Vueling отнеха част от пазара на Air France по късите и средните линии, докато арабските и азиатските авиопревозвачи привлякоха клиентите по дългите дестинации с конкурентни цени и луксозни полети.
Air France се оказа в двойна преса.
Компанията беше толкова отслабена, че за разлика от европейските си съперници като Lufthansa и British Airways, не успя да се възползва от добрите си години, за да подобри конкурентоспособността си. В момента разходите на Air France са по-високи с 20-25% от конкурентите й на Стария континент.
През 2008 г. Air France обяви първата нетна загуба в историята на дейността си и започна да готви план за съкращение на 3000 щатни позиции, като замрази новите назначения. Планът обаче не съдържаше никакви структурни мерки. На фона на световната икономическа криза беше неизбежно авиокомпанията да полети рязко надолу.
През 2011 г. новият главен изпълнителен директор на Air France Александър дьо Жюниак пое поста си с предупреждение, че нито има скрито съкровище, нито магическа пръчка.
Вместо това предложи два плана за преструктуриране - Transform 2012-2015 и Perform до 2020 г. Този път всички категории персонал бяха засегнати от съкращенията, чиято цел бе подобряването на конкурентоспособността.
Докато служителите от наземното обслужване и стюардите продължиха да спазват задълженията си, обаче, пилотите обявиха бунт. През септември 2014 г. Air France беше приземена за две седмици заради стачката на пилотите срещу плановете за създаването на нискотарифната дъщерна компания Transavia.
Тогава държавата като акционер със 17% дял в компанията успя да отбие напрежението чрез преговори със синдикатите.
Преструктурирането обаче беше неизбежно - и така се стигна до грозните сцени на саморазправа с ръководството на Air France заради недоволството на служителите.
Планът предполага намаляване на капацитета на авиокомпанията с 10% до 2017 г. чрез закриване на пет линии, подсилване на сезонните превози и намаляване на честотата на полетите по 22 линии.
Флотът на авиопревозвача ще бъде съкратен с 14 машини от 107 на 93 самолета.
Ограничаването на капацитета ще доведе до съкращаването на 2900 души персонал, сред които 300 пилоти, 900 стюарди и 1700 служители от наземното обслужване.
Кризата в най-големия френски авиопревозвач продължава вече близо десетилетие.
Парадоксът е, че в глобален мащаб пазарът на пътническите полети постоянно се разширява от Втората световна война насам, като през последните 10 години се намира в силен растеж.
При едва 100 милиона пасажери през 1960 г., броят им се увеличава до 1 млрд. през 1990-та година, утроява се до 3 млрд. пътници през 2013 г. и достигна до 3,5 млрд. души през 2015 г.
Политиката на "затягане на коланите", комбинирана със социалното законодателство във Франция, всъщност крие множество вторични рискове - компанията губи атрактивност както сред клиентите си, така и сред младите авиационни професионалисти.
Правителството обаче също носи своята отговорност за състоянието на компанията. В продължение на години всяко правителство - без значение дали е от левицата или десницата - се опитваше да крепи социалния мир, докато едва не доведе до унищожението на Air France.
