За европейските туристи, които чакат на дълга опашка до мавзолея на Червения площад в Москва, балсамираното тяло на Владимир Ленин е куриоз. За китайските посетители обаче Ленин е нещо много повече. "Идването ни тук точно 100 години след Октомврийската революция е невероятно важно за по-старото поколение", коментира гидът на групата - 32-годишният Уан Лин и повежда нататък туристи на различна възраст.
Още преди 2017-а година Русия набира голяма популярност като дестинация за китайските туристи.
Миналата година броят им достига рекордните 1.3 млн. души като те харчат около 3 млрд. долара годишно. Данните са на руската туристическа агенция "Свят без граници", която работи ексклузивно с китайски граждани.
Китайските туристически групи се превръщат в редовно присъствие в бляскавото, украсено с полилеи московско метро, което е било образец за просперитета на Съветския съюз. Те непрекъснато обикалят различните статуи на Ленин в Москва и си правят селфита.
2017 г. обаче бележи техния пик, тъй като те искат да отпразнуват годишнина от един век от комунистическата революция, довела на власт болшевиките и променила историята не само на Русия, но и на Китай. През първите шест месеца на тази година броят туристи от Китай е нараснал с 36% в сравнение със същия период миналата година, съобщава руската Федерална агенция по туризма.
Агенцията приписва този прираст на така наречения "червен туризъм", инициатива на китайското правителство, която насърчава визитите на важни за комунистическото минало места - както в Китай, така и извън него. Сред поддръжниците и популяризаторите на тази инициатива е и самият президент Си Дзинпин.
"Червеният туризъм" активно се развива от китайското правителство с цел народът да не забравя за ценностите на комунистическата идеология.
Но тези щастливи посетители, които си правят селфита и обикалят места, свързани със събитията от 1917-а, по странен начин контрастират с двойнствената нагласа на техните домакини. От една страна Русия посреща охотно китайските туристи и техните пари. От друга остава с колебливи възгледите за събитията около годишнината, която тези туристи пристигат да честват.
В ерата на Съветския съюз годишнината от Октомврийската революция е дългоочаквано ежегодно събитие, при което се организират огромни паради на Червения площад. Сега обаче руският президент Владимир Путин не е толкова склонен да чества период, в който революционният плам залива улиците и сваля властта.
В допълнение руската православна църква, която е влиятелна институция в съвременна Русия, през 2000 г. канонизира за светец последния руски цар - Николай II, защото събитията през 1917 г. в крайна сметка водят до смъртта му чрез разстрел. Въпреки съмненията си Кремъл не иска да заклеймява Октомврийската революция, която води до превръщането на Русия в свръхсила и държи в напрежение САЩ в продължение на десетилетия.
В момента няма официална позиция по въпроса с революцията - нещо необичайно за страна, където историята често се използва и на моменти дори творчески се пренаписва за националистически цели.
Кремъл изглежда се спира на стратегия, която признава годишнината, но в най-скромни мащаби. В края на миналата година Путин официално възложи на Министерството на културата да подпомага академичните среди за честванията и то усърдно изпълнява тази задача като организира скромни изложби и концерти.
Държавните медии се заеха с някои възпоменателни проекти - новинарската агенция ТАСС например създаде сайт, описващ събитията, довели до революцията. Но всичко това е много далеч от пищността и националистическото величие, демонстрирани на събития като ежегодния Московски военен парад, на който се чества победата на страната над нацистка Германия.
Ухажването на китайските туристи от Русия идва във време, когато двете държави се стремят към по-тесни дипломатически отношения.
Когато Дзинпин посети Русия през юли за своята трета среща с Путин в рамките на тази година, той описа отношенията между двете държави като "най-добрите в историята." Двамата лидери са заснети да вдигат тост с шампанско, а към момента на заминаването на Дзинпин са подписани договори за икономически сделки между двете страни на стойност $10 млрд.
"Червеният туризъм" е дискретна пропаганда, той е инструмент за меко влияние. И ако геополитически това изглежда добре, финансовият му резултат е още по-позитивен за закъсалата за пари Русия. Руснаците, особено по-младите, не изпитват носталгия по революционното минало и определено нямат намерение да харчат пари за него.
Тази година руските власти казват, че очакват около 6000 китайски туристи да посетят родното място на Ленин - Уляновск, спретнато градче по поречието на Волга, около 725 км източно от Москва.
Броят на желаещите е с 1000 повече от миналата година. Броят руски туристи обикновено е около 400 000 души. Очаква се той също да се увеличи заради кръглата годишнина, но не с толкова голям процент.
Улиците на Уляновск са украсени подобаващо за този повод: цитати на Карл Маркс са изписани на китайски и руски върху асфалтовата настилка, а ресторантите са подготвени с менюта на китайски. Близо до двуетажната бежова къща, където е роден Ленин, се намира хотел "Венец". Собственикът се хвали с факта, че персоналът му знае базов мандарински китайски.
Около родния дом на Ленин е построен голям мемориал, подобен на този до дома, където е роден Йосиф Сталин в Грузия. При скорошна визита много от китайските гости идват в костюми от съветската ера като носят емблематичните червени връзки, познати на поколения съветски ученици като униформа на младежките пионерски групи.
Уляновск преди е известен под името Симбирск, но е преименуван след смъртта на Ленин през 1924 г. в чест на предреволюционното му име Улянов. Градът има амбиции от догодина да въведе преки полети до Шаошан, родното място на основателя на съвременен комунистически Китай Мао Дзедун.
Всичко това е част от по-мащабни планове да бъдат доведени повече китайски туристи по т.нар. "червен маршрут", който следва пътя на Ленин от Уляновск до Казан, където той следва висше образование, после до Санкт Петербург, мястото на революцията, и до Москва, където е създадено съветското правителство и където Ленин умира и е положен в мавзолея.
"За китайците Ленин донякъде е като светец", коментира Юрия Скоромолова, директор на държавната регионална агенция по туризма в Уляновск.
"Те полагат цветя пред статуята на майката на Ленин. Руснаците не правят такива неща", допъва тя като визира бронзовата статуя на Ленин като малко момче в закрилящата прегръдка на майка му.
Но дори и за Скоромолова, която е посветила по-голямата част от кариерата си на отдаване на почит на Ленин, сегашната годишнина е нещо сложно и противоречиво. "Руснаците възприемат различно революцията. Хората и спечелиха, и загубиха много през този период", казва тя в градината край комплекса, където деца подскачат под погледа на огромна глава на Ленин. "Още една революция би била нещо ужасно. Тя би прераснала в гражданска война. Естествено, че никой не иска нещо подобно."
