Малкият кабинет, в който се пише историята на Исландия, е обзаведен минималистично: една маса, два стола, един компютър.
Завесите на прозорците са спуснати плътно, монтираната на стената камера наблюдава безучастно. Двойната изолация на прозорците създава странно тиха атмосфера, в която едва се чува шумът от исландския буреносен вятър в залива Фахсафлоуи в Рейкявик.
В тази стая са привиквани десетки бивши банкери, мениджъри, инвеститори - едни от най-властните хора в Исландия, за да отговарят на въпросите на специализирания прокурор Олафур Хауксон.
Хауксон - едър мъж, висок близо 2 метра - от 6 години води разследването на незаконните сделки, които през октомври 2008 г. предизвикаха едновременния колапс на исландската икономика.
Само за три дни колабираха трите най-големи банки в страната - а една от причините за фалита им е фактът, че мениджърите им "фризират" курсовете на собствените си банки.
"Манипулация на пазара", пояснява Хауксон накратко.
Какво се случва с шефовете на трите банки?
"И тримата бяха осъдени на лишаване от свобода". Гигантът Хауксон сочи двата стола и се разсмива. "Ей там седяха".
Олафур Хауксон вече е бил свидетел на най-големия скандал в историята на младата Исландия. А сега се задава нова буря.
Шокът все още не е отминал
В досиетата на панамската компания "Мосак Фонсека", която предоставя услуги за създаване и менажиране на офшорни компании, стои името на Сигмундур Давид Гунлаугсон - настоящия премиер на Исландия. Вътре е и финансовият министър Бярни Бенедиктсон, вторият най-силен човек в управлението. Тук е и Олоф Нордал - министърът на вътрешните работи.
И тримата са публично свързани с анонимни офшорни фирми, като нито един от тях не е декларирал този факт.
Освен тях в документите присъстват още: Хролфур Олвисон, ръководител на управляващата партия на министър-председателя, някои от най-богатите граждани на Исландия, множество бивши топ-банкери и най-малко един висшестоящ съветник на правителството. И това се случва в държава, която има по-малко население от Билефелд: около 330 000 граждани.
Исландия няма да се успокои скоро.
Ако пътувате до Рейкявик в началото на 2016 г., ще попаднете в държава, която все още се възстановява бавно от голямата криза. Шокът, който преживява държавата през есента на 2008 г, все още се усеща дълбоко.
В продължение на няколко месеца страната се превръща в гореща точка на световната финансова криза, след като трите най-големи банки Ландсбанки, Каубтинг и Глитнир рухват под тежестта на външните си дългове почти едновременно.
Останалото е история: фондовият пазар се срива с 90%, исландската крона се обезценява наполовина, брутният вътрешен продукт потъва с 10%. Заедно с икономиката колабира и репутацията на държавата - както вътре, така и навън.
Хиляди души излизат на протести пред парламента, като го замерят с камъни, яйца и снежни топки.
Светът не може да повярва какво се случва на ветровития остров, който до този момент е водеща сила сред скандинавските страни, любимец на организации като "Прозрачност без граници". Виновниците за кризата са същите онези банкери, които до онзи ден са възхвалявани като "храбри финансови викинги".
Оказва се, че са си раздавали взаимно проблемни кредити в размер на стотици милиони, чрез които са манипулирали курса на акциите на собствените си банки.
За да не бъдат засечени, на хартия тези заеми минават през офшорни фирми, често менажирани от "Мосак Фонсека", както става ясно от #PanamаPapers.
Без офшорните фирми измамата щеше да бъде прихваната веднага.
Седем години по-късно специализираният прокурор Олафур Хауксон е със статут на знаменитост в Исландия.
До 2016 г. неговият екип успява да вкара в затвора 27 мениджъри. Населението на Исландия празнува всяка отделна присъда. Дори бившият премиер Геир Хаарде не е пощаден: парламентът прие той да бъде подведен под отговорност за "безстопанственост и престъпление по служба".
Резултатът от процеса е по-скоро символичен жест: оказва се, че просто не е информирал своевременно министрите от кабинета си за задаващата се криза.
Важно е да се знае тази предистория, когато се четат досиетата на офшорните фирми на исландските политици: гневът на хората все още е пресен. А министър-председателят Гунлаугсон трябва спешно да даде обяснения.
Според данните от панамските документи, в края на ноември 2007 г. Гунлаугсон и неговата бъдеща съпруга Анна Сигурлауг Палсдотир стават съсобственици на Wintris Inc. - фиктивна компания, регистрирана на Британските Вирджински острови. Поради неясна причина процедурата е антедатирана с дата 9 октомври.
По това време Гунлаугсон все още е журналист и водещ на радио предаване. Палсдотир работи като антрополог, както и до ден днешен. И двамата са наследници на богати фамилии.
Като посредник, според досиетата "Мосак Фонсека", играе люксембургският клон на Ландесбанки. Един от нейните служители поръчва създаването на Wintris Inc. в офиса на "Мосак Фонсека" в Люксембург и поръчва генерално пълномощно за Гунлаугсон и Палсдотир. Банкерите изпращат следния e-mail:
От: Ландесбанки Люксембург
До: Мосфон Люксембург
Уважаеми Дж.,
Моля да издадете пълномощно за:
- Анна Сигурлауг Палсдотир
- Сигмундур Давид Гуналугсон
Ще ви изпратя техните адреси малко по-късно днес.
Те ще притежават компанията 50% - 50%.
Сертификат на акционера No.1 - с 1000 дяла; Сертификат на акционера no. 2 - с 1000 дяла.
Благодаря, приятен ден.
Ето така се случва. Wintris получава 2 акции - една, предоставена на Анна Сигурлауг Палсдотир, и една за Сигмундур Давид Гунлаугсон.
През март 2008 г. Wintris Inc. открива банкова сметка в лондонския клон на швейцарската банка Credit Suisse. В случая са замесени 4 агента, свързани със зони, освободени от данъчно облагане: фирмата на Британските Вирджински острови, кантората от Панама, посредникът от Люксембург и сметката в швейцарска банка.
Има нещо още по-важно, което може да се открие в данните за Wintris Inc. През март 2010 г. WikiLeaks разпространи таен списък с близо 30 000 жалби срещу банката Кауптинг, които показваха алчността на спекулантите.
Един от кредиторите в списъка се оказва Wintris Inc. В списъка на кредиторите на Ландсбанки от 2009 г. също може да се открие офшорката на премиера.
Според запознат с казуса източник, Wintris е кредитирала и Глитнир, третата фалирала банка.
Общият размер на облигациите към днешна дата е около 3,6 млн. евро.
Гунлаугсон потвърждава, че притежава облигации. Той и партньорката му имат финансови интереси във всяка от трите банки в несъстоятелност.
През 2007 г. това не е обществено значима информация, но малко по-късно Гунлаугсон влиза в политиката, като през 2009 г. става председател на Прогресивната партия и през април на същата година е избран за депутат. По това време в Исландия е прието ново законодателство за прозрачност на имотното състояние на лица, заемащи публични длъжност.
Всеки, който притежава над 35% от собствеността в дадена фирма, трябва да ги декларира.
Гуналугсон не разкрива собствеността си в Wintris Inc., макар че тогава притежава половината от дяловете й. Следователно - нарушил ли е правилникът на парламента на Исландия?
Премиерът отрича: според него фирмите, които не извършват търговска дейност, не подлежат на деклариране.
На 31 декември 2009 г. Гунлаугсон продава своя дял от Wintris на Анна Палсдотир. Цената на сделката, според документите от Панама, възлиза на 1 долар. И то - за фирма с милиони активи.
Разкриването на връзки с офшорни фирми са неприятна новина за всеки политик. Но в случая с Гунлаугсон, аферата с милионите от офшорката поставя под въпрос целия смисъл на политическата му кариера.
Възходът на Сигмундур Гунлаугсон започва именно чрез гражданското движение InDefence, което излиза на сцената след рухването на трите банки. InDefence е съкращение от "В защита на Исландия".
Един от техните слогани гласи: "Исландците не са терористи".
Произходът на тази фраза се дължи на противоречивата реакция на британското правителство след исландската банкова криза: след като през есента на 2008 г. колабиралата Ландсбанки е национализирана, Великобритания призовава Исландия да гарантира спестяванията на британските вложители.
Исландската Централна банка отказва, а Великобритания се опитва да възстанови парите по други пътища: правителството нарежда замразяване на исландските активи - мярка по законите, които се прилагат при терористична заплаха.
Исландия, доскоро смятана за пътеводна светлина, попадна в една графа с Ал-Кайда.
Избраното през 2009 г. ляво-центристко управление се опитва да постигне компромис. Но когато и то предлага Исландия да гарантира влоговете на британските граждани, InDefence избухва. В крайна сметка, се провеждат три поредни референдума срещу предложението, като всеки път лагерът на InDefence печели.
Гунлаугсон си печели славата на един от най-твърдите защитници на исландските национални интереси.
Класически конфликт на интереси
Гунлаугсон не е информирал сподвижниците си в InDefence, че семейството му притежава облигации за милиони в трите банки, твърдят вътрешни източници на Sueddeutsche Zeitung.
Премиерът твърди, че водената от неговото движение InDefence политика всъщност е засегнала негативно активите на Wintris, тъй като се е застъпило за това, че вложителите трябва да имат предимство пред облигационерите при получаване на обезщетенията от банковите фалити.
Гунлаугсон отказва да разкрие финансовия си интерес и през 2013 г., когато е избран за министър-председател. Въпреки че позицията му предполага той да взема решения, които засягат и интересите на кредиторите.
Само преди година правителството на Гунлаугсон прокарва противоречив закон, свързан с банките.
Дотогава важи правилото, че всички кредитори, които изнасят парите си извън Исландия, дължат 39-процентен "данък стабилност". Гунлаугсон обаче решава да въведе "вноска за стабилност", събирана от остатъчните активи на одържавените банки. Този ход, по мнението на експертите, ще ощети хазната с над 2 млрд. евро.
2 млрд., които вместо това трябваше да бъдат събирани от кредиторите. Включително - от Wintris Inc., фирмата, която междувременно е прехвърлена изцяло на съпругата на премиера. Гунлаугсон стои едновременно от двете страни на масата за преговори. Класически конфликт на интереси.
През март 2016 г. той прекъсна интервю на шведски и исландски телевизионни журналисти, парньори на Sueddeutsche Zeitung в това разследване, които му поставиха въпроса за фирмата - пощенска кутия.
Няколко дни по-късно съпругата му публикува статус в профила си във Facebook, в който обяснява, че Wintris е само нейна фирма, което е декларирала пред данъчните власти от самото начало.
Това, че Гунлаугсон бил посочен като съсобственик на компанията, било грешка на банката, твърди тя. Когато в края в края на 2009 г. се подготвяла за сватбата си през есента на 2010 г., тя попаднала на грешката и поискала тя да бъде коригирана.
Грешка на банката? Тази версия се опровергава служителя на Ландсманки, който през ноември 2007 г. посочва и двете имена в писмото си пред "Мосак Фонсека". Би било "изключително слабо вероятно" банката да е посочила фалшиво име като собственик и упълномощено лице, казва той пред SZ.
Политическата криза след "Случая Гунлаугсон"
Самият Гунлаугсон пояснява, че още тогава е притежавал обща банкова сметка с бъдещата си съпруга, поради което сертификатите за собственост са издадени и на двамата. Още тогава обаче било ясно, че фирмата принадлежи на съпругата му.
По това време исландските банки често са предлагали офшорни схеми за заможните си клиенти, допълва той. Тъй като съпругата му е декларирала собствеността си в Wintris, според него, не можело да компанията да се разглежда като офшорка.
След като исландските медии разпространиха постинга на Анна Сигурлауг Палсдотир, "казусът Гунлаугсон" се превърна в тема на политическия дебат - още преди досиетата от Панама да бъдат публикувани.
Опозицията поиска оставката му и призова за предсрочни избори, един от местните вестници коментира, че това е "един от най-тежките сривове на доверие" в историята на парламентарната дейност.
В последния работен ден преди Великденските празници Гунлаугсон не се яви в Народното събрание. Финансовият министър Бярни Бенедиктсон, който е и председател на партията - коалиционен партньор на Гунлаугсон, обясни пред депутатите, че не е имал информация за фирмата на министър-председателя.
Бенедиктсон, който произлиза от една от най-богатите фамилии в държавата, обаче също разполага със собствена офшорка: както по-късно самият той потвърди, притежава 33% от фиктивната компания Falson & Co., основана през 2005 г. на Сейшелите.
Според документите фирмата е развивала дейност поне до края на 2009 г., като е създадена за сделка с недвижими имоти в Дубай. През 2009 г. Бенедиктсон също е народен представител и е бил задължен да декларира фирмата си.
В телевизионно интервю от 2015 г. Бенедиктсон заявява: "Никога досега не съм държал активи в "данъчни оазиси" или подобни места". На запитване от SZ сега той отговаря, че "не е знаел", че фирмата ще бъде регистрирана на Сейшелите и че тя е декларирана пред данъчните власти.
Вътрешният министър Олоф Нордал е бенефициент на панамската фирма Dooley Securities S.A. заедно със съпруга си. Тя обяснява, че фирмата е създадена за мъжа й, но никога не е използвана. Поради тази причина, тя не счела за нужно да я декларира.
Ръководителят на Прогресивната партия на Гунлаугсон - Хролфур Олвисон, заяви, че фирмите, които досиетата от Панама свързват с него, не развиват дейност от години, както и че всичко било законно.
Разкритията за Исландия имат една особеност: през 2015 г. исландското данъчно разузнаване придоби пакет с тайна кореспонденция на "Мосак Фонсека" от анонимен информатор.
Става дума за материали, които засягат само 250 компании. Сред тях обаче присъстват Wintris Inc, Falson & Co. и Dooley Securities S.A.
Офертата за закупуването на данните се превърна в тема на обществен дебат в Исландия. Финансовият министър Бенедиктсон тогава заяви, че е "напълно немислимо да предадем куфар, пълен с пари, на някаква анонимна личност". Премиерът Гунлаугсон заяви, че е "неясно дали данните са реалистични и полезни".
Сега обаче Бенедиктсон и Гунлаугсон твърдят, че винаги са били "за" закупуването на данните.
Днес приключва Великденската ваканция за парламента на Исландия. Темата ще бъде поставена още в първите дни на пленарните заседания.
