На пръв поглед, Унгария преживява своите златни години. Милиони туристи пристигат в страната, големите круизни кораби водят групи пенсионери до дунавските пристанища, а студенти от цял свят долитат с нискобюджетните полети на унгарската авиокомпания Wizz Air.
В някои части на централна Будапеща има повече смисъл да заговорите минувачите на английски, отколкото на унгарски.
Тълпи от туристи се разхождат по улиците, отрупани с блестящи крайречни дворци и лъскави инфраструктурни проекти, построени с пари от ЕС.
Но ако минете по страничните улички на града, ако се вгледате в общинските жилища, или поговорите с държавен служител, ще открите достатъчно показатели, че видимият просперитет на Унгария е само на повърхността.
Няма спор, страната е преминала през архитектурни и икономически промени. Допреди няколко години дупките от куршуми - спомен от Втората световна война и революцията през 1956 г. - все още се виждаха по много фасади в централните квартали на Будапеща.
В последните години изоставените терени, върху които са се издигали сгради преди войната, намериха ново предназначение като барове на открито. Сиви, рушащи се сгради от началото на века се възстановяват с ярки фасади. В много аспекти елегантната мултикултурна столица на Унгария има повече общо с Будапеща от 1906 г., отколкото с Будапеща от 1966 г.
Новите поколения помнят твърде смътно времето преди отворените граници и мултинационалните корпорации.
На хартия промените също са впечатляващи: БВП практически се е утроил в последните 20 години, стойността на износа се е увеличила петкратно, безработицата е спаднала до 5.1 процента. В страната продължават да се наливат пари под формата на финансиране от Европейския съюз, което през 2014 г. беше повече от 6% от брутния вътрешен продукт.
И все пак блясъкът и растежът не могат да скрият тъмната страна на унгарската трансформация. В края на XIX в. американският писател Марк Твен създава понятието "Позлатена ера", за да опише икономическите противоречия на страната си. Бързата индустриализация води до икономически бум и голям разкош, но и до корупция, възход на магнати, разместване на социалните пластове и бедност.
Америка блести от ново богатство, но е разкъсвана от напрежения под повърхността. Същото важи за съвременна Унгария.
Много от спретнатите, живописни селца, които са пръснати из провинцията, не предлагат работни места в частния сектор или каквито и да е значими програми за професионално развитие. Над 200 000 унгарци участват в програмата за държавна заетост, където получават по-малко от минималната работна заплата за полагането на изцяло физически труд.
В някои райони цели села са зависими от тази програма. Жителите им прекарват дните си в косене на ливади, боядисване на тротоари и засаждане на цветя - всичко това за по-малко от законово уредената минимална заплата, която биха получавали в частния сектор. Те обаче се броят за "работещи," и така спомагат за повишаването на официалните статистики за заетостта.
Политиците са толкова фокусирани въхру запълването на квоти за програмата за държавна заетост, че почти не полагат усилия да помагат на безработните да си намерят работа в частния сектор или да придобият необходимите умения за успех в съвременната икономика.
Голям сегмент от населението е оставен на произвола на съдбата.
През 2015, Унгарската централна статистическа служба (KSH) констатира, че 35% от населението живее под прага на бедността. Тези данни толкова противоречат на официалната теза на Унгария за напредък и успехи, че скоро след това KSH оповести, че повече няма да публикува данни за нивата на бедност.
Унгарските работодатели съобщават, че имат затруднения да си намират служители. Този недостиг обаче не е заради липса на хора, които да търсят прилично платени работни места на пълен работен ден.
Просто в повечето случаи, селянините от бедните райони на североизточна Унгария са лишени от познанията и уменията, небоходими за работа във фабрика или малка фирма. А ако кандидатът е от ромски произход, е много по-вероятно да бъде отхвърлен от работодателите, независимо от квалификацията му.
Тези, които притежават необходимите умения и образование, напускат масово страната, основно в посока Западна Европа. Milestone Institute, конкурентна програма след средното образование, която помага на талантливи гимназисти да се подготвят за прием в университети на Запад, е перфектен пример за изтичането на мозъци от Унгария.
Повече от една пета от завършващите Milestone се оказват в Оксфорд или Кембридж.
Тези високообразовани и амбициозни млади унгарци надали ще се върнат в родината си; те ще заработят на високоплатени постове в градове като Лондон или Брюксел.
Премиерът Виктор Орбан може и да не е виновен за подготовката на унгарската "позлатена" ера, но разминаването между лъскавата фасада и по-суровата реалност се разшири драстично за времето на неговото управление.
Орбан стана успешен лидер, като изгради клиентелистка мрежа - донякъде на база европейско финансиране - която му гарантира стабилна подкрепа в собствената му партия и от част от бизнес-общността.
Той познава страховете на обществото в преход и е много ефективен в адаптирнето на реториката и политиката си, така че да отговарят на тази несигурност.
Докато ухажва гласоподавателите си с теми като миграцията, той успешно отклонява вниманието им от масовата корупция и неравенство.
Но колкото повече унгарската политическа класа игнорира вътрешните слабости на страната, толкова по-очевидно кух става външният му успех.
Ако не беше кризата с бежанците Орбан отдавна нямаше да е на власт. Дето е минал комунизмът трева не никне.
И? Като сменят Орбан, та ще цъфнат и ще вържат…Не бъдете толкова глупави, на никой на запад, а още по-малко на хората поръчващи подобни статии не му дреме, колко добре ще живеят унгарците, българите или патагонците. Интересува ги единствено, колко послушно ще е ръководството на съответната страна и затова с подобни статии провокират обществено недоволство срещу неудобните лидери, а ако успеят да ги гътнат, веднага ще си затворят очите за всички кусури. И ще подкарат следващия лидер, който не иска да им лиже задниците и си е въобразил, че може да изповядва независима политика.
Проблемът е, че населението на посткомунистическите държави се оказа "между чука и наковалнята". От една страна ,местни олигархични структури се ширят в икономиката, политиката , съдебната власт и администрацията. От друга- на западните властови среди като че ли им е все едно кой управлява процесите и какво точно се случва на местно ниво на Изток- щом като бизнесът върви и има стабилност и предвидимост, останалото явно не е от особено значение. Допълнителен бонус е изтичането на мозъци. А за ползите на западния турист от евтините източни дестинации поради фрапиращата разлика в стандарта направо не си струва да се говори- то е повече от очебийно.
Както и преди 30г. унгарците са пред нас по всичко. А между другото през 82г. имаше един професор, който говореше, че в унгарския език има около 65 думи, които явно са общи с такива в българския и изразяваше мнение, че произхождаме стях от едно племе!
Ако заменим Будапеща, Унгария и Орбан със София, България и Борисов, смисълът на написаното няма да се промени.
Добре че ние живеем в държава ,където няма бедни.Безработица също.В северозападна България пък,има недостиг на работна ръка ,където заплатите надхвърлят 5-10 пъти размера на минималната работна заплата.Млади хора от цяла Европа,че и от Щатите прииждат и се установяват ,като забравят родните си места завинаги.Страните им успяват да преживеят благодарение на паричните потоци ,които те изпращат на роднините си.В държавата отдавна няма корупция,и не разчита на Европейски средства за просперитета си.Правосъдието ,здравеопазването и образованието са най-добрите известни на човечеството до момента.Страната служи за пример на всички.
ако не беше стъпил червеният комунистически ботуш,Унгария щеше да е една от най-привлекателните Европейски страни!Не че сега не е-магистралите са им най-добри в Европа-нека само този факт да ви накара да се замисляте:как го направиха.БудаПеща е фантастичен град-въобще ние само можем да мечтаем да имаме нещо подобно
Струва ми се, че щом някой се появи с ясни намерения да оплюва мултикултурния либерален естаблишмънт на стара Европа, веднага изскачат некви политкомисари с унищожителни статии. Справка - Орбан , полското правителство, австрийския президент (бъдещ). Унгарците са достоен народ и нема как да ги накарат да приемат брадатите амуджи, та да им подгонят маджарките. Така и с Полша - не били достатъчно либерално-демократични, медийна свобода и подобни шитни. Щот Германистан и Шведистан си го нахакаха, както се правят на големи хуманисти, дай ся да преебем и другите да приемат малко талибани. Демек, ние сме много отворени и ги поканихме, ама те па зеха та дойдоха малко повече та аиде сега и вие с нас на пангара.
Да го кажем така: Прекаленият либерализъм на левичарска Европа създаде пробойни в системата, които бяха умело използвани от техните някогашни съмишленици на Изток. Теорията за дирижираните мигрантски потоци изглежда твърде правдоподобна.- Системата прегря от неспиращия наплив на иноверците.И тогава, новодесният национализъм застана в героичната поза на спасител на цивилизацията...
Будапеща и на мен ми хареса, макар да ми бе трудно с езика. Но, който я хвали, нека погледне вагоните от ВСВ на будапещенското метро, мръсотията на някои места, дори цигания. Почти няма надписи на човешки език, трудно се разбира кое е полиция и кое военен автомобил, кое е агенция за отдаване под наем и кое бюро за туристичесуслуги. И чета: Igarok Kiadorok, Berelhetö, а отсреща Неплигет. repülőtér, rendőrség, központi, sonkás szendvics, macska, punci...Hol találok valamit, mennyi az idő, Kérsz valamit inni... Хубави русокоси жени, но като си отворят устите става интересно... Калчър шок. Пропастта пред Унгария е неясна, засега. Но определено поражда размисли - дали случайно се разпадна Източния блок, дали на западняците не им бяха нужни просто колонии и евтини туристически дестинации, дали не искаха просто нашите пазари на евтина продукция, изнасяна за Африка и Близкия Изток, и да сме потребители само на създаваното от тях... Защото знаем, че светът е в движение, в конкуренция, богатствата са натрупани в географски открития, войни, колонизация и т.н. Конкуренцията е навсякъде и е за специалисти, фирми, организации, като така се оформят центрове за наука и предприемачество, но и средища на инвестиции. Веднага става ясно, че който има пари, може да си позволи да плаща на по-добри специалисти, да развива повече и по-солидни проекти. Държавите без пари като нашата, ще се принудят да търсят специалистите си другаде, защото нашите ще избягат на Запад. Същото е за Унгария, но там близостта до Австрия и другите развити държави не само забавя процеса, но и ще доведе до това, специалистите да са предимно унгарци или от други европейски държави, докато при нас скоро ще си "внесат" от трети страни, защото нашето население просто бяга.
Статийката е толкова повърхностна, че не си струва да се коментира. Във всяка държава могат да се намерят мръсни места, безработни мързеливци и безброй други дребни несъществени недостатъци. Унгарската икономика функционира на пълни обороти и всеки желаещ да се труди може да намери място, отговарящо на възможностите му. Унгария беше и си остава много добре уредена държава при социализма и сега. Всякакви сравнения с България са неуместни. Една от основните разлики е че партията на Орбан има почти конституционно мнозинство в парламента и червените могат само да пикаят кръв и да рият с копита. И Орбан е истински политик и патриот за разлика от нашия страхливец.
опетков-що така?наблъскали ти минусчета!че какво лошо написа?и уебкафето се разсмърдя на червеносвинчувски фекалии сакън-за червените свини или убуу или ...
Някои примитиви тук продължават да се борят с комунизма. Още не могат да проумеят, че всъщност имат проблем с комунизма в себе си. А това навява мрачно чувство за безнадеждност. Подобни писаници иначе вършат нужната работа - отклоняват вниманието в нужната посока. Внушават "правилни" мнения за този или онзи политик и така.
A, Dear Ivan, Kato terve, perkele vito, moro, moro . Ами, какво да кажа, прав си! Прав си като подпрян трудовак на лопата и пушещ цигара. На мен също ми хареса Унгария, но питаш ли ме как се търси летището? Заставаш в метрото и се пулиш във вагоните от ВСВ - тъмнозелени отвън и подобаващо комунистически отвътре, като се мъчиш да разбереш къде е шибания аеропорт. Добре, че двама контрольори ме упътиха - описанието бе на унгарски с много ръкомахане, звуци като от излитащ самолет и смешни гримаси. Смял съм се много, защото нямах техническата възможност да ползвам уай-фай или поне интернет в телефона, а повечето хора като ги попиташ на английски, вдигат рамене. Абе, приятно е да се посещават интересни места. С удоволствие бих се върнал.
А и Унгария сега е по-близо от всякога - 800 км по въздух от София. Напълно разбираемо би било да се отскочи сутринта, полетът е един час, да се пообикаля там и разгледа, а вечерта човек да се върне.