Мария Бутина: Опасната игра между Москва и оръжейното лоби в САЩ

Тя е млада, червенокоса, привлекателна жена от Русия. Активно защитава правото на свободното притежание на оръжия, завършва магистратура в Американския университет във Вашингтон. Инфилтрирането й в консервативните политически мрежи в САЩ е толкова упорито и успешно, че рано или късно привлича вниманието на американското контраразузнаване.

Мария Бутина се оказа в центъра на пореден политически скандал, свързан с руското влияние в политиката на САЩ. Тя беше арестувана от ФБР през юли 2018 г. и обвинена в незаконна дейност като чуждестранен агент на Руската федерация в нарушение на условията за предварителна регистрация пред Министерството на правосъдието.

Преди дни Бутина се призна за виновна пред федералния съд, като призна, че е контактувала с Националната оръжейна асоциация на САЩ (NRA) и висши представители на Републиканската партия в опит да повлияе на политическите им ходове в полза на руската страна. Тя признава още, че е действала под ръководството на Александър Торшин - доскорошен зам.-управител на руската централна банка и известен оръжеен активист.

Торшин, който тази година беше включен в списъка на САЩ със санкционирани руски граждани, подаде оставка от поста си в Централната банка на 30 ноември - две седмици преди самопризнанията на Мария Бутина. Официалният мотив за напускането му е навършване на 65-годишна възраст.

Законът позволяваше на руския президент Владимир Путин да удължи мандата му, но той не се възползва от това право. Мнозина руски наблюдатели свързаха пенсионирането на Торшин с делото "Бутина".

Съдебният процес срещу нея е отделен от разследването на специализирания прокурор Робърт Мълър за руската намеса в президентските избори през 2016. Активността й обаче се вписва в по-широката рамка на опитите на Москва да влияе върху политиката във Вашингтон.

Престъплението, за което Бутина ще бъде осъдена, е наказуемо с 5 години лишаване от свобода. Присъдата може би ще бъде сериозно облекчена заради факта, че тя сътрудничи на прокуратурата. Много е вероятно тя да бъде депортирана в Русия след края на делото, но не и преди разследващите да приключат процедурите по събиране на информация за евентуалните й съучастници. На 12 февруари е насрочено ново съдебно заседание, на което ще бъде докладван напредъкът по случая.

Случаят "Бутина" донякъде напомня за шпионския скандал от 2010 г., когато САЩ обвини 10 души като "спящи агенти" на руското разузнаване (сред разкритите лица беше и Анна Чапман).

Това, което различава двата казуса, е, че групата обвиняеми през 2010 г. отказаха да сътрудничат на американските служби - действие, което щеше да ги превърне в предатели в лицето на Москва и да усложни драматично живота им след неминуемата депортация в Русия. Вместо това те бяха разменени срещу четирима души, които Русия обвини за шпионаж в полза на западното разузнаване - един от тях беше и Сергей Скрипал, който стана обект на опит за отравяне с новичок през март 2018.

Бутина не е третирана като руски шпионин - в такъв случай сътрудничеството й с ФБР щеше да бъде напълно засекретено и вероятно щеше да й бъде предоставена защита от евентуални ответни мерки от руска страна.

Голяма част от дейностите на Бутина в САЩ никога не са били прикривани - рускинята участва в събрания на Националната оръжейна асоциация и на други събития, посещавани от консервативни симпатизанти. По време на предизборен митинг през юли 2015 г. Бутина дори задава въпрос на тогавашния кандидат-президент Доналд Тръмп, свързан със санкциите срещу Русия.

Това, което прокурорите очакват да разберат оттук нататък, е докъде е достигала мрежата й на влияние и как тя засяга американските граждани, които са й съучаствали.

Бутина признава пред съда, че е опитала да "установи неофициални линии за комуникация с лица, които имат власт и влияние в американската политика". Търсила е тези неофициални контакти в полза на Руската федерация.

Опитите й да се внедри в кръговете около Републиканската партия започват около март 2015 г. под ръководството на "Руски държавен служител" и с помощта на "Американски гражданин 1" според официалните съдебни документи. Предполагаемият руски държавен служител е Торшин, който е и бивш сенатор в Думата от партията на Владимир Путин. Американският гражданин, който помага на Бутина, е Пол Ериксън, дългогодишен активист на Републиканската партия.

Ериксън посещава Русия през 2013 г., като се предполага, че се запознава с Мария Бутина още тогава. Впоследствие двамата се сближават интимно, започват връзка и дори живеят заедно. Към 2015 г. са достатъчно близки, че Мария да му пише писмо, в което разгръща плана си за повлияване на американската политика.

Борис Гризлов, Александър Торшин и Владимир Путин през 2011 г. (Getty)

С помощта на двамата мъже, Мария Бутина се среща с членове на Оръжейната асоциация, посещава техните събития и помага за организирането на конгрес за ръководители на NRA в Москва през декември 2015 г. Междувременно започва да кани известни републиканци на неформални "приятелски вечери", и съдейства на делегация от Русия да участва в Националната молитвена закуска във Вашингтон през 2017.

През целия период тя общува редовно с Торшин, като му докладва за напредъка на работата си и споделя с него наблюденията си за американската политика. Междувременно търси съдействие и помощ от "американския гражданин", за когото се предполага, че е нейният партньор Пол Ериксън. Каква е неговата роля в цялата схема и дали ще бъде привлечен под съдебна отговорност - все още не е изяснено.

Руският президент Владимир Путин отхвърля официално твърденията за връзки на Мария Бутина със службите за сигурност.

"Попитах всички ръководители на нашите разузнавателни служби - коя е тази жена? Никой не знаеше нищо за нея", казва той.

Бившият ръководител на руското направление в ЦРУ Стийв Хол коментира, че Бутина вероятно наистина не е щатен служител на руските институции, занимаващи се с шпионаж. Хол обаче посочва, че тя е била вербувана от друго лице на служба в Кремъл, което й е възлагало да върши определени дейности. Именно в този образ влиза Александър Торшин.

65-годишният Торшин е завършил право във Всесъюзния юридически задочен институт на СССР, след което работи в прокуратурата, в Академията по обществени науки при ЦК на КПСС и в административния апарат на президента на СССР в края на режима. Кариерата му продължава и след разпадането на Съюза, като достига до зам.-председател на Банката на Русия. По време на мандата си в Думата Торшин е назначен и за член на Антитерористичната комисия - елитна структура, съставена от членове на службите за сигурност и оглавявана от Александър Бортников (ръководител на ФСБ). Торшин оглавява и парламентарната комисия по разследване на терористичната атака в Беслан през 2004 г. През 2014 г. се застъпва активно за тогавашния украински президент Виктор Янукович. Има данни, че Торшин се е срещал повече от веднъж със сина на Доналд Тръмп - Доналд-младши - по време на предизборната кампания в САЩ.

Както посочва "Дейли Бийст" - Александър Торшин олицетворява системата на "неформално управление" на Русия, което се появява след разпада на Съветския съюз. Разплитането на възела около Мария Бутина обаче рискува да го изпрати в дълбока немилост.

"Торшин се превърна в неудобна фигура", коментира политологът Владимир Пастухов. "Сега ще се наложи да изчезне напълно в сенките. Боя се, че това ще е завинаги".

Новините

Най-четените