Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Времето на Газа изтича

Ключът за разрешаване на кризата минава през разбирателство между Израел и арабските държави Снимка: БГНЕС
Ключът за разрешаване на кризата минава през разбирателство между Израел и арабските държави

Израелската армия продължава да затяга обръча около групировката Хамас в Ивицата Газа.

От началото на седмицата в южните и северните части на обсадения анклав се водят най-тежките сражение от седмици насам, като основният акцент е в района на Рафах, на границата с Египет. 

Там вече действат израелски танкове, артилерия и авиация в рамките на "ограничена" операция, която обаче вероятно представлява прелюдия за пълномащабна офанзива в града, подслоняващ около 1,4 милиона палестински бежанци.

Съседен Египет е затворил вратата за тях, а единствената им възможност е да изпълнят нареждането на израелската армия за прехвърляне към хуманитарни зони на север в руините на Ал Мауаси и Хан Юнис, които вече са пренаселени и вероятно непригодни да приемат нова вълна от десетки хиляди бежанци.

На този фон международният натиск, включително от най-близките съюзници във Вашингтон, върху израелското правителство е огромен, но премиерът Бенямин Нетаняху и неговите коалиционни партньори изглеждат решени да изкоренят трайно терористичната организация Хамас.

Дори това да коства хуманитарна катастрофа.

От началото на войната след терористичната атака на Хамас срещу Израел на 7 октомври досега се провалиха няколко опита за постигане на някаква форма на примирие.

Може би най-близо до успех бе инициативата в началото на месеца с посредничеството на Катар, Египет и САЩ.

Тя бе приета от Хамас, но отхвърлена от Израел с мотивите, че това, което палестинците са обявили, че приемат, не е това, за което са се разбрали двете страни на преговорната маса. Конкретното разминаване включва клаузи за прекратяване на огъня.

Според Хамас израелците са се съгласили за трайно примирие и прекратяване на войната, докато в Тел Авив твърдят, че не са давали подобни гаранции и без тяхно знание са вмъкнати нови условия, включително отнемане на право на вето върху това кои палестински затворници да бъдат разменени с израелски заложници.

Ден след провала на преговорите, на 6 май Израел обяви, че изпраща представители за нови преговори и същевременно започва операция в Рафах, където се смята, че се намират значителен брой бойци на Хамас, както и десетки израелски заложници.

Армията наложи контрол на палестинската страна над граничния пункт между Ивицата Газа и Египет и в момента всички пропускателни пунктове по границата остават блокирани за хуманитарна помощ.

Това действие провокира сериозни критики от страна на ООН и Вашингтон, като американският президент Джо Байдън обяви, че страната му ще замрази доставките по договор на определени муниции, които биха послужили на израелската армия в Рафах.

В момента може да се каже, че доверието между двата стратегически партньора е на най-ниската си точка от десетилетия насам заради войната в Ивицата Газа.

Според израелски високопоставени официални лица, цитирани в медиите, администрацията на Байдън е знаела какво предложение ще обяви Хамас и дори го е подкрепила, но не е информирала Израел. По този начин в Тел Авив са се почувствали "изиграни" от САЩ и другите посредници, участващи в сложните дипломатически игри между Вашингтон, Кайро, Доха и други заинтересовани страни.

Снимка: iStock

В случая важно място заемат предстоящите президентски избори в САЩ наесен.

Байдън със сигурност търси бързо решение на кризата преди вота, но е изправен пред много сериозно раздвоение. От една страна, са неговите леви избиратели, които искат спиране на подкрепата за Израел, но от друга стоят стратегическите отношения с най-важния американски съюзник в Близкия изток.

Каквото и да направи Байдън в случая, трудно не би загубил подкрепа в навечерието на изборите, а това е добре дошло за опонента му Доналд Тръмп и за Нетаняху.

Двамата имат отлични отношения и със сигурност израелският премиер предпочита Тръмп да се завърне в Белия дом.

Съветниците на Байдън са наясно с всичко това и неслучайно трескаво търсят решение, което преминава през съгласието на ключовите арабски държави в региона.

От март месец насам американският държавен секретар Антъни Блинкен се среща с регионалните лидери, като на последната конференция в саудитската столица Рияд стана ясно, че все повече от заинтересованите страни по един или друг начин биха се включили в следвоенното възстановяване на Ивицата Газа, включително чрез участие в международен миротворчески корпус.

Това бе потвърдено и от бившия американски посланик в Израел Дан Шапиро, според когото Вашингтон е "в преговори с арабските партньори" относно създаването на временна мисия за сигурност в Газа, която би "запълнила вакуума", докато Палестинската автономия бъде готова да поеме контрол там в някакъв момент от бъдещето.

Най-вероятните участници в подобна мисия логично биха били държавите, имащи официални отношения с Израел - Египет, Йордания, Обединените арабски емирства, Бахрейн и Мароко.

Тук големият проблем ще бъде привличането на Саудитска Арабия като най-влиятелната държава в арабския свят. Затова и голяма част от усилията на Вашингтон са насочени най-вече към постигането на мир между Израел и Кралството.

Подобно нещо би представлявало огромен дипломатически успех за Байдън, който едновременно ще му помогне да бъде преизбран и ще укрепи американските позиции в Близкия изток.

Ключът към разрешаването на кризата се намира най-вече в намирането на формула за разбирателство между Израел и арабските държави. Те са единствените, които могат да гарантират нещо на палестинците.

Въпросът е дали може да се случи толкова бързо, защото времето за хората в Газа изтича. 



 

Най-четените