Швейцарските градове Цюрих и Берн, германската столица Берлин и австрийската Виена... това са отдавна известните гнезда на шпиони, в които различни разузнавания се надиграват. Но забравете за тях, истински големият шпионски център е Брюксел.
Подозренията сред официалните представители на ЕС, че Великобритания ги шпионира, за да получи информация за плановете за действие на Брюксел спрямо произведоха доста новинарски заглавия на Острова миналата седмица.
Но за мнозина в балона в Брюксел шпионирането на приятели и врагове е просто нормално.
За някои чуждестранни разузнавателни служби белгийската столица е цел, тъй като е дом на централите както на Европейския съюз, така и на НАТО. За други, като някои африкански и близкоизточни служби за сигурност, акцентът е върху големите диаспори, живеещи в Белгия, които малко или много влияят на политиката в страната.
През юни директорът на австрийската разузнавателна агенция заяви пред репортери, че "Брюксел вече изпревари Виена", когато става въпрос за гъстотата на разузнавателните служби на държави извън ЕС.
Шпионажът винаги е бил като даденост в белгийската столица, но с нарастващото значение на ЕС постепенно се увеличава и броят на посолствата в града, а с тях напълно закономерно расте и броят на шпионите.
"Студената война отново се върна", коментира бивш висш служител на белгийското разузнаване, добавяйки, че в момента в Брюксел има повече агенти, отколкото в годините преди падането на Берлинската стена.
"Китайци, руснаци, американци и мароканци имат голямо присъствие в Белгия", коментира бившият разузнавач, пожелал да запази анонимност. По негови думи през последните няколко години на Белгийските служби за сигурност вече се е наложило да поиска чужди агенти да бъдат експулсирани в родните им държави.
Дипломати в Брюксел са приели, че ежедневно биват следени и за движението и действията им се докладва на поне няколко разузнавания. Но това е животът в големия град.
"Наистина е притеснително, че в Брюксел има мащабни чуждестранни шпионски операции", каза Хауърд Гутман, бивш посланик на САЩ в Белгия.
Неговият офис редовно се е проверявал за подслушвателни устройства и вътре не са били допускани каквито и да е мобилни телефони или мобилни устройства. Но извън офиса обаче няма как да бъдеш сигурен, че не те подслушват.
"В резиденцията, те дори не замитат след себе си... има толкова много хора, които влизат и излизат, че няма никакъв начин това да се предотврати. Просто трябва да приемете, че по всяко време руснаците и китайците ви слушат", каза Гътман и добавя, че всяка вечер на шега извиквал по едно "Лека нощ!" към тавана в спалнята си, преди да заспи.
По негови думи големите празници, на които ходят посланиците на различни държави с екипите си, винаги се използват за разузнавателна дейност. А аташетата, придружаващи посланиците при такива случаи, най-често всъщност са шпиони под прикритие.
"Заради ЕС и НАТО много държави разполагат в Брюксел значителни дипломатически и икономически мисии. Това създава благодатна среда за всевъзможни шпионски начинания", каза друг бивш служител на американското разузнаване.
Той също така обяснява, че още едно предимство на Брюксел е лесното влизане и излизане от града, което го прави изключително благоприятен за тайни операции на разузнаванията.
А самите САЩ далеч не са невинен наблюдател в този парад на шпионите в белгийската столица.
През 2013 г. германското сп. Der Spiegel съобщи, че според част от изнесените от Едуард Сноудън секретни документите показват, че САЩ са извършили операция по подслушването на институциите на ЕС в Брюксел, а също така са подслушвали дипломатическите мисии на ЕС във Вашингтон и Обединените нации.
Две години по-късно германското списание съобщи, че американските разузнавателни служби са се опитали да използват германски съоръжения, за да шпионират други правителства, компании и институции, включително Европейската комисия.
Европейската комисия, Европейският съвет, Европейският парламент и НАТО имат свои собствени служби за сигурност, работещи за предпазване на собствените им сгради и секретни документи от чужди шпиони.
През 2003 г. в сградата "Юстус Липсиус" на Европейския съвет бяха открити устройства за подслушване като по-късно официално белгийско разследване показа подозрения, че зад акцията стоят Мосад и израелското правителство.
Една от основните задачи на отговорниците по сигурността е да обучат служителите, че трябва изключително много да внимават какво точно говорят за работа в града.
Докато международните институции се опитват да контролират какво се случва вътре в сградите си, голяма част от контраразузнаването в града принадлежи на Белгийската служба за държавна сигурност.
"Всяка служба има свои хора тук", каза бившият старши белгийски служител на разузнаването, добавяйки, че шпионската дейност в Брюксел обхваща области от енергетиката до отбраната и политиката по въпроси като миграцията.
Според него има три вида служби - приятелски, неутрални и неприятелски. Разузнавателните агенти по принцип работят под прикритие като дипломати и често се декларират пред официалните власти в Белгия именно като такива.
Но докато белгийската столица е известна с тоновете си бюрокрация, според експертите определено има какво да се желае от комуникацията между тях, що се отнася до въпроси на сигурността.
Когато има "толкова много бариери за обмена на информация и разследването на шпионска дейност обикаля като топче за пинг-понг между институциите, как може да очаквате да хванете виновника с честни средства", каза Кенет Ласоен, експерт по разузнаване от Университета в Гент.
Белгийските власти също са разкъсвани от множество предизвикателства, особено след като Брюксел се превърна в мишена на джихадисткия тероризъм. Така Службата за държавна сигурност, чийто персонал е едва няколко стотин души, трябва да се грижи за опасности от шпионаж, тероризъм, търговия с оръжия и организирана престъпност.
Естествено в момента се дава приоритет на терористичните заплахи.
"Имаме проблем с персонала, със средства, с ресурси", каза този човек, като добави, че броят на хората в службата трябва поне да се удвои.
"Фокусът върху тероризма не би трябвало да означава, че нямате възможност да обърнете внимание какво се случва в кибершпионажа и при класическото разузнаване", каза бившият шпионин.
"Когато не инвестирате в намирането на нови източници на информация, губите силата си в разузнаването. А това е изключително трудно да се възвърне".
