Юли 2013 г. Ким Чен-Ун организира внушителен парад, с който отбелязва 60-годишнината от края на кръвопролитнатата война със САЩ. Над манифестацията от бронетранспортьори и танкове летят четири вертолета, които привличат вниманието на наблюдателите.
Пред очите на всички са демонстрирани американски MD 500E, оборудвани с противотанкови ракети, монтирани върху приставки от двете страни на корпуса. Това е първото официално потвърждение, че Пхенян още пази част от флотилията от 87 хеликоптера, които успява да си поръча "легално" от САЩ и да ги внесе под носа на ЦРУ преди повече от четвърт век.
MD 500 e цивилната версия на военния модел OH-6 Cayuse (OH-6 Кайюз), лек разузнавателен вертолет, въведен във въоръжение от американската армия през 60-те години на ХХ век. Наричат го "Летящото яйце" заради минималистичния дизайн и компактната овална форма на фюзелажа. Американската армия използва масово малките хеликоптери за евакуиране на пострадали бойци, ескорт на приятелски транспортни хеликоптери, близък оглед на вражеските сили или за осигуряване на леко артилерийно подкрепление на войски на земята.
Машините са изключително евтини - през 1962 г. се продават за 20 000 долара. Размерът и маневреността им ги правят удобни за места, на които други хеликоптери не биха могли да кацнат.
Проблемът с тях е, че са и високо уязвими на вражески огън. 842 от оригиналните 1400 бройки от първия модел OH-6A са загубени при бойни действия във Виетнам. По-развитите варианти MH-6 и AH-6 продължават да се използват във военни операции в Африка и Близкия Изток от американската армия.
Но да се върнем на историята: през 80-те години авиационният производител "Макдонъл Дъглас" получава поръчка за 102 хеликоптера от компанията "Делта Авия Флуггерете" - експортна фирма, регистрирана в Западна Германия от бизнесмен на име Курт Беренс.
Между 1983 и 1985 г. американската фирма "Асошиейтед Индъстрис" осигурява трансфера на 86 машини MD 500D и -Е, както и един още по-компактен вертолет с две места Хюз 300. Шестте пратки са предназначени за износ от "Делта Авия" към Япония, Нигерия, Португалия и Испания.
През февруари 1985 г. Министерството на търговията обаче открива изключително притеснителни аномалии в дейността на компанията. Има съмнения за документна измама, която прикрива истинските дестинации на доставките. Например, 15 хеликоптера, стоварени в Ротердам привидно за специално оборудване, се транспортират за прехвърляне към съветския товарен кораб "Пророков".
От борда на "Пророков" вертолетите се озовават в Северна Корея.
По същата схема, товарен кораб, намиращ се на пристанище в Япония, прехвърля 2 хеликоптера към севернокорейски плавателен съд в Хонконг. Крайният резултат е същият.
Оказва се, че двамата братя Роналд и Бари Семлър, които управляват "Асошиейтед Индъстрис", всъщност са тайните мажоритарни собственици на "Делта Авия".
Въпреки че 87 хеликоптера вече са доставени на поръчителя, останалите 15 броя MD 500 са конфискувани, а братята Семлър са обвинени за нарушаване на ембаргото срещу Северна Корея през 1987 г.
"Делта Авия Флуггерете" се оказва куха фирма, която прикрива прехвърлянето на вертолетите до Северна Корея, срещу обещание за комисионна в размер на 10 милиона долара.
По време на разследването става ясно, че в схемата е бил въвлечен и застраховател от Лондон, а плащанията са "препрани" през швейцарски банкови сметки.
Така "Макдонъл Дъглас" са подведени да доставят близо 100 разузнавателни самолета на държава, която все още смята, че е във война със САЩ.
Впоследствие обаче братята Семлър се разминават с леки присъди в замяна на това, че се признават за виновни. Двамата твърдят, че германецът Беренс ги е излъгал за крайната дестинация на пратките. Плащат глоби, които са много по-ниски от комисионната, получена за пратката. Беренс, от своя страна, твърди, че MD 500 не попада под забраната за износ, защото не са военни модели.
По-късно се разкрива, че ЦРУ е знаело за подготовката на операцията по контрабанда на вертолетите.
Цялата схема е ръководена от севернокорейско аташе в Берлин и е подпомогната от съветска превозваческа компания, базирана в Западна Германия.
Разузнавателната агенция обаче решава да не информира цивилните власти за готвената афера, защото не иска да разкрие, че подслушва посолството.
И все пак - защо изобщо Северна Корея би искала да притежава MD500? Цивилният модел наистина не е оборудван с модерна технология или специализирана военна техника, за които Пхенян или Москва биха мечтали да докопат.
Практиката е следната: много държави купуват и военни, и цивилни MD500 по легален начин заради ниската им цена, след което ги адаптират за бойни цели, като добавят оръжия и ракети. Оказва се, че една от тези страни е Южна Корея. Авиокомпанията "Кориън Ер" получава над 270 модела от лекия хеликоптер под лиценз за армията и ВВС.
Затова вероятно Северна Корея е имала намерение да се сдобие с MD 500, за да може да ги използва за инфилтриране през демилитаризираната зона по границата с Южна Корея, с цел да извършва изненадващи атаки, да внедрява разузнавачи или саботьори.
Северна Корея разполага с над 200 000 командоси в Отряда за специални операции - повече от всяка друга страна по света.
В случай на конфликт с южните си съседи, Пхенян би могъл да дислоцира хиляди оперативни агенти зад границата на Южна Корея чрез тунели, подводници, моторни лодки под прикритие и хеликоптери, които да прекъснат комуникацията и продоволствените линии.
Поради тази причина, научавайки за фиаското с MD 500, президентът на Южна Корея Чон Ду-Хуан критикува остро Вашингтон заради това, че от небрежност е улеснил значително инфилтрирането на вражески агенти.
В продължение на десетилетия Пхенян крие вертолетите си MD 500, макар че през 90-те в интервю за "Шпигел" севернокорейски полковник признава за сделката. Голямото предизвикателство пред армията би било поддържането на машините в изправност и доставките на резервни части.
Три години след разкриването на четирите вертолета на парада през 2013 г., карето машини отново беше показано по време на авиошоу в Уонсан.
Хеликоптерите, прелетeли над Пхенян, са модифицирани да носят четири противотанкови полуватоматични ракетни установки "Сусонг-по" - деривати на руската "Малютка-П", произвеждани в Северна Корея, и известни с НАТО-вското кодово име AT-3 Sagger-C.
