Дипломатическата тактичност може и да не е от най-силните страни на Реджеп Тайип Ердоган, но иначе конфликтният лидер на Турция се опитва да бъде внимателен при настоящата си визита на Арабския полуостров.
Турският президент пое в неделя на бърза обиколка из държавите от Персийския залив в опит да реши продължаващата криза там, която поставя Анкара в деликатна позиция. Но визитата му показва и какви предизвикателства има пред турската външна политика на фона на бързо променящата се динамика на региона.
От началото на Арабската пролет през 2011-а увереността на Турция спомогна за възстановяването на част от някогашната ѝ слава от османската ера и държавата се утвърди като лидер сред сунитските мюсюлмански държави.
Тя категорично застана зад "Мюсюлманското братство" в Египет и сирийските бунтовници, освен това подкрепяше "Хамас" в Газа. Катар демонстрира ентусиазъм да бъде съюзник в тази кауза.
Тази стратегия обаче доведе до проблеми, когато Братството беше свалено в Египет и заменено с военен диктатор, който, с подкрепата на другите големи играчи от региона, основно Саудитска Арабия, възстановява статуквото отпреди 2011 г. в Кайро.
Сирийските бунтовници, подкрепяни от Турция, изгубиха територии, а Башар ал Асад се задържа на власт в Дамаск. Тези поражения накараха Турция да изглежда слаб и изолиран играч в региона. По това време отношенията на Анкара с дългогодишните ѝ съюзници от НАТО започнаха да се рушат заради методите на управление на Ердоган.
При обиколката си тази седмица през Персийския залив Ердоган се опитва да балансира подкрепата си за съюзниците си в Катар като същевременно запазва добри отношения с другите сунитски управници в региона и най-вече със Саудитска Арабия. Всякакви проблеми със саудитците биха ограничили неговото влияние в региона и потенциално биха навредили на и без това крехката турска икономика. Наравно с ОАЕ, Саудитска Арабия инвестира милиарди в Турция.
И с Доха, и с другите араби
В началото на юни Турция побърза да декларира подкрепата си за Катар, след като Саудитска Арабия, наравно с Египет, Обединените Арабски Емирства и Бахрейн, наложи блокада и прекрати дипломатическите връзки с малката държава от залива. Аргументът на тези страни за мерките им бяха обвинения срещу режима в Доха, че подкрепя ислямски терористични групи.
Катар е най-богатата държава в света, отчитано по БВП на глава от населението и не произвежда почти нищо друго освен петрол. Затова и зависи от вноса, идващ от съседните държави. В Катар няма недостиг на храни основно заради обилните доставки от Турция. Рафтовете на супермаркетите в Доха сега са пълни с турско мляко, йогурт и яйца.
Анкара обеща също да разшири военното си присъствие в държавата, като изпрати малък военен контингент и бронетранспортьори в база, която Турция поддържа там.
Турското правителство има много причини да се опасява, че ще бъде въвлечено още повече в кризата: връзките му с Доха са не само финансови и политически, но и идеологически. Това прави Турция уязвима към същите определения, които Рияд използва за Катар и има потенциално тежки икономически последици.
На летището в Истанбул преди заминаването си за саудитския град Джеда Ердоган изрази надежда за бърз край на блокадата. "Никой няма интерес от продължаването на тази криза" каза той като допълни, че "врагове се опитват да провокират напрежение между братски държави" в региона на Персийския залив.
"Като по-солидна фигура в Персийския залив, Саудитска Арабия има важна роля, която да изиграе в преодоляването на кризата" допълни Ердоган като се въздържа от директни критики към саудитските лидери. Турският президент се срещна в неделя и с крал Салман и с престолонаследника, след това замина за Доха в понеделник.
Предвожданият от саудитците блок обвинява Доха в подпомагане на терористични групи, като изтъква стабилната подкрепа на Катар за "Хамас", "Мюсюлманско братство" в Египет и различни сирийски въоръжени групи. ("Мюсюлманско братство", чийто кандидат спечели изборите в Египет след бунтовете от 2011-а и впоследствие беше свален с преврат, се смята за терористична група от няколко арабски държави и Русия, но не и от членките на НАТО).
Разделението произлиза в голяма степен и от връзките на Доха с най-големия враг на Рияд, Иран. Това повишава риска целият регион да бъде въвлечен в кризата, ако тя се проточи още дълго. Катар отрича да подкрепя терористи и заклеймява блокадата.
Бунтовнически групи
Обвиненията срещу Доха с лекота биха могли да бъдат насочени и срещу Турция, която приютява членове на някои опозиционни групи в изгнание, сред които са "Мюсюлманско братство" и "Хамас".
И Катар, и Турция са осигурявали оръжия и финансова помощ на сирийските бунтовнически групи - някои от тях радикални, други с по-умерена идеология. А и Анкара не възприема Иран, неин източен съсед, като истинска заплаха.
В последните седмици Турция показа ясно, че би искала да се позиционира като медиатор в конфликта, но надали предвожданият от саудитците блок би възприел Анкара като безпристрастна, коментира Атила Йесилада, анализатор в консултантската компания GlobalSource Partners в Истанбул.
"Турция скочи в защита на Катар и подчерта позицията си като изпрати повече войски във въздушната си база там" казва Йесилада. "Каквото и да е решението на конфликта, то трябва да дойде от американската администрация, но нейната позиция е объркваща, тъй като американският президент Тръмп изпраща противоречиви сигнали."
Тръмп, който щедро сипеше похвали за Саудитска Арабия при визитата си през май, не е правил опити да предотврати ескалирането на кризата. Той изглежда е застанал на страната на Рияд, който обвинява Катар като "финансиращ тероризъм на много високо ниво" но държавният секретар на Тръмп - Рекс Тилърсън, призова към запазване на спокойствието и мира. Около 10 000 американски войници са разположени във въздушна база в Катар.
Засега нито една от страните не изглежда готова да отстъпи, макар че предвожданият от саудитците блок ограничи списъка от исканията си, който първоначално изискваше от Катар - да ограничи отношенията си с Иран, да затвори турската въздушна база и да ликвидира телевизионната си мрежа Al-Jazeera. Al-Jazeera открито подкрепя революциите от "Арабската пролет" и остава трън в очите на консервативните правителства в региона.
Турция отхвърли исканията да се изтегли от Катар, но Анкара полага сериозни усилия да увери държавите от Персийския залив, че нейните войски не са заплаха за региона.
"Базата в Катар е и турска база, и такава, която ще се грижи за поддържането на сигурността на Катар и сигурността в региона" обяви миналия месец турският министър на отбраната Фикри Ишик.
За Анкара ескалацията носи реални рискове като се има предвид присъствието на нейни войски и икономическите загуби за Турция. Катарските инвестиции в Турция, макар и сериозни, не могат да се сравняват с много по-силния паричен поток от Саудитска Арабия и други държави от Персийския залив.
Арабските туристи поддържат закъсалия турски туристически сектор, който понесе пореден удар след съобщението на властите в Германия, че предупреждават гражданите си да не пътуват в Турция. Катар със скромното си население от само 2.5 млн. души носи много малко туристи от Персийския залив.
Турската икономика ще понесе сериозни загуби, освен ако не се намери мирно решение, казва Йесилада. Ако Катар излезе невредим от кризата, Доха вероятно ще възнагради щедро Турция за нейната лоялност. За сметка на това обаче други държави от залива може да оттеглят инвестициите си.
"Не си представям саудитците, унижени от Катар, после да инвестират скъпоценните си пари в Турция, която е спомогнала активно за тяхното поражение" казва Йесилада. "От друга страна, ако Катар загуби в конфликта, саудитците може също да накажат Турция, че е помагала на Катар. В икономически план Турция е в губеща ситуация и в двата случая".
