Случи се дългоочакваното - една епоха приключи завинаги. Почина Фидел Кастро, лидерът, идеологът, ораторът, вдъхновителят, изпълнителят и - в крайна сметка - абсолютната душа и сърце на Кубинската комунистическа революция. Човекът, който построи "комунистическа държава на входа на САЩ", както се изразява тази сутрин Reuters, си отиде на 90 години.
Новината беше съобщена на кубинския народ от неговия брат, който в последните години изпълнява ролята на президент на Куба, заради влошеното здраве на Фидел.
Раул Кастро се появи по държавната телевизия, за да предаде тъжната вест за смъртта на El Comandante, облечен в униформа в маслинов цвят - любимото облекло на Фидел.
Униформата беше толкова важна за управлението на Кастро, колкото и беше и красноречието му.
Все пак това е лидерът, който държи рекорда в Книгата на Гинес за най-дълга реч, изнесена пред ООН - 4 часа и 29 минути - на 29 септември 1960-та. Но това не е нищо пред рекорда му на родния остров, когато успява да ангажира вниманието на съпартийците си в реч, продължила 7 часа и 10 минути и произнесена през 1986-та година на конгрес на Комунистическата партия в Хавана.
Кастро започна да отстъпва полека властта на по-малкия си брат си Раул през 2006-та, след като прекара сериозна здравословна криза. Две години по-късно той се оттегли от властта, която държеше от 1959-та година. Тогава, след комунистическа "революция" по съветски тертип в Куба, Кастро застава начело на Партията и властва в продължение на 49 години общо.
Неговият стил на управление беше силно озадачаващ не само за западния свят, но и за самите комунистически страни. Той излъчваше респектираща комбинация от харизма на личност, която не може да бъде командвана от никого отвън, и желязна воля. Тези качества превърнаха Кастро в централна фигура по време на Студената война.
В САЩ неговият образ беше демонизиран, а в комунистическите републики - силно идеализиран, заедно с образа на загиналия млад Че Гевара.
Влиянието на Кастро по света беше изключително силно, особено в държавите в Латинска Америка и Африка, където той беше смятан за икона на това как се прави пролетарска революция.
Кастро има основна роля в превръщането на остров Куба от любима туристическа дестинация за богатите американци в символ на съпротивата срещу "el imperialismo", както обичаше да казва Фидел.
Самият той успя да противопостави страната на цели 9 президента на САЩ, като самия той надживя 11 мандата на различни американски лидери.
Най-голямата криза през Студената война, която изправи света на прага на ядрена война се дължи в голяма степен именно на действията на Кастро.
През 1962-ра той буквално предава острова на Москва, като съдейства за поставяне на стартови площадки на съветски атомни ракети там. До това обаче не се стига, след като в последния момент Никита Хрушчов обявява, че инсталациите ще бъдат демонтирани. Тази криза опъва сериозно отношенията между САЩ и СССР, а Куба е наказана с дългогодишна икономическа блокада.
Във вътрешната политика Кастро създава режим, който "изгонва капитализма".
Неговата диктатура толерираше образованието и здравеопазването за най-бедните и в известна степен създаде мнима равнопоставеност в кубинското общество... като направи всички еднакво бедни. За бедността в Куба донесе и крайната икономическа и политическа изолация на острова, която Кастро успя да постигне в последните години на управлението си.
Докато беше на влас кубинският лидер успя да си създаде сериозни врагове, концентрирани основно сред кубинските емигранти в Маями, които ненавиждаха неговото управление. Той оцеля след десетки опити за убийство.
В крайна сметка харизматичният диктатор успя да задържи комунистическата власт в Куба много след като всички подобни режими се сринаха по света след 1989-та. Парадоксално онова, което го свали от власт, беше собственото му здравословно състояние.
След идването на Раул Кастро на власт през 2008-ма промяната в политиката стана осезаема. Наследникът на Фидел започна икономически реформи и заработи за отварянето на Куба към света.
През 2014-та икономическите връзки със САЩ бяха възстановени и "томахавката" на войната беше заровена.
Фидел Кастро сам одобри възстановяването на икономическите връзки със САЩ, но без да престава да напомня, че те са "враг номер едно"
По-рано тази година Барак Обама стана първият президент на САЩ след 1928-ма, който посети Острова. Фидел Кастро не се срещна лично с Обама, но след няколко дни написа статия, в която осъждаше посещението на американския президент и напомняше на кубинците, че са "от другата страна на барикадата".
В последните си години Кастро се посвети на писане на коментари за вестниците по световни проблеми и само от време на време се виждаше със световните лидери. Последната част от неговото "шоу" се състоеше в посрещането на официални делегации в неформално облекло - например по анцуг.
Смъртта на Фидел със сигурност ще остави огромна бездна в политическото и общественото пространство не само на Куба, но и по света.
А дали кончината му представлява абсолютния край на последния комунистически бастион в света, предстои да разберем.
