Българите го научихме по трудния начин.
Разбрахме, че чудесата се случват само в приказките. И някои неща не се оправят с магическа пръчка за 800 дни. Колкото и каквото да си обещавал.
Сега е ред и на гърците да осъзнаят, че разликата между кризисната реалност и предизборните обещания са твърде значителни.
„Други неща ни говореха предизборно".
Това споделят в един глас около 300 чистачки, съкратени по време на предишния кабинет. Сега те отново са се събрали на протест пред Министерството на административната реформа и електронното управление в Атина.
Въпреки предизборните обещания към тях, че ще бъдат преназначени и лозунгите на СИРИЗА за края на „трудовото Средновековие",с идването си на власт доскорошната опозиция не се различава много от предишните управляващи.
И не назначават отново съкратените чистачки.
Затова и на протеста им се чуват думи като разочарование, и най-вече подигравка.
Всъщност през 3-те месеца на управление на СИРИЗА нито беше построен комунизмът в Гърция, нито нещо стана наистина безплатно, нито страната излезе от кризата, нито безработните си намериха работа.
Все още обаче се действа с доста обещания - че рано или късно, всичко от предизборната програма ще се реализира.
Според социологическите проучвания СИРИЗА продължава да води поне с 20% пред дясноцентриската Нова демокрация.
Може би и на това се базират слуховете, че в желанието си да имат самостоятелно управление, СИРИЗА ще предизвикат нови предсрочни избори.
Социологическо проучване на Marc за обществената подкрепа за най-големите гръцки партии към края на март 2015 г. - 1/ СИРИЗА; 2/ Нова Демокрация; 3/ Комунистическа партия на Гърция; 4/ "Златна зора"; 5/ "Независими Гърци"; 6/ "Реката"; 7/ ПАСОК; 8/ Движение на социалдемократите; 9/ Съюз на центристите; 10/ Teleia.В дясната графа са посочени стойностите през февруари.
По-интересно е, че трета партия е оригиналната Комунистическа партия на Гърция с 4,9%, а крайнодясната „Златна зора" буквално им диша във врата с 4,8%.
Очевидно, 3 месеца след предсрочните избори през януари, гърците продължават да си падат по крайностите и да вярват, че от тях ще дойде спасението им.
На чаша фрапе разговарям с Александра, която от 20 години е женена в Атина. Обсъждаме тези статистически данни.
Тя ми споделя, че много нейни приятели-гърци, които са гласували за СИРИЗА, всъщност осъзнават, че са направили грешка.
Но както е известно, гърците са горд народ и трудно биха си признали. Това е и обяснението на Александра за резултатите на статистиката.
„Никой от тях няма да си признае, че е сгрешил. Поне не и открито".
По-впечатляващ е разговорът ми с Йоргос, земеделец от Северна Гърция. Убеден съм, че е запален поддръжник на СИРИЗА. Говори разпалено за срещите си с новия гръцки земеделски министър Панайотис Лафазанис.
За лошите евробюрократи, заради които руснаците са въвели ембарго и сега гръцките земеделци няма къде да си пласират продукцията.
За надеждата му Путин да премахне това ембарго, поне за гръцките стоки.
В един момент Йоргос изплюва камъчето.
Активист е на Нова демокрация, но в името на доброто на страната, интереса на земеделците и собствения негов, всъщност подкрепя сегашното правителство.
„Все пак е правителството на Гърция, а не просто правителство на СИРИЗА", казва той, опитвайки се да обясни нещо на недоумяващия ми поглед срещу него.
„Все пак сме гърци и трябва да се подкрепяме", заключава Йоргос.
Най-накрая попадам и на човек, заявяващ открито, че е гласувал за СИРИЗА.
Михалис е рецепционист в хотел в Солун. На около 30. Кризата го е заварила точно когато е правил бляскави планове за бъдещето си и се е намирал в една страна, която е имала всичко.
След като след 2010 г. мечтите му са се разпаднали като хартиена кула, той видял в СИРИЗА шанс нещо да се промени.
„След изборите единственото, което се промени е, че все по-често ни казват, че ще фалираме. При предишните тази заплаха беше на по-редки интервали".
Михалис едва ли би гласувал отново за СИРИЗА, но не разкрива коя партия би подкрепил, ако сега имаше избори в Гърция.
Никос е пред пенсия. Почти през целия си живот е бродил по света с корабите, а сега е работник на пристанището в Солун. „Обещаваха да изкоренят злото от системата, а единственото беше да гласуват няколко закончета", недоволства той от новите управници. Убеден е, че в следващите поне 30 години в тази страна няма бъдеще.
И съветва децата си да емигрират.
Както са го правели доста гърци, за по-добър живот, през 50-те и 60-те години на миналия век.
Големият политически и социален проблем в Гърция се очертава да бъде, че десните считат СИРИЗА за прекалено лява, а левите - за не толкова лява.
И това би довело - при предсрочни избори - само до два сценария: На взетите поуки от студения душ на нереализуемите обещания и последствията от тях; Или затъването в още по-крайни партийни формирования, които не биха довели до нищо добро за Гърция.
