Испанският стартъп Mr Jeff вероятно би спечелил наградата за "най-милениал" име на компания в Испания. Услугата за доставки на пране е наречена на иконома Джефри от тв шоуто от 90-те години "Свежият принц от Бел Еър", началната мелодия на което е попила в съзнанието на повечето милениали.
Mr Jeff дебютира през 2016-а, благодарение на трима основатели - всичките милениали, което не е твърде изненадващо. Компанията от Валенсия бързо разширява бизнеса си и след Испания навлиза в Латинска Америка.
За 26-годишния й основател Елои Гомес създаването на собствен стартъп е било лесно решение.
Преди четири-пет години той осъзнава, че ако не започне бизнес тогава, ще се наложи да отиде в чужбина или да продължи да учи, защото е невъзможно да си намери "истинска работа".
По света милениалите носят бремето на тежката икономическа криза - нископлатени работни места на временни договори, повишаващи се цени на недвижимите имоти и натиск да издържат застаряващото население. В Испания младежите са усетили този натиск особено тежко. В сравнение с генерацията X (родените между 1966 и 1980-а), милениалите на същата възраст разполагат с 30% по-ниски реални доходи.
Това е вероятно първото поколение, което до известна степен няма гаранция, че ще има по-добри условия на живот от своите родители. Пет години след началото на глобалната финансова криза, през 2013 г., младежката безработица в Испания надмина 56%. През последното десетилетие дългосрочната безработица се е увеличила петорно сред младите испанци.
По-младото поколение е научено, че трябва само да учи добре, да се дипломира в университета и после да си намери работа. Но милениалите трябва да търсят алтернативни решения като изоставят модела, следван от предишните поколения.
Несигурното бъдеще тласка представителите на така нареченото "изгубено поколение" на Испания към нетрадиционни работни места, за да могат те да свързват двата края. В съвременна Испания линейният кариерен път просто не върши работа за мнозина.
Нагоре, нагоре...
Наемите в Испания нарастват 12 пъти по-бързо от заплатите. Средният месечен наем се е увеличил през първите три месеца на 2018 г. до 1025 евро - и достига 1603 евро в Барселона и 1549 евро в Мадрид.
За сравнение, по данни на испанския Национален статистически институт заплатата на средния испански милениал е била 943 евро за младежи между 20 и 24 години; 1323 евро за 25-29-годишните; и 1612 евро за хората между 30 и 34 години. В долния край на скалата на наемите, дори най-добре печелещите милениали статистически дават над 50% от месечната си заплата за покрив над главата си - доста отвъд препоръчваният от експертите таван от 30 процента.
Изследователите от Междупоколенческата комисия към британския мозъчен тръст Resolution Foundation стигат до извода, че милениалите имат осезаемо по-нисък доход от генерацията X на същата възраст. В Испания например типичният доход за милениалите на около 30 години е - засега - с цели 30% (7000 евро) по-нисък от този на представителите на генерация X.
Въпреки че стандартът на живот със сигурност се е подобрил през последните 30 години, става относително неясно дали условията наистина са станали по-добри. Факт е, че повишаващите се наеми, особено в големите градове, са важен дял от разходите, така че до известна степен остават по-малко пари за други неща.
Различен кариерен път
30-годишната Кристина Роблес е учила документално кино и е стажувала в компании в Мадрид, включително и в испанската национална телевизия Televisión Española. Роблес е открила, че пробиването на испанския трудов пазар като милениал е доста трудно, особено в сравнение с нейните предшественици. Всички очакват да върши пет различни работи наведнъж и да получаваш по 650 евро на месец.
Роблес не е започнала работа в медиите, а вместо това работи за La Pájara Ciclomensajería ("Доставящата птица"), велосипедна услуга, която предлага доставки по график, организирани по телефона или онлайн и доставки на храна на място, която клиентите поръчват на уеб сайта им.
La Pájara е дебютирала през септември 2018-а като е създадена от петима приятели милениали - трима испанци, костариканец и италианец. Петимата са имали предишен опит в компании, използващи "поръчкова работна ръка", включително Deliveroo, и казват, че са искали да напуснат рестриктивния модел в името на нещо с по-голяма независимост и по-етични трудови практики.
Решаващият фактор е, че те са собственици на кооператива и парите се поделят между тях, казва 30-годишният Мартино Кортеджари. Той допълва, че "няма посредници" като в другите бизнес-модели на поръчковата икономика, където се разчита на подизпълнители.
Основната идея на La Pájara, подчертава той, е сам да си си работодател.
В момента доставчиците са на път да печелят по 9 евро на час, но с толкова скоро започнат бизнес, те са в това, което наричат "преходна фаза": изграждане на стабилна клиентска база.
Испания няма гарантирано почасово минимално заплащане, но задължителният месечен минимум е 735 евро, или 4.50 евро на час за 40-часова работна седмица.
Новата работа на Роблес е несигурна, но тя все пак печели повече, отколкото на последната си позиция в телевизията: стаж, за който не са й плащали нищо. Харесва й да е по улиците, да кара колело и усещането е страхотно, ако човек иска да му се плаща за нещо, което наистина му харесва.
Намереното изгубено поколение
Мария Рамос е съавтор на книгата "Невидимата стена", в която се изследва бариерата между младостта и независимият живот в зряла възраст в Испания. Тя казва, че икономическите ограничения, пред които са изправени милениалите, забавят напредъка им през основните житейски фази. Тези преходи - примерно към родителството - се случват все по-късно и в някои случаи напълно отпадат.
Това закъснение в Испания е много биещо на очи според Рамос. На 30 години 78% от младежите все още живеят с родителите си. Несигурността в кариерното развитие на младите хора е огромна и понякога тя подължава през целия им живот.
През 2018-а Испания е регистрирала най-ниската си раждаемост от 40 години насам: 1.3 деца на майка. През 1972-а раждаемостта е била 2.9 деца. Милениалите живеят по-дълго при родителите си, женят се по-късно и имат деца по-късно, казва и Гомес от Mr Jeff. Майка му е била на 16, когато е напуснала родния си дом, а баща му е бил на 25.
Наравно с промените в начина на живот, много милениали също така преосмислят традиционни очаквания за това какво означава успехът - и в професионален, и в личен план.
Хората се стремят повече към изживявания, отколкото към житейски цели, те не си казват - на 30 ще сме женени и ще имаме две кучета и евентуално дете.
Младите не измерват живота си с цели, а с изживявания. Ако дадена работа позволява да имат приличен живот и да изпитват удоволствие от това, което правят... значи няма нищо погрешно.
