Юн-Цай Лий и Джоан Чен са от онези ужасни двойки, които довършват взаимно изреченията си и във всеки един момент изглеждат ужасно сладки. Но простичките думи "Обичам те" не са толкова лесни за Лий, колкото за неговата годеница Чен. Лицето на мъжа става яркочервено при мисълта за произнасянето на тази фраза, която го кара да изпитва "buhaoyisi" (произнася се "бу-хау-и-съ") – един от многото начини да се чувстваш засрамен или съжаляващ за нещо в Тайван.
Но като самият Лий обяснява, повечето хора на острова се чувстват по този начин.
В Тайван съществува едно лингвистичното минно поле на извиненията - там простото изричане на "buhaoyisi" може да отвори кутията на Пандора, която обаче е пълна с обилна любезност.
Думата е съставена от четири йероглифа, които буквално се превеждат като "грешно значение" или "лошо чувство". Служи като удобен и всеобхватен израз, който може да се използва във всякакви ситуации - от това възпитано да привлечеш вниманието на сервитьора, през това да предложиш на шефа си преливащо от вина извинение, до парализиращото чувство, което обхваща човек, когато се затруднява да признае любовта си.
Buhaoyisi е винаги на устата на тайванците, обяснява Чиа-Джу Чан, професор по китайски в Бруклинския колеж в Ню Йорк. Думата се използва непрекъснато, тъй като в Тайван цари много вежлива вербална култура.
Buhaoyisi често се изрича толкова бързо, че звучи като неясна поредица от съгласни. За разлика от "Entschuldigung" на немски, "excuse me" на английски или българското "извинете", преводът на "buhaoyisi" не е проста задача.
Западното разбиране за "съжаление" е твърде ограничено, за да изрази всички социални маниери и добър стил на поведение и изразяване, които сa вмъкнати в този израз.
Buhaoyisi може също така да бъде и чувство, усещане, правила за поведение и цяла школа на мислене, която изпълва тайванската култура.
Ако се качите на метрото в Тайпе, ще чуете какафония от "buhaoyisi", докато пътниците внимателно се промъкват покрай другите. Ако влезете в класна стая, ще чуете учениците да започват и завършват всеки въпрос с "buhaoyisi", от което се излъчва усещане за благодарност. Ако отворите имейл, първият му ред обикновено ще е "Buhaoyisi" – което означава "Съжалявам, че леко ви безпокоя" – дори и за най-скромните молби.
Ако скъп близък роднина ви даде подарък, правилният отговор не е "благодаря", а "buhaoyisi" — за неудобството, което съм ти причинил.
За незапознатите чужденци, Тайван изглежда като най-извиняващата се страна в света, държава, вманиачена по казването на извинения – но всъщност културата на buhaoyisi разкрива много за скритите пластове на скромност и свенливост, типични за островите.
Десетилетията на колониален контрол от страна на Япония, както и моралните учения на конфуцианството, са изиграли огромна роля в оформянето на културата на извинения в Тайван, която наблюдаваме сега, коментира Кин-Хуан Ли, професор по социолингвистика от Националния тайвански университет.
Въпреки че точният произход на тази фраза остава неизвестен, Ли и други лингвисти отстояват теорията, че тя е резултат от съществуващата от хилядолетие конфуцианска идея за хармония, която се концентрира върху поддържането на междуличностни отношения, вместо индивидуални такива.
Запазването на социалната сплотеност на всяка цена все още е фундамент на социалния морал в Тайван - от ключово значение е поставянето на по-големия клан, на обществото преди индивида.
Освен това, част от културата на buhaoyisi в Тайван е силно повлияна от японската култура на извинения sumimasen, като двете имат дълга и богата обща история.
В общи линии, използвано като навик, изричането на buhaoyisi често помага за това конфронтациите между хората да не ескалират допълнително.
От една страна, изразът носи със себе си атмосфера на подчинение и хипер-благоприличие, но от друга, той демонстрира и ненадминатата любезност на Тайван. Затова за пътешествениците, които посещават острова, казването на "съжалявам" на китайски лесно може да се превърне в лингвистично минно поле. Когато имате съмнения, заложете на сигурно и просто кажете buhaoyisi. Вероятно е и човекът пред вас на свой ред също да ви каже buhaoyisi. Това е неизказаното правило в Тайван.
Според InterNations Expat Insider Index Тайван в момента се счита за една от най-приветливите и дружелюбни страни в света. Около 90% от експатите в Тайван дават висока оценка на местните жители за гостоприемство, сравнено със средно 65% в останалите държави, участвали в проучването. Понастоящем повече от една трета от експатите обмислят да останат на малкия тихоокеански остров завинаги, разкрива изследване сред над 12 500 души по света.
Тайната на привличането на хората на пищните, тропически острови на Тайван всъщност не е особена тайна – тя просто е в любезността.
Същевременно според някои по-млади тайванци това да се извиняваш постоянно (понякога дори за собственото си присъствие) в крайна сметка носи повече вреда, отколкото полза. И, парадоксално, да искаш постоянно разрешение, за да говориш или правиш нещо, означава да причиняваш ненужно неудобство на самия себе си.
Концепцията за "запазване на достойнството и имиджа" е много важна в Тайван. Представете си шахматна дъска на социални комуникации, в които ходовете на всички останали влияят на следващите ваши действия. В този случай достойнството и имиджът са социалната валута, която ви позволява да изграждате приятелства и да развивате професионални контакти, които да ви отведат до следващата ви значима кариерна позиция, до инвестиция във вашата компания или дори до приветливо запознанство с бъдещата ви съпруга.
Без "достойнство", е по-малко вероятно хората да ви имат доверие или да ви помагат да напреднете в живота. Крайната цел е да защитите себе си, собствения си имидж и достойнство, както и да си осигурявате услуги от околните, като отвръщате на техните актове на любезност.
Затова и културата в Тайван е на избягване на конфронтация. Това е страна, която постоянно се стреми да избягва конфликти и да запазва хармонията на всяка цена. Какво обаче се случва, когато маниакалното следване на този морален компас се обърка?
Може да се получи нещо сходно с тайванския проблем с прекалените извинения. Хората с липсваща или загубена социална репутация и статус се опитват да не притесняват другите от опасения, че им създават неудобство. Така понякога се стига до абсурдни ситуации, в които никой не предприема нищо.
Същевременно мнозина казването на buhaoyis вече е повече навик, отколкото дума с по-дълбоко значение. Резултатът е апатичен, лишен от каквото и да е искрено извинение или съжаление.
На световната сцена, тази идентичност на Тайван (официално носещ името Република Китай) често остава неразбрана. Островът понякога бива възприеман като пионка в съперничеството между Китайската народна република и САЩ без собствена дипломатическа тежест. Така някои предполагат, че тайванската култура на извинения и поклони може би не е особено резултатна и дори може да доведе до провал на цялото общество.
Естествено, не всички имат такива мрачни прогнози за Тайван. Професор Ли от своя страна възприема дълбоката култура на buhaoyisi на острова като жизненоважна за запазването на мира. Според него ако културата на buhaoyisi изчезне, същото ще се случи с векове на старинни традиции. И обратното – ако обществото поддържа тези концепции, то ще остане по-любезно, морално и консервативно.
Естествено, след като е изразил тази своя позиция, професорът завършва с buhaoyisi.
