Мнозинството от руснаците не могат да си представят Русия без Путин - над 76% от избирателите в страната гласуваха за четвъртия му президентски мандат. И в процентно, и в абсолютно изражение, това е рекордно висока подкрепа за Владимир Путин.
Дълго време руският президент беше също толкова безспорен фактор и за една целева група в чужбина - западните бизнес лидери възхваляваха постиженията му при всяка ситуация, както реалните, така и предполагаемите.
През 2013 г. например, малко след присъдата срещу Pussy Riot, тогавашният шеф на Volkswagen Мартин Винтеркорн нарече Путин "човекът, който ще въведе демокрацията в Русия".
Оттогава мнението на бизнеса се промени. Откакто Путин се върна като господар на Кремъл през 2012 г., поведението му подейства "отрезвяващо" на западните почитатели.
Путин обещаваше да намали наполовина нивото на бедността в страната преди изборите. Вместо това броят на руснаците, живеещи под линията на бедността, се увеличи от 15 на 20,3 милиона души.
Владимир Путин пое президентската власт през 2000 г. с обещанието за мащабна икономическа реформа, базирана на принципите на укрепването на държавата и пазарната икономика".
Десет години по-късно БВП нарасна в абсолютни числа от 260 милиарда долара на 1,9 трилиона долара, което е осемкратно увеличение. Безработицата спадна до 8%, доходите се увеличиха три пъти по-бързо от производителността. През 1999 г. шест процента от руснаците живееха с по-малко от 2 долара на ден. След едно десетилетие почти нямаше подобни случаи.
Това беше времето, в което бизнесмените от Запада обичаха да възхваляват огромния потенциал на Русия. Очакванията обаче рядко се изпълняваха. Да вземем за пример руския автомобилен пазар. Той е достатъчно показателен индикатор за развитието на благосъстоянието на масовото население - а и той е причината, поради която всички големи германски автопроизводители построиха собствени заводи в Русия.
През 2007 г. одиторската компания PriceWaterhouseCoopers смяташе, че Русия със своите 140 милиона души население скоро ще измести Германия като най-големия пазар за автомобили в Европа. И то още през 2008 г. След като прогнозата не се сбъдна, надеждите се прехвърлиха върху 2011 г. После върху 2013, след това върху 2016 г.
Реалността обаче изглежда доста по-различно.
През 2017 г. руският автомобилен пазар регистрира 1,6 милиона нови продажби, което е много по-далеч от нивото на германския пазар (3,45 млн. продажби), отколкото беше през от 2005 г.
Приходите от продажбата на петрол и природен газ вече не дават нужната инерция на руската икономическа конюнктура.
Още през 2013 г. ръстът на икономиката остана на 1,3% - по това време санкциите още не бяха въведени, а барел петрол се продаваше на цена от 110 долара. Когато цените на нефта се сринаха на 40 долара през 2014 г., страната изпадна в най-дългия период на рецесия от началото на 90-те години.
Прогнозираният от някои наблюдатели срив на икономическия ред в Русия тогава не се случи. Някои сектори дори постигнаха определени успехи през последните години. Страната изпревари САЩ като най-голям износител на пшеница през миналата година. За първи път Русия печели повече от земеделско производство, отколкото от търговия с оръжия.
И въпреки това икономиката нарасна само с 1,8% през 2017 г. Прогнозите за 2018 и 2019 г. варират между 1,5 и 2%.
За страна като Русия, която се конкурира с развитите индустриални сили, това не е нищо. Пресметната в долари, брутният вътрешен продукт на Русия за последната година е малко по-малък от този през 2008 г.
Руската икономика постоянно се удря в стъклен таван, въпреки значителния потенциал на мащаба й. Причината за това се дължи в засилването на ролята на държавата през последните 2 десетилетия.
За да пресече властта на олигарсите, Кремъл непрекъснато концентрира икономически сектори под държавен контрол. Така Путин се надяваше да разреши проблемите от 90-те години.
Само че стратегията, която в началото на президентството му изглеждаше обяснима, сега се превърна в най-големия му проблем. Близо 70% от цялата икономическа мощ на Русия зависят от тромави, държавно-контролирани структури. За да стимулира ръста, Кремъл би трябвало да се изтегли от повечето индустриални производства и да позволи повече конкуренция. Това обаче е невероятен сценарий.
Нивото на бедността в страната, което спадаше постепенно след встъпването в длъжност на Путин през 2000 г., се увеличава всяка година от 2014 г. насам.
Досега това нямаше особени последствия за рейтинга на Путин.
Русия на Путин позволи драматичното обезценяване на рублата спрямо еврото и долара след поевтиняването на петрола. Това помогна на икономиката да преживее кризата. Вносът от чужбина стана по-скъп, а руските продукти - по-конкурентоспособни.
Индустрията расте, но цената се плаща от всички граждани. Докато хранителните стоки поскъпват, покупателната способност, доходите и пенсиите намаляват рязко.
И въпреки всичко подкрепата за Путин сред населението не се променя. Наскоро 81% от хората декларираха, че са доволни от държавното ръководство.
И за това има причини: След анексирането на Крим от Русия през 2014 г. руснаците вече не оценяват Путин по икономическите постижения, както в миналото. Оценяват го по външната му политика.
