Едва ли е бил особено леко за Владимир Путин, когато на 28 декември миналата година се наложи да говори по телефона с азербайджанския лидер Илхам Алиев.
Руският президент трябваше да поднася извинения за "трагичния инцидент" на пътнически самолет по линия между Баку и Грозни, при който загинаха 38 души. Путин се извини, но така и не призна, че самолетът най-вероятно е ударен по грешка от руската противовъздушна отбрана.
Разговорът очевидно не свърши работа за успокоение на напрежението между двете близки държави, тъй като ден по-късно Алиев открито заяви, че Москва трябва да поеме отговорност за трагедията, след като в продължение на няколко дни чува единствено и само странни обяснения.
---
Тук може да прочетете какво каза Алиев след разговора си с Путин:
---
От тогава насам напрежението расте, което определено не е в полза на Кремъл.
Самата катастрофа се случва на 25 декември. Полетът е на Азербайджанските авиолинии с 67 пътници на борда. Около 40 минути след излитането си от Баку самолетът навлиза в руското въздушно пространство, а малко по-късно е ударен от множество външни обекти.
Пилотите обръщат и правят опит да достигнат Казахстан през Каспийско море, но в крайна сметка самолетът се разбива недалеч от летището на Актау. Загиват 38 души, включително двамата пилоти.
Първоначалните твърдения от руска страна са за сблъсък с ято птици. Само че тази версия бързо олеква, когато се появяват снимки и данни от отворени източници за използвано оборудване за заглушаване на GPS сигнал и ПВО система "Панцир".
В началото на февруари пък излезе предварителния доклад от казахстанското разследване, който показва, че по фюзелажа са открити дупки от шрапнели, макар да не се конкретизира повече и да не се отправят обвинения към руската страна.
Все пак тази версия съвпада с твърдението на Азербайджан, че самолетът е свален по грешка от руската противовъздушна отбрана, която по-рано е била активирана в района на Грозни заради нападение с украински дронове.
Само ден след публикуването на казахстанския доклад в Баку бе затворен местния руски културен център, който е клон на Россотрудничество.
Официалните причини са свързани с изтекъл лиценз и други бюрократични неразбории, но все пак ситуацията съвпада с периода на напрежение между Баку и Москва.
Very interesting: Shrapnel marks on the fuselage of Azerbaijan Airlines plane that crashed in Kazakhstan today. pic.twitter.com/3X5PTIR66E
— Clash Report (@clashreport) December 25, 2024
През последните седмици се наблюдава остра реторика както в медиите, така и от официални лица. В Азербайджан настояват за поемане на отговорност, признаване на вина и обезщетения, докато от руска страна по-скоро продължават да се поддържат към версията за птиците.
В отговор на казахстанската позиция, Федералната служба за въздушен транспорт (Росавиация) бърза да отбележи, че заключенията там са само предварителни и не посочват конкретната причина за инцидента.
Ситуацията е особено деликатна и потенциално създава немалко рискове за и без това деликатните отношения между двете държави.
В десетилетията откакто Азербайджан става независима държава след разпада на СССР Москва и Баку сътрудничат особено активно в областта на икономиката, търговията, отбраната и енергетиката.
Само че с нарастването на приходите от търговия с газ и петрол Баку все повече започна да инвестира в амбициите си за проектиране на собствено регионално влияние, както и в укрепване на отношенията с Турция.
Това кулминира през 2020 г. с войната в Нагорни Карабах срещу Армения, категорично спечелена от Азербайджан (и подкрепена от Турция) и поставила Русия в особено неловка позиция да не успее да деескалира конфликт, който от десетилетия бе контролиран от Москва.
Отношенията придобиха нов динамика след избухването на войната в Украйна и налагането на редица международни санкции срещу Русия.
Баку и Москва укрепиха партньорството си в областта на енергетиката, което породи немалко съмнения в Европа, че Азербайджан "изпира" руски газ - купува от "Газпром" и го препродава на Европейския съюз, представяйки го за свой, като по този начин помага на Кремъл да избегне санкциите.
Друга новопоявила се линия на сътрудничество е свързана със Сирия. Азербайджан е изключително близък съюзник на Турция, а след смяната на режима на Асад с управление, което е близо до Анкара, Путин със сигурност би искал да има добри отношения с приятелите на Реджеп Ердоган като Илхам Алиев.
Особено, ако държи да договори добри условия за запазване на двете военни бази на сирийското крайбрежие.
***
Коментар на Webcafe
Венцислав Божев
В случая Путин действа по стара традиция още от съветско време - да отрича.
По сходен начин през 1983 г. властите в Москва първоначално отричат знание за трагедията с полет 007 на Корейските авиолинии, който по грешка навлиза в съветско въздушно пространство и е свален. Загиват 269 души.
Впоследствие става ясно, че противовъздушната отбрана го е взела за американски шпионски самолет. След години Москва признава, че го е свалила, но дори тогава обвинява Вашингтон в провокации и търси вината другаде.
По подобен начин сега в Русия опитват да обяснят ситуацията с ято птици или някаква вътрешна експлозия в самолета.
Ситуацията е особено любопитна, тъй като е много рядък случай на пряко противопоставяне между Путин и друг диктатор от постсъветското пространство.
Много вероятно в други години и друго време някой като Алиев би повторил дословно руската версия след разговор с Путин, но очевидно азербайджанският президент се чувства достатъчно силен, че да отвърне остро и да поставя изисквания и условия.
Какво ли си мислят и лидерите на другите държави в региона, когато виждат Алиев да повишава тон на Путин?
