Все повече млади хора отказват да имат деца заради климатичните промени. Първо, защото чувстват света несигурно място, второ, защото и следващото поколение ще продължи да замърсява, и трето, не са сигурни дали е морално приемливо да създаваш живот на фона на еко катастрофа.
Гласовете на тези, които се отказват от деца, се чуват все по-ясно през последната година. Жени от Обединеното кралство създадоха движение, наречено BirthStrike, като обявиха, че няма да раждат, докато светът не се справи с проблемите с климата. Същевременно високопоставени американски общественици като Александрия Окасио-Кортес повдигнаха въпроса дали раждането на дете все още е морално приемливо.
Обосновката на тези хора е, че ако имаш дете, правиш лошо за планетата, защото се добавя още един човек, който да причинява повече въглеродни емисии, а той самият добавя своите деца и внуци, и така до безкрай.... или докато планетата не загине.
Зад тази логика стоят проучвания, според които да се роди дете води до огромно количество въглеродни емисии - много повече от генерираните от шофиране на кола или ядене на месо. И според тях, ако искате да се борите с изменението на климата, да имате по-малко деца е най-доброто, което можете да направите.
Според нов доклад обаче това не е точно така. Founders Pledge - глобална общност от предприемачи, ангажирани да даряват част от постъпленията си за ефективни благотворителни организации, смятат, че политиките за опазване на климата ще оказват тепърва своето влияние, а и за бъдеще ще стават все по-строги, особено що се касае до живота на нашите деца и внуци.
В някои страни напредъкът в чистите технологии облекчава преминаването към зелена енергия и няколко правителства вече ги прилагат. Във Великобритания например понастоящем се стремят да достигнат нулеви нулеви емисии до 2050 г., а продажбата на автомобили, причиняващи замърсяване, ще бъде забранена там до 2035 г. Тези мерки ще ограничат щетите, които нашите потомци биха могли да нанесат на околната среда.
Според Founders Pledge досегашните проучвания са били на базата на предположението, че наследниците ни ще продължат със същите темпове на замърсяване, както ние.
В повечето богати страни обаче вредните емисии на глава от населението са с тенденция да намалеят, както в САЩ, където са намалели от 2005 г. насам. Освен това в много страни има правно обвързващи климатични цели и схеми за ценообразуване на въглерода, които ги принуждават да намалят вредните газове (поне в някои сектори) през следващите няколко десетилетия. Това включва ЕС, Обединеното кралство, Швейцария, Калифорния и 10-те североизточни американски щати от RGGI (Regional Greenhouse Gas Initiativе): Кънектикът, Делауеър, Мейн, Мериленд, Масачузетс, Ню Хемпшир, Ню Джърси, Ню Йорк, Роуд Айлънд и Върмонт.
Тъй като повече правителства приемат политики за опазване на климата - като налагане на цени на въглерода и включването на сектори като автомобилния транспорт и отоплението на дома в пазара на въглеродни емисии - те ще смекчат прякото въздействие на нашите деца и внуци върху климата.
Докладът предполага, че в система с твърда обвързваща граница на емисиите, детето, което консумира замърсяваща електроенергия, би увеличило търсенето на квоти за емисии, но това непременно би довело до намаляване на емисиите някъде другаде, оставяйки ги като цяло незасегнати.
В този смисъл, вместо да имате едно дете по-малко, можете да пропуснете няколко трансатлантически полета и ще спестите същото количество въглерод. Това звучи като по-малка жертва, ако сте млад човек, който копнее да бъде родител.
Какво по-добро можем да направим за климата от решението да нямаме деца
Когато обмисляме промените в начина си на живот, с които да помогнем на климата, обикновено мислим за неща като намаляване на летенето със самолет, шофирането и отказа от месо. Всичко това е чудесно и е добре да продължим в този дух. Но има нещо по-добро - дарения за ефективни благотворителни организации, борещи се за опазването на климата.
Някои благотворителни организации, които твърдят, че правят добро за климата, всъщност не могат да направят нищо. Но няколко се оказаха изключително ефективни. Founders Pledge открояват в своя доклад от 2018 г. две такива - междуправителствената организация Coalition for Rainforest Nations, изиграли огромна роля за намаляване на емисиите от обезлесяване, и Clean Air Task Force - нестопанска организация със седалище в САЩ, спомогнала за намаляване замърсяването на въздуха.
Даряването на такива организации е много по-рационално от други еко-решения, се твърди в доклада, който е изготвен на база анализ и сравнение на спестените метрични тонове въглероден диоксид. Излиза, че даряването на 1000 долара за ефективни еко организации има по-голямо въздействие от това да родите едно дете по-малко.
"Личните дарения са най-големият лост, който хората имат по отношение на климата, и трябва да бъдат основен приоритет за хората, които са загрижени за него", се казва в доклада. И все пак той е базиран на бъдещи прогнози, а правителствата не винаги спазват своите обещания и е трудно да се проектира какви политики ще се прилагат след няколко десетилетия.
Авторите признават, че техните оценки не трябва да се приемат като точни, но така или иначе за да се промени заключението им, климатичните цели трябва да са се отклонили много значително.
Другата голяма причина някои хора да не искат да имат деца в ерата на разпада на климата
В допълнение към опасенията, че повече деца ще направят и климата по-лош, има още един страх, който отказва някои млади хора да раждат. А именно страхът, че обричаш това дете на нещастен живот в тъжна и гореща планета.
Което се свежда до философския въпрос какво родителите дължат на децата си. Ако смятате например, че е задължение на родителя да даде на децата живот, който е по-вероятно да бъде щастлив, може би се питате дали това ще може да се случи в епоха на срив на климата.
Някои хора смятат, че големи пожари или наводнения ще навредят на техния регион и не са уверени, че могат да осигурят достатъчно сигурно бъдеще за детето си. Това е най-забележимо за хората с ниски доходи, цветнокожите и живеещите в развиващите се страни, защото те ще бъдат най-силно засегнати от изменението на климата.
Подобни опасения не трябва да се използват като начин за натиск върху други хора относно техния репродуктивен избор. Един от проблемите в темата за населението и климата е, че дискурсът лесно може да бъде изкривен за непрогресивни цели, като контрола върху населението в бедните региони. Тъй като повечето богати страни вече имат много ниска раждаемост, аргументът, че хората трябва да имат по-малко деца, може непропорционално да засегне цветнокожите хора в развиващия се свят.
Докато някои искат достъп до по-добри услуги за семейно планиране и контрацепция, други искат многодетни семейства и е неетично да бъдат отклонявани от това, за да се борят с климатична криза, създадена от богатите държави.
Струва си да се отбележи и че това не е първият път в историята, когато дадено поколение се пита дали раждането е морално приемливо. Мнозина си задават същия въпрос по време на Студената война, когато страхът от ядрено унищожение взима връх. Задават си го и чернокожите в САЩ във времена на расизъм.
Това, което въпреки всичко, ще кара хората да имат деца, е идеята, че не знаем какво има зад завоя. Това е давало надежда и преди - че ядрена война няма да избухне, че расистките закони ще бъдат премахнати и т.н. Може би децата от следващото поколение ще бъдат тези, които ще разберат как да използват чиста енергия, за да спасят планетата.
Което ни довежда и до най-важната точка - че различните избори за начин на живот, които правим на индивидуално ниво, са важни. Но това, което е далеч по-важно от решението колко деца да имаме, е колко скоро всяка страна ще загърби изкопаемите горива. Усилията трябва да се концентрират върху масовия преход към чисти енергийни източници и промени в правителствената политика.
Дори ако всички хора сега спрат да раждат, климатът ни ще бъде обречен, ако не се отдалечим от изкопаемите горива. Това е решаващият фактор, върху който трябва да се концентрираме, вместо върху личния избор, който дава по-малко въздействие върху климата, а коства голяма индивидуална жертва.
И да не пропускаме факта, че освен потенциални замърсители, децата са мотивацията да продължаваме да настояваме за промените, от които нашия свят отчаяно се нуждае.
