Мисията за спасяване на германската нация започва на 1 май 2017 г. в ресторант в покрайнините на Мюнхен, наречен "Виртсхаус цу Мариенбург". 74-годишният бизнесмен Ернст Кнут Щал се среща с двама души: единият е журналист от баварската обществена медия Bayerisher Rundfunk, вторият - издател, пристигнал специално за срещата в Мюнхен.
Дискретността е от първостепенно значение за Щал и неговия покровител - 88-годишния милиардер Аугуст фон Финк-младши. Щал управлява финансите на Финк и е нещо като негова "дясна ръка".
Издателят (опонент на Ангела Меркел) не предполага какво го очаква на тази среща. Щал открива разговора с реч за политическата ситуация в Германия - страната се намира в опасност, враговете й са инвестиционните банкери и адвокат от Ню Йорк, които контролират всичко и искат да я доведат до банкрут. Повечето от тях са евреи, - вметва Щал, - но това не е най-важното сега. Издателят не може да повярва на ушите си. Дори си мисли, че събеседникът му се шегува с него.
Бизнесменът обаче продължава: Германия има нужда от медия, която да казва истината. Затова планира да създаде свой вестник с името "Дойчланд Куриер".
Щал споменава, че вече е привлякъл известен журналист към екипа - Петер Бартелс, бивш главен редактор на германския таблоид "Билд". Въпросът е дали издателят е готов да се ангажира с проекта. На следващия ден той отказва така предложената оферта.
Няколко месеца след срещата в Мюнхен вестник със същото име започва да се появява в пощенските кутии на семейства из цяла Германия. Един от авторите в него действително е Петер Бартелс от "Билд". Няколкостотин хиляди копия от изданието се разпространяват точно преди федералните избори през септември 2017. Вестникът агитира срещу мигрантите и Меркел, като открито подкрепя крайнодясната партия "Алтернатива за Германия".
По официални данни "Дойчланд куриер" се издава от група, наречена "Асоциация за запазването на върховенството на закона и гражданските свободи".
Това е организацията, която подпомага "Алтернатива за Германия" вече три години с безплатни постери, рекламни материали и вестници. Кампанията помага на партията да привлече обществено внимание, а според данни на разследващата структура LobbyControl - общата сума на косвените дарения от Асоциацията може би възлиза на 10 милиона евро. Междувременно AfD успя да се сдобие със свои представители във всички 16 регионални парламенти наред с Бундестага в Берлин.
Остава неясно откъде идват парите за тази рекламна кампания. Срещата в Мюнхен и свидетелските показания на издателя, дадени под клетва, обаче дават насоки към евентуалния спонсор - следите водят към Аугуст фон Финк и пълномощника му Ернст Кнут Щал.
Разследване на германското списание "Шпигел" и швейцарският седмичник WOZ показват, че "Алтернатива за Германия" поддържа връзки с хора от кръга на Аугуст фон Финк още от самото си създаване. Щал дори е предлагал директно финансиране на партията при създаването й с цел да подпомогне кампанията й срещу еврото.
Още от първите си дни "Алтернатива за Германия" се представя като независима сила, която се бори срещу корумпираната политическа система. В платформата си от 2016 г. партията се обявява за реформа на политическото финансиране, говори за забрана на корпоративните дарения. Ръководителката на парламентарната група на AfD Алис Вайдел твърди, че това е единствената партия в Германия, която се занимава с политика извън клиентелистките и лобистки групировки.
В последните седмици обаче AfD се замеси в афера, която хвърли сянка върху претенциите за чисти финанси. През ноември разследване на "Зюддойче цайтунг" и обществените медии NDR и WDR показа, че местната структура на AfD в Констанц е получила значително финансиране от донор от Швейцария. Това е структурата, в която членува Алис Вайдел. Прокуратурата в Констанц започна проверка срещу нея и още трима членове на AfD, за да се установи дали има нарушение на закона за партийното финансиране.
Политическата активност на Аугуст фон Финк започва много преди създаването на "Алтернатива за Германия".
Възрастният милиардер е финансирал няколко консервативни и либертариански партии и групи в продължение на 2 десетилетия - от "Съюза на свободните граждани" (първата партия, която агитира срещу еврото) до Партията на свободните демократи.
Фамилията на Финк притежава акции, оценявани в размера на милиарди евро. Отделно, в семейната собственост влизат замъци, земеделски земи и имоти в центъра на Мюнхен. През 1999 г. Аугуст фон Финк се мести да живее в замъка Вайнфелден от швейцарската страна на езерото Констанц, но никога не губи интерес към германската вътрешна политика.
Финк инвестира в начинаещи политически проекти, които споделят собствените му политически възгледи, като ги захранва с милиони и не се разкоебава дори когато инициативите му не успяват. AfD е първият му плодотворен проект.
Идеологически Финк се вписва добре в партийната платформа. Както го описва негов познат банкер пред "Шпигел" - "Само Чингиз Хан стои по-вдясно от Густл" (както е прякорът на Аугуст). Бащата Финк-старши е почитател на Хитлер и е спонсорирал нацистката партия.
Синът му разработва по-различна схема за подкрепа - вместо да превежда милионите директно по банковите сметки на получателя, той и сътрудниците му създават маркетингова агенция, която използват за разгръщането на скъпа рекламна предизборна кампания.
Уговорката е взаимоизгодна - Финк не се обвързва пряко с партията и не петни репутацията си, а самата партия няма преки връзки с него.
Разследването на "Шпигел" и WOZ показва, че тази схема е била използвана и за подпомагането на "Алтернатива за Германия", а в центъра й стои рекламната агенция от Мюнхен "Вордщат", собственост на едно от лицата на AfD Дагмар Мецгер.
През 2012 г. Финк се опитва да организира политическа опозиционна група срещу еврото. Отначало се спира върху "Свободни избиратели" - по това време малка организация, която днес е част от управляващата коалиция в провинция Бавария. Проблемът на "Свободните избиратели" е, че им липсват разпознаваеми говорители и пари.
С помощта на PR-машината на Дагмар Мецгер се формира коалиция между Хуберт Айвангер от "Свободните избиратели" и икономиста Бернд Луке, лидер на "Избирателна алтернатива 2013" и съосновател на "Алтернатива за Германия". Лице на кампанията е Щефан Верхан, внук на Конрад Аденауер.
Мецгер обещава на Айвангер, че ще му осигури достатъчно финансиране за изборите. Единственото условие е "Свободните избиратели" да пригодят посланията си към желанията на донора - много по-категорична позиция срещу еврото. Айвангер обаче отказва.
Дагмар Мецгер запознава Айвангер с Ернст Кнут Щал и намеква, че парите за кампанията няма да бъдат проблем. Той обаче остава с впечатлението, че му се предлага твърде съмнителна оферта, срещу която се очаква партията му да стане проводник на влияние. Скоро след това съюзът му с Луке се разпада, а с него изчезва и подкрепата от агенцията на Мецгер.
55-годишната Дагмар Мецгер работи отдавна с Щал и Финк, като се грижи за PR-а на компанията му Degussa. Тя поддържа и връзките с обществеността на института "Лудвиг фон Мизес", който се свързва с Финк. На нейна сметка се пишат и разходите за няколко събития на току-що прохождащата партия "Алтернатива за Германия" през 2013.
През лятото на 2013 г. AfD харчи 200 000 евро за телевизионна реклама.
Допълнително са поръчани рекламни материаил, брошури и дори дискове с химна на партията, плакати, разходи за охрана и техническо осигуряване на митингите, разходи за наеми, храна и декорации. В същото време политиците от AfD генерират и командировъчни разходи.
Парите обаче никога не свършват, а изглежда малко вероятно всички тези харчове да се покриват само от членския внос и индивидуалните дарения. Бившият ковчежник на партията Норберт Щенцел признава, че "Дагмар Мецгер беше изключително щедра през 2013 г.", а общата стойност на финансирането, което тя осигурява, би трябвало да възлиза на около 100-120 000 евро. В декларацията на AfD обаче се описва само сумата от около 35 000 евро.
За Щенцел важното е, че не се налага да разчита само на наличностите в партийната банкова сметка, които по това време не са особено големи. Когато все пак изказва притесненията си, че с подобни разходи ще се стигне до финансов колапс, Бернд Луке го успокоява: "Не се притеснявай, г-ца Мецгер ще се погрижи за фактурите". Самата Дагмар Мецгер признава, че е плащала за организирането на няколко събития на AfD, но повтаря, че сумата на даренията е била около 35 000 евро. Според "Шпигел" тя не е плащала всички фактури, а част от парите са идвали през посредника на Финк - Ернст Щал.
Връзката на Финк с AfD продължава и през следващите години. След като партията не успява да прескочи 5-процентовата бариера за представителство в Бундестага през 2013, се оказва в остра нужда от финансиране.
И то се появява през неочакван проект - златарският магазин на "Алтернатива за Германия".
През 2010 г. в разгара на кризата с еврото Аугуст фон Финк започва да се занимава с търговия със злато, като открива фирмени магазини в центъра на Мюнхен. Цената на благородния метал достига до рекордни стойности след колапса на "Лемън Брадърс" и данните за огромните дългове на някои страни от еврозоната. Инвеститорите стават все по-предпазливи и решават да вложат активите си на сигурно. В Германия също се появяват говорители, които предричат скорошен колапс на еврото и призовават местните хора да прехвърлят спестяванията си в злато. Един от тях е Петер Бьорингер, бъдещ депутат от AfD и председател на Бюджетната комисия в Бундестага.
AfD се възползва от разпространяващия се страх спрямо общата европейска валута за свои цели. През октомври 2014 г. партията създава собствен магазин за търговия със злато в интернет. Той е "послание към всички, които имат съмнения в стабилността на еврото". Магазинът предлага различни продукти, чиито цени варират от 40 до 1000 евро. Един от най-продаваните артикули е златна монета с дойче марка.
Продуктите се доставят от малък магазин в Мюнхен и от компанията на Финк Degussa. Бернд Люке твърди, че тогава не е знаел кой е собственикът на компанията и че е работил с нея заради добрите цени и отличните процедури за обработка на онлайн поръчките.
AfD твърди, че е осъществила продажби за около 2 милиона евро през 2014-2015 г. през златарския си магазин.
Търговията дава възможност на партията да си осигури и допълнителни държавни субсидии, които се отпускат, ако политическата сила има приходи от членски внос, дарения или "от търговска дейност". По това време AfD няма кой знае колко много членове или спонсори, затова бизнесът със златото им отваря пътя към държавното финансиране.
Търговията продължава и след свалянето на лидера Бернд Люке по време на партийния конгрес през юли 2015 г., като връзките с Degussa се запазват и при новите председатели Йорг Мойтен и Фрауке Петри. Те дори разпращат писма до "приятелите на партията" с призив да купят коледни подаръци от партийния магазин на специални цени. "Подарете на близките си монета с 1 дойче марка или инвестирайте в крюгерранд. Купете си злато от магазина на AfD. Предстоят ни три много важни предизборни кампании. Ако само 1 от всеки 10 членове на AfD си купи една монета крюгерранд, партийното финансиране ще бъде осигурено".
Много от останалите партии критикуват търговията на AfD, а администрацията на Бундестага проверява бизнес модела на партията, но не успява да открие нарушение на закона. Затова решават да прекратят тази практика по друг начин - като променят правилата за партийно финансиране.
В края на 2015 г. се приема такава поправка в закона за политическите партии, която означава, че бизнесът на AfD вече няма да бъде достатъчен за достъп до държавни субсидии. Партията отново се оказва на ръба на финансовата криза.
Няколко седмици по-късно обаче се случва нещо интересно - появява се нова форма на подкрепа за кампанията на AfD.
През февруари 2016 г. са разпространени хиляди плакати с призиви към избирателите в Баден-Вюртемберг и Райнланд-Пфалц да гласуват за партията на предстоящите избори. AfD не е платила за кампанията. Парите идват от "Коалицията за запазване на върховенството на закона и гражданските свободи".
2 милиона домакинства в двете провинции получават безплатния вестник "Екстраблат". В навечерието на изборите във вестника се появяват гневни статии срещу бежанците с призиви да се гласува за "новата и смела Алтернатива за Германия". Отново издател е споменатата организация.
"Шпигел" прави разследване, което установява, че кампанията за няколко милиона евро е организирана от швейцарската рекламна агенция Goal, която принадлежи на специалиста по политически PR Александер Зегерт. Помощта за AdF от Коалицията за върховенство на закона продължава и при следващите провинциални избори.
Партията обаче официално отрича да е получавала финансова подкрепа от организацията - версията е, че "не можем да спрем някого, който иска да похарчи парите си в наша полза".
Тесните връзки между швейцарската Goal и политици на ръководни позиции в AfD обаче скоро стават публично достояние - агенцията управлява сайта на съпредседателя на партията Йорг Мойтен, Зегерт се среща с лидерите на партията в Страсбург през 2016, представител на Алис Вайдел е поддържал връзка с асоциацията.
Именно тя излиза с идеята за създаването на вестник "Дойчланд Куриер" през пролетта на 2017. А според свидетелствата на издателя от срещата в Мюнхен - Ернст Кнут Щал е бил свързан с подготовката на новата медия.
Председателят на организацията Давид Бенделс (бивш член на баварската ХСС) отказва да коментира източниците на финансиране на проекта.
Сред авторите в "Дойчланд Куриер" са множество известни политици от AfD, включително няколко от бъдещите кандидати за евродепутати на партията. Вестникът отделя цяла страница за интервю с Алис Вайдел. Финансистът на партията Петер Бьорингер също получава възможност да публикува статията си "Спасяването на еврото ще струва на Германия милиарди".
Случаите на съмнително или незаконно партийно финансиране не са нещо ново за Германия - политически скандали е имало през цялата следвоенна история на страната, от Аденауер до Кол. Рядко главните действащи лица в тези схеми остават с чиста репутация, а много от тях повече не се връщат в политиката.
Ситуация като тази с AfD обаче е нещо ново, доколкото партията се възползва от съмнителни парични преводи, за да се сдобие с присъствие в провинциалните и федералните властови органи.
AfD е наясно колко опасни могат да бъдат тези разкрития за партията, ако тя загуби един от основните си стълбове - доверието на онези, които вярват в нейната "антисистемност".
