Малко се знаеше за Ким Чен-ун, преди да наследи лидерския пост в Северна Корея от покойния си баща Ким Чен-ир през декември 2011-а. Тогава той е в края на 20-те си години и за западните медии изглежда "неподготвен и уязвим, ако става въпрос за сериозни промени".
През следващите седем години Ким Чен-ун отказа всякаква публичност и се съсредоточи върху ядрената програма на КНДР.
През това време той търпя международни санкции срещу страната, противопоставянето на ядрената програма на КНДР дори от най-близките съюзници в Пекин, а дори устоя на двама американски президенти - първо, на политиката на Обама, която се свеждаше до "стратегическо търпение", а след това и на Тръмп и неговата тактика на "максимален натиск и намеса".
В първите си седем години начело на КНДР Ким Чен-ун не се интересуваше от дипломация като според специалисти това е най-вече защото не е искал да чува критики от страна на Китай за ядреното въоръжаване. А лидерът на Северна Корея нямаше намерение да се оправдава и да преговаря.
Очевидно миналия петък тази политика приключи. Тогава Ким и неговият южнокорейски колега Мун Дже-ин проведоха историческа среща и обявиха, че ще работят заедно за ядрено разоръжаване и мир, който да постави официален край на Корейската война.
Това, което предстои, е предполагаема среща с американския президент Доналд Тръмп.
Новопоявилата се склонност на Ким Чен-ун да говори пред света се свързва с подадената ръка от Мун Дже-ин към КНДР и доскорошния натиск от страна на Белия дом. Въпреки това лидерът на Северна Корея очевидно се намира в изгодна позиция. За момента режимът в страната твърди, че тя е ядрена сила - това дори е записано в конституцията на страната.
Освен това изказването на лидера от петък, в което се говори за "Корейски полуостров без атомни оръжия", е далеч по-сложно, защото не опира само до това Северът да се откаже от тях.
То говори и за ограничаване на ядрените сили на САЩ, разположени в Южна Корея. Югът в момента не разполага с такива оръжия, но в миналото Белият дом е разполагал там ядрен арсенал като способ за въздържане.
Изказванията на Ким Чен-ун, в които той държи да не се прилага повече агресия в замяна на разоръжаването, отваря възможността той да предави искания, които Америка да сметне за неприемливи. Като това да се откаже от съюза си с Южна Корея, например.
Ситуацията в самата Северна Корея също остава сложна, точно както отношенията й със съседните държави.
Докладите за това как се спазват човешките права в КНДР не са се променили кой знае колко към по-добро откакто Ким Чен-ун пое управлението. Той затвърди властта си като се заобиколи от лоялни поддръжници и поръча отстраняването на противниците си.
Според него КНДР е разработила интернационална балистична ракета, която може да пренесе ядрена бомба и може да достигне до Съединените щати. Доскоро заплашваше Южна Корея и Япония и игнорираше мнението на Китай, която гарантираше оцеляването на неговия режим. Оттам дойдоха и големите международни санкции.
Но сега Ким Чен-ун с желанието си да говори повежда нещо, което изглежда като добра PR-акция.
Като част от подхода си той успешно използва и разминаванията в позициите на Тръмп, който подкрепя агресивния подход към Северна Корея, и Мун, който беше избран и заради обещанията за по-близки отношения с КНДР.
И колкото повече продължават двустранните, тристранните или четиристранните дискусии, толкова повече време си печели Северна Корея, в което може да подсили ядрения си арсенал или да продължи с изследователската си дейност в областта. Налице е все пак и опит да се постигне смекчаване на санкциите над страната.
Ситуацията показва, че Ким е способен да преговаря с регионални и световни лидери, казвайки им точно това, което искат да чуят.
Той обръща вниманието на общото историческо наследство, щом стане въпрос за Сеул. А що се отнася до Пекин, той започва да хвали всички неща, които Северна Корея може да научи от Китай.
Изглежда Ким Чен-ун познава публиката си добре, където и да отиде. Само че КНДР не казва нищо, което не е казвала и в миналото. Много от посланията, които могат да бъдат открити в думите на Ким днес, са били използвани и преди от негови предшественици в изказвания, договори и споразумения, най-старото от които е отпреди почти пет десетилетия.
А и никой не вижда защо Ким Чен-ун ще се откаже току-така от ядрените си оръжия, които му дадоха това, което така силно искаше: стратегическо значение, международен престиж и способността да въздържа чуждата агресия.
