Шумно рекламираният като "най-тъмният материал, създавана някога от човек" – Vantablack, е толкова смущаващо черен, че човешкото око не успява напълно да дешифрира какво вижда, когато гледа към него.
Смята се, че това е най-сходното нещо с гледането към черна дупка, което някога можем да преживеем.
Това е така, защото Vantablack не притежава цвят, а почти абсолютната липса на такъв.
Супер черният материал е разбработен от Surrey NanoSystems преди три години. Оттогава насам британската компания е залята със запитвания от дизайнери, архитекти и дори космически инженери. Има дори такива от хора, които искат да се увият с материала или да го ядат.
Част от „чара“ на Vantablack се крие в това, че той абсорбира 99,96 процента от светлината, която попадне върху неговата повърхност.
„Когато няма никаква светлина, отразена обратно към гледащия, човек вижда едно нищо. Заради това мозъкът ни го оцветява в черно“, обяснява съоснователят на компанията Бен Дженсън.
Когато се използва като обшивка за нещо, Vantablack сякаш променя размерите на обекта. Материалът кара триизмерни предмети да изглеждат напълно плоски.
„Празнота с безкрайна дълбочина“
Точно тази липса на цвят, светлина и дълбочина привлича архитекта Асиф Кан към материала.
„Да разрушиш фундаменталните правила на възприятието, както прави този материал, превръщайки триизмерни обекти в двуизмерни и поглъщайки светлината вместо да я отразява, е толкова впечатляваща възможност. Като да изключиш гравитацията. Това прави възможно използването му в архитектурата“, обяснява Кан.
Британският архитект използва Vantablack за сграда, която описва като „схизма в пространството“.
Тя ще бъде представена за пръв път на Зимните олимпийски игри в Южна Корея през 2018 г. Посетителите ще я виждат на влизане в Олимпийския парк.
Невъзможно черната сграда ще има четири извити стени, но отдалеч ще изглежда като цепка в пространството, изградена от чернота. Всяка от фасадите на стените ще е обсипана с хиляди малки светлинки – подобно на звезди по нощното небе.
„Ще е като да гледаш в дълбините на самия космос“, разказва Кан. „Когато се приближаваш към сградата, звездното поле ще расте пред очите ти докато не изпълни цялото ти зрително поле. И тогава ще влезеш вътре, сякаш си абсорбиран от облак от чернота“, обяснява архитектът.
Поставена редом до първичната белота на Зимните олимпийски игри, Кан се надява неговата сграда да провокира едно философско преживяване, показвайки на посетителите „празнота с безкрайна дълбочина и възможности“.
В дълбините на Vantablack – можем ли да го ядем?
Един квадратен сантиметър от материала се състои от около 1 милиард нанотръби, разположени на идеално разстояние една от друга. Когато светлината се доближи до материала, тя започва да отскача наоколо и в крайна сметка бива уловена и превърната в топлина.
„Карбоновите нанотръби са като много, много дълги стръкчета трева. Представете си, че се разхождате из трева, която е висока 300 метра, и се замислете колко малко светлина ще достига долу при вас. Горе-долу същото е, но в много малки мащаби“, обяснява Дженсън.
Нанотръбите се „отглеждат“ под мощни лампи, които награвят повърхността до над 430 градуса по Целзий.
Налична е и версия, която се поставя чрез спрей. Тя се нарича Vantablack S-VIS и може да се използва за покриване на сложни форми и повърхности.
Vantablack първоначално е създаден за инженерни цели в космоса, но от представянето му през 2014 г. Дженсън е затрупан с молби за използване на материала.
„Исканията нарастват лавинообразно... От суперзвезди, които искат да покрият китарите си с материала, до хора, които искат да облицоват колите си с него“, разказва той.
Най-странната молба, която Дженсън е получавал, е от хора, които искали да се снимат как ядат материала и да публикуват видеото в YouTube. „Очевидно това не е добра идея“, коментира съоснователят на компанията.
Нито е добра идея ушиването на една малка (Vanta)черна рокля, тъй като материалът ще дразни кожата и жената, която носи роклята, ще изглежда като безформено парче картон.
Но материалът все пак намира приложения. Използван е в лимитирана серия часовници на швейцарската фирма MCT, като всяка бройка от часовниците струва 95 000 долара. Поставени върху фон от Vantablack, елементите на часовника сякаш се носят из безкрайна празнота.
Предпазване от светлина в космоса
Шведска компания използва Vantablack, за да облицова вътрешността на оптически телескоп, който ще бъде прикрепен към микросателит. Облицовката ще блокира светлинните лъчи, идващи от слънцето и градските светлини.
„Искаме да сме сигурни, че светлината, която ще идва от телескопа, идва от атмосферата, а не от някакви смущаващи го странични източници“, посочва инженерът Арвид Хамър от Omnisys Instruments.
Правейки това, учените ще могат да получат по-чисти изображения на атмосферата и по-качественни данни, чрез които да подобрят съществуващите климатични модели, обяснява той. Това ще помогне за правенето на по-добри прогнози - както за времето, така и за глобалното затопляне.
Въпреки многото възможни приложения, Дженсън подчертава, че Vantablack не може да бъде използван, за да „боядисаш“ каквото и да е.
„Съществува погрешното разбиране, че това е черна боя. Не е. Това е нещо, което отгледано по много сложен начин... определено не е нещо, което да сложите в кофа и да боядисвате с него“, обяснява той.
