Какво се случва на онези, които напуснат китайската армия

С около 2 милиона души във въоръжените сили на Китай, може би мислите, че историята на един човек, който не може да поеме строгостта на военния живот, не би ангажирала националното внимание.

Това обаче не се оказа така миналата седмица за Джан Мукан, студент от южната провинция Хайнан.

История, публикувана на сайта на Народната освободителна армия на английски, описва подробно наказанието на Джан, след като той обявява, че вече не иска да служи в армията.

Той бива изправен пред общо осем наказания, които включват двегодишна забрана за пътуване в чужбина, забрана за пътуване в Китай със самолет, междуградски влакове или автобуси, купуване на недвижим имот, получаване на заеми или застраховка, откриване на бизнес и записване или обучение в колеж или средно училище.

На Джан, за когото не се посочва възраст, няма да бъде позволено да получи правителствена работа доживотно, било то и като временна заетост. Това включва всички държавни предприятия в страна, в която голяма част от индустрията се управлява от държавата.

Следват и финансови разходи - глоба в размер на 4000 долара плюс възстановяване на военните разходи в размер на 3750 долара, направени през краткото му време като войник, включително за "политически изпит", медицински преглед, пътни и разходи за житейски нужди, сред които за легло и облекло.

Джан също ще бъде подложен на публичен срам - неговите действия и наказания ще бъдат „публикувани в интернет, телевизия, вестници и социални медии".

Случаят на Джан може да е рядък, но не е уникален.

CNN откри в китайски медии поне няколко десетки случаи на бивши войници, които бяха по подобен начин назовавани и "публично засрамвани" през последните няколко години, а наказанията им са предвидени в китайското законодателство.

Пекин може би използва случая, за да го покаже като пример и го публикува по начин, по който може да достигне до по-широк кръг от хора", смята Адам Ни, съредактор на "China Neican and China researcher" в департамента за сигурност и криминология в Университета Маккуори в Австралия.

Ни добавя, че "това е пример за някои предизвикателства, с които се сблъсква китайската Народна освободителна армия. От една страна, тя трябва да създаде добър имидж, а от друга - да възпира това, което смята за лошо поведение и неподчинение".

Китайската военна служба технически се основава на наборната военна служба, но това е изискване, което рядко се налага през последните години, тъй като много доброволци са се присъединили към бързо модернизиращите се военни сили, казват експертите.

Тази модернизация изисква по-малко, но по-добре образовани служители. Броят на образованите обаче намалява, на фона на наборници, склонни да идват от по-бедни райони с по-малко образование. Което носи нови проблеми.

В свой доклад за силата на Китай за 2019 г. американската Агенция за отбранa и военно разузнаване (DIA) отбелязва предизвикателна тенденция, пред която е изправена Народната освободителна армия.

"Военната служба вероятно ще остане по-малко привлекателен вариант за кариера, ако икономиката на Китай остане здрава", се казва в доклада. "Въпреки че китайските младежи продължават да се интересуват от възможността за военна кариера, интересът не е широко разпространен".

В доклада на DIA се отбелязва, че Пекин иска да "създаде военнослужещи от нов тип, запазвайки таланта и развивайки ги във военни, които могат да отговорят на нуждите на съвременната война." В доклад на държавната информационна агенция Синхуа през юли се казва, че Народната освободителна армия предпочита да набира студенти и абитуриенти.

Но според Ни трудностите на военния живот засягат дори и по-образованите новобранци. "Смятам, че това е доста трудна среда, която потенциално е далеч от семейството и приятелите, като се вършат редица задачи, изискващи много физически усилия, ако не са и опасни.

За повечето по-млади китайци „Народната освободителна армия изобщо не би било добро място за работа", смята той. И Джан явно е съгласен с това. След като се присъедини към военните през септември, след месец той изрази намерението си да напусне и в края на ноември бе освободен от армията.

"Животът на съвременните китайски военни не се оказа този, който той би искал", според доклад на China Military Online: "Джан Муканг не успя да се приспособи към военния живот поради страх от трудности и умора".

#1 Шамито 18.12.2019 в 13:37:21

Джан по правилото на егоиста наказва държавата дала му безплатно образование и здравеопазване като отказва да участва в нейната защита.В отговор си получава съответното наказание.Ах колко сърцераздирателно.В САЩ велик боксьор влезе в затвора за отказ да служи в армията.И затова в нашето време информацията си е чиста манипулация.

#2 dedo adji 18.12.2019 в 15:04:03

Откак свят светува отказът да се защитава отечеството се е смятал за позорно престъпление и се е наказвал сурово. В дохристианска България са ги скъсявали с една глава. По-късно, във вериги, копаели в мините и опъвали греблата в галерите. До към средата на миналия век момък не служил войник не е можел да се ижени, защото никой баща не давал дъщеря си и никоя мома не го искала. И в модерния свят доскоро навсякъде отказът се наказваше със затвор, във военно време със смърт. И там, където армиите са вече наемни, нарушаването на договора също се наказва. В Китай направо са се върнали в средните векове. Те в някои аспекти не са излезли от тях. Китайска им работа.

Новините

Най-четените