Да си близък до управлението на Ким Чен-ун има редица плюсове, които позволяват значително по-добър живот от този на обикновените севернокорейци. Членовете на високата номенклатура имат достъп до по-качествено образование и до стоки като техника на известни световни марки, дизайнерски дрехи и редки за страната храни и напитки.
Те заемат високи постове в КНДР и в дипломатическите мисии на страната в чужбина.
Северна Корея има посолства в редица държави, сред които Австрия, Германия, Швеция, Швейцария и Великобритания. Въпреки това има и такива, които отчаяно желаят да скъсат всички връзки с режима и да потърсят политическо убежище, въпреки че подобен ход застрашава техния живот и този на близките им.
Такъв е случаят с Чо Сон-гил - посланикът на Пхенян в Италия. Той дезертира още през декември миналата година, но за изчезването му се разбира в началото на януари. Към момента е известно само, че дипломатът търси убежище за себе си и семейството си, най-вероятно в западна държава, а дотогава може да се ползва от закрилата на италианските власти.
Някои предполагат, че Сон-гил вече е успял да стигне до Съединените щати. В подкрепа на тази версия е фактът, че посланикът е много добре информиран за контрабандните канали за внос на луксозни стоки от САЩ към Северна Корея. Други са на мнение, че той се укрива в Сеул, докато получи убежище в желаната от него страна.
Ситуацията на Чо като цяло е по-различна от тази на обикновения дезертьор.
Чо Сон-гил
Той е посланик в може би най-важната дипломатическа мисия на КНДР - тази в Италия. Посолството в Рим е мястото за срещи с представители на ООН относно тяхната програма за хранителни помощи към Пхенян. Освен това то служи като разпределителен пункт, отново за луксозни стоки от Европа към Северна Корея.
В списъка попадат и коли, яхти, строителни материали като скъп мрамор, както и дефицитни за комунистическата страна неща като рибни продукти и дори сладолед.
Очевидно бягството на Чо е било планирано от доста дълго време, но преди това той се е ползвал с огромно доверие от режима на Ким Чен-ун. 48-годишният дипломат е син на политик, който е бил начело на отдел "Организация и управление" към властта. Отделът е функция на севернокорейската Работническа партия и следи за стриктното изпълнение на напътствията на великия държавен лидер.
Според други дезертьори това е институцията, която отговаря за всички политически решения, а някои стигат и до конспирации, че всъщност Ким Чен-ун е марионетка в ръцете на лидерите от организацията. Това дава известна идея с какво влияние се е ползвал бащата на Чо Сон-гил, който е починал.
Вторият баща на посланика също е близък до режима. През 90-те години е посланик на Северна Корея в Тайланд, след което помага на управляващата династия с дипломатическия протокол при контактите с други държави. Чо също започва кариерата си от Министерството на външните работи.
По тази причина новината за дезертьорството му шокира мнозина - кой би избягал доброволно от подобни привилегии?
Сон-гил и съпругата му, завършила престижен медицински колеж в Пхенян, живеят в просторен апартамент в столицата и принадлежат към заможния елит. Чо от своя страна е учил три години в Италия. Владее перфектно английски, френски и, разбира се, италиански.
Двойката има две деца. Фактът, че му е позволено да ги вземе със себе си, когато е изпратен на дипломатическата мисия в Рим, отново показва, че севернокорейската власт е вярвала на Чо. Обикновено посланиците нямат право да пътуват с децата си - те остават в КНДР като гаранция, че няма да се стигне до дезертьорство. Тази политика е наложена от Ким Чен-ун, когато поема властта през 2011-а.
От бягството на Чо Сон-гил не са изненадали други севернокорейски дезертьори. Те посрещнаха новината с вълна от солидарност и предложения за подкрепа. Наясно са, че семействата на бегълците от режима биват изпращани в трудови лагери и че най-вероятно в момента близките на посланика са в опасност.
Мнозина призовават Запада и Южна Корея незабавно да предоставят политическо убежище на Чо, съпругата и децата му.
Според тях това би бил висш акт на хуманност към хора, които се намират в непосредствена заплаха от собствената си държава - пипалата на КНДР и нейното разузнаване далеч не се простират само между държавните граници.
В Сеул група от севернокорейски дезертьори изрази безрезервна готовност да помогне на посланика с всичко, от което има нужда - жилище, защита, лична охрана. В Южна Корея има около 30 хил. избягали от родината си севернокорейци. Много от тях не взимат участие в политиката, но друга част организират канали, през които помагат на свои сънародници да напуснат Северна Корея.
Последните със сигурност следят внимателно случая на Чо Сон-гил. През изминалата година Ким Чен-ун постигна известни дипломатически успехи, а дезертьорството на негов топ дипломат отново разклаща позициите му пред международната общност и отново повдига съмненията за потъпкване на основни човешки права от режима.
В крайна сметка ако един член на висшия елит рискува близките и живота си, за да избяга, какво остава за обикновените севернокорейци?