Преди дни мениджърите на "Ал Джазира" събират служителите си в централата в Доха. Журналистите от най-влиятелната новинарска телевизия в арабския свят са притеснени. По същото време група съседни на Катар държави - ръководени от Саудитска Арабия - налагат ембарго върху страната, като затварят въздушния трафик и гонят всички нейни граждани от своите територии.
Едно от условията за вдигане на блокадата, според списъка с ултимативни искания, изтекъл в медиите преди дни, е закриването на "Ал Джазира". Ръководството на медията иска да увери своите служители, че работните им места са гарантирани.
Уверява ги, че не се планират промени. На този етап. Твърде много обаче остава неизказано, коментира пред "Атлантик" Крег Карлстром, бивш журналист от англоезичния канал на арабската медия.
Да поискаш закриването на цяла телевизия е извънредно остра мярка - в духа на останалите 12 условия, поставени от арабската коалиция.
Общият им знаменател: Катар трябва да промени цялата си външна политика. Кризата изглежда няма да приключи скоро, така както настояванията на катарските съседи изразяват притеснения, които се натрупват с години, ако не и с десетилетия.
Но какъв е случаят с "Ал Джазира", която успя да се превърне в център на дипломатически скандал?
Телевизията, основана през 1996 г., доста бързо успява да спечели популярност, като предоставя среда за свободен дебат и критични мнения срещу авторитарните владетели в региона. Разбира се - единственото изключение е отразяването на политиката в Катар. Тук тонът на медията е осезаемо смекчен.
През 1999 г. когато тогавашният египетски президент Хосни Мубарак посещава претъпканата централа на "Ал Джазира", възкликва: "И целият шум идвал от тази кибритена кутийка?!" Днес медията излъчва сигнал до над 100 държави, работодател е на повече от 3000 души, а студиото й в Лондон се намира в луксозния небостъргач "Шард".
"Ал Джазира" не просто отразява новини. Тя ги произвежда.
Саудитска Арабия изтегля посланика си от Доха през 2002 г., след като телевизията излъчва дебат с дисиденти, критикуващи режима в Риад. Периодично, отделни държави гонят журналисти на "Ал Джазира" и се опитват да блокират разпространението на сигнала на телевизията. Египет арестува служители на катарската медия през 2013 г. заради обвинение в "съобщаване на фалшиви новини и съучастие в тероризъм".
Никога досега обаче кризата не е била толкова дълбока. Никой не си е позволявал да настоява за пълното ликвидиране на телевизията.
Арабският канал на "Ал Джазира" се използва като инструмент за налагане на "мека сила" от страна на малък Катар - страна, която някога се опитваше да държи неутралитет спрямо постоянните препирни в региона. Доха представляваше нещо като "Швейцария в Персийския залив" - мястото, в което всички се събираха, за да изяснят противоречията си по дипломатически път, включително палестинските групировки "Хамас" и "Фатах", суданските бунтовници, ливанските политически лидери и др.
След началото на арабската пролет политиката на Катар се промени тотално. Отначало както официална Доха, така и "Ал Джазира" подкрепяха гражданските бунтове.
По-късно обаче стесниха фокуса си, като започнаха да пропагандират подкрепа за ислямистките групировки, които попълниха вакуума след разпадането на режимите. Залогът бе твърде рискован.
Арабският канал на "Ал Джазира" се различава значително от английската програма на медията, която започна да се излъчва през 2006 г. Освен еднаквите имена, двете подразделения нямат почти нищо общо. Редакционната политика на екипите е трудно съпоставима, с известни изключения.
Във всеки случай, англоезичната програма остава сравнително обективна, което отдавна вече не може да се каже за арабския канал, коментира Карлстром.
Малко след преврата срещу Мохамед Морси - лидер на "Мюсюлманско братство" и бивш президент на Египет до 2013 г. - един от най-известните водещи на "Ал Джазира" Ахмед Мансур даде интервю за сайта на ислямистката групировка и обяви, че временният държавен глава на Египет е "евреин, който изпълнява израелски заговор".
Друго лице на медията - Файзал ал-Касим - организира предаване, в което една от темите беше "дали алауитите в Сирия не заслужават геноцид". През 2014 г. главният редактор по въпросите на политиката в Ирак написа съобщение, в което едва ли не одобрява избиването на над 1500 кадети от военновъздушната база Шпайхер до Тикрит, ликвидирани от "Ислямска държава".
"Ал Джазира" третира ИДИЛ като държавно образувание, нарича терористите-самоубийци "шахиди" и "мъченици".
Част от журналистите напуснаха в знак на несъгласие с редакционната политика, но онези, които останаха, продължават да налагат ислямистка, про-сунитска линия. "Ал Джазира" все още е една от най-гледаните телевизии, но репутацията и рейтингите й западат все повече.
Като много други медии по света - "Ал Джазира" също се опитва да се бори с падащите приходи от рекламодатели. Спадът на финансирането съвпадна със срива на цените на петрола, което доведе и до проблеми за бюджета на Катар. Това накара управляващата фамилия да намали притока на щедри средства към телевизията.
От гледна точка на Саудитска Арабия, която сама по себе си е извор на ултраконсервативната сунитска идеология, това не е особен проблем. Риад също поддържа пропаганден канал - "Ал Арабия" - в който могат да се чуят подобни послания.
В Катар гледат на списъка с условия като на неизпълним максималистичен ултиматум. Едва ли ще се подчинят толкова лесно. Но ситуацията е нелеп финал на Арабската пролет. Шест години след вълната от революции, настояващи за демокрация, регионът отново е в криза заради спор около това коя автокрация в Персийския залив ще контролира ефира.
