Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как норвежки пенсионер се забърка в шпионски скандал

Фроде Берг признава, че е работил за норвежкото военно разузнаване, но само като неволен куриер Снимка: Twitter
Фроде Берг признава, че е работил за норвежкото военно разузнаване, но само като неволен куриер

В края на миналата година руските власти в Москва арестуват 62-годишен пенсиониран норвежки граничар на име Фроде Берг, и го обвиняват в шпионаж. Според руските власти от 2015-а Берг изпращал пликове с пари на неизвестен получател.

В замяна по техни твърдения норвежкото разузнаване е получавало информация за руските ядрени подводници в далечния север.

По времето на арестуването му Берг е носил плик с 3000 евро в брой.

В края на април Берг призна, че е работил за норвежкото военно разузнаване, но само като неволен куриер. През годините той е изпращал пари и инструкции по време на пътуванията си до Русия, но извън това точната схема и мащаби на операцията остават неизвестни.

Адвокатът на Берг - Бринулф Риснес, казва, че случаят не изглежда да е истинска шпионска история и че клиентът му е бил вербуван, без да разбира реалните мащаби на операцията, която е участвал, и че само е изпращал пликове.

Говорител на норвежкото Министерство на външните работи каза, че то "ще продължи да осигурява помощ" и да защитава интересите на Берг, но не коментира евентуалните му връзки с военното разузнаване.

Норвежкото Министерство на отбраната, което ръководи разузнавателната агенция, отказва коментар. Срещу Берг все още не е предявено обвинение, но е възможно той да бъде хвърлен в затвора за 20 години, ако бъде осъден за шпионаж; поради липсата на руски шпиони в норвежки ръце, вероятността за размяна на затворници е нищожна.

Има много малко средства за постигане на каквото и да е споразумение, а политическият климат е много тежък в момента.

Арестът на Берг кара голяма част от норвежците да се питат как пенсионер от арктическо гранично градче се е оказал замесен в първия случай на шпионаж на страната в Русия след Втората световна война. Междувременно неговият случай също така възобновява фокуса на интерес към задълбочаващата се тревожност, обхващаща исторически мирната граница между Норвегия и Русия.

Берг е жител на Киркенес, град с население около 3500 души недалеч от 195-километровата граница на Норвегия с Русия. Арктическият град е полагал доста усилия да изгради тесни връзки с руските си съседи, дори и при нарастването на напрежението между Москва и Запада в последните години.

Самият Берг е бил доброволец в социална кухня отвъд границата и е помагал в организирането на фестивали и спортни събития, достъпни и за норвежци, и за руснаци. Риснес твърди, че тези връзки с Русия са част от това, което вероятно е направило клиента му привлекателен за норвежкото разузнаване.

Шпионският случай също така привлича ново внимание към действията на Осло на север.

Националната норвежка телевизия NRK твърди, че Берг не е единственият жител на север, с който са се свързвали от норвежкото разузнаване в последните години: много местни жители, които редовно прекосяват границата, казват, че са били молени да изпълняват функциите на куриери на информация или пари до и от Русия. Опитите за вербуване, съобщава NRK, са се увеличили в последните години.

Всичките тези събития поставят Норвегия, която се гордее с миролюбивата си политика, в неловко положение. Осло служи като очите и ушите на Запада по северната граница на Русия като извършва физическо и електронно разузнаване за НАТО и САЩ.

Но докато Норвегия и нейните съюзници изпитват все по-големи подозрения към Кремъл, Осло се опитва да не допусне взаимоотношенията с Москва да провалят междуличностните контакти, изградили се от двете страни на границата след разпадането на Съветския съюз. "Това за нас винаги е било основен акцент, дори когато цялостните отношения между Русия и Запада са по-напрегнати", казва външният министър на Норвегия Ине Ериксен Сьорейде.

Двете държави имат дълга история на сътрудничество, особено в Арктика, по въпроси като издирване и спасителни операции, високодоходни индустрии като риболов и петролодобив, както и между граничните им служби.

Това е част от цялостна стратегия за поддържане на балансирани отношения с Русия и поддържане на стабилност в региона.

Експериментът на Норвегия в изграждането на по-тесни трансгранични връзки се заражда в резултат на надеждата, че след 1991 Западните държави биха могли да изградят по-мирно и благоприятно бъдеще с Русия.

През годините тези усилия са дали резултат, донякъде и заради трайната ангажираност на хора като Берг. Руски фирми са отворили офиси в Киркенес, след като трансграничните събития и фестивали са станали по-разпространени и руски купувачи редовно са посещавали местните магазини заради споразумението за безвизово пътуване за местните жители, влязло в сила през 2012-а.

Тези канали за сътрудничество на ниско ниво, чрез които хората се опознават взаимно, са важни. Това се приема като начин за изграждане на мир.

Сега обаче всичко това е изложено на риск.

Русия в последните години докара притеснения на съседката си, като стартира военни учения с кратко предизвестие или дори без такова, като извършваше симулация на бомбардировки върху радарна станция в североизточна Норвегия и предизвика опасения заради способността на подводниците й да застрашават подводните кабели за трансфер на данни.

Разузнаването в Осло също така заявява, че руските шпионски операции в Норвегия са се увеличили. Нарастващото военно присъствие на Русия в Арктика също е източник на тревоги за Норвегия.

Полуостровът Кола, разположен точно отвъд границата с Норвегия, приютява база за ядрени подводници и Кремъл е изградил поредица от бази по северния си бряг, отваряйки наново военни съоръжения от съветската епоха в Арктика.

"Не приемаме Русия за военна заплаха за Норвегия, но някои от действията й пораждат реална загриженост", казва министърът на отбраната на Норвегия Франк Баке-Йенсен. По негови думи агресивното поведение на Русия не е насочено просто срещу Осло, а срещу НАТО като цяло, което прави Норвегия една от водещите потенциални мишени като най-северната членка на военния съюз.

Присъствието на около 300 американски морски пехотинци за учения в условия на студен климат също така изнервя Москва.

В отговор на това сегашното правителство е увеличило разходите за отбрана след години на ограничения и поддържа по-засилено военно присъствие близо до арктическата си граница с Русия. "Русия знае, че ние сме НАТО на север", коментира Баке-Йенсен, "така че се опитваме да бъдем предсказуеми и надеждни съседи и по някакъв начин да внасяме стабилност в ситуацията".

Докато Осло продължава да се опитва да поддържа деликатния баланс с Москва, случаят Берг вероятно ще засили взаимното недоверие. Ларш Георг Фордал, председател на норвежкия Баренцов секретариат в Киркенес, който финансира проекти за сътрудничество с Русия от името на външното министерство, коментира, че случаят Берг е предизвикал тревожни запитвания от местните жители.

Той обаче казва, че въпреки климата на охлаждане на отношенията, междуличностните връзки все още остават стабилни. Това може да е точката на най-голямо смразяване на отношенията след Студената война, но сътрудничеството продължава и ще продължава и занапред.

В Киркенес ежедневието в много аспекти остава неизменно, въпреки хвърлената сянка от случая Берг.

Руснаците влизат в Норвегия, за да се снабдяват със забранени от санкциите европейски хранителни продукти като норвежка сьомга, френско сирене и финландски млечни продукти, а норвежците отиват в Русия да зареждат колите си с по-евтин бензин. Но белезите, оставени от ареста на Берг и нарастващия геополитически натиск вече са видими.

"Хората са изплашени, а изплашените хора от двете страни на границата ще бъдат по-предпазливи по отношение на пътуванията и изграждането на контакти," обяснява Томас Нилсен, редактор на базираното в Киркенес издание Independent Barents Observer.

Нилсен е спомагал активно за популяризацията на трансграничните връзки, основно чрез организирането на медиен обмен с руски журналисти. През март 2017 г. обаче му е била наложена забрана за влизане в Русия. Той смята, че това е в отговор на критични материали, които е писал за руските военни действия на север.

Подобно на много други норвежци край границата с Русия, Нилсен вярва в трайния експеримент на Норвегия по изграждане на трансгранични връзки.

Но след арестуването на Берг, продължаващата агресивна демонстрация на военна сила и задълбочаващо се недоверие, той е все по-скептичен, че тези връзки ще успеят напълно да оцелеят.

"Може би това не е нова Студена война", казва той. "Но нарастващото недоверие и военни демонстрации изглеждат доста подобни на тези тогава".

 

Най-четените