Ами ако Хитлер беше станал художник?

Отказът на Виенската академия за изящни изкуства да приеме начинаещия художник Адолф Хитлер винаги се е възприемал от любителите на историята като категоричен пример за болезнената случайност на историческите събития.

Но дали опасните амбиции на Хитлер щяха да бъдат овладени, ако той беше се реализирал успешно с четка в ръка? Или неговата зла воля щеше да се насочи в друга посока? Както историята ни напомня отново и отново, пътят към злото често минава през някои доста изненадващи завои.

И както показват случаите по-долу, начинаещият мегаломан може да изпробва най-разнообразни и неочаквани кариери, преди да се превъплъти в "служител на своя народ" и да придобие съмнителния ореол на деспот или масов убиец.

Пол Пот - студент в Париж

Три десетилетия преди режимът на Пол Пот да наложи в Камбоджа едноезиков аграрен социализъм и да предизвика смъртта на повече от 1 милион души, бъдещият диктатор се е подвизавал в Града на светлината.

През 1949 г., 24-годишният Пол Пот печели стипендия за изучаване на радиоелектроника в Париж, където подобно на много студенти-активисти се наслаждава на танците и политическите беседи на чаша червено вино в Латинския квартал.

Следването му в чужбина приключва, след като се проваля на изпитите си три поредни години, което го принуждава да се върне в Камбоджа през 1953 - в същата година, в която бившата френска колония обявява независимост.

Джим Джоунс - борец за човешки права

Джим Джоунс, харизматичният американски религиозен лидер и основател на Народния храм, е най-прочут с ролята си в култовото убийство/самоубийство на групата в Джоунстаун през 1978 г., при което заедно с възрастните са отровени и повече от 300 деца.

Но преди да стане сектантски лидер, Джоунс е бил виден общественик и интеграционист, като дори е оглавявал Комисията за човешките права в Индианаполис през 1961 г.

Тогава Джоунс е приет в болница заради язва на стомаха. По погрешка, обаче, го настаняват в отделението за цветнокожи. Той е отказал да се премести, а впоследствие води успешна кампания за десегрегация на здравното заведение.

Иди Амин - боксов шампион тежка категория

Нелсън Мандела не е бил единственият африкански лидер, който е прекарал голяма част от младежките си години на ринга. Иди Амин е бил национален боксов шампион в тежката категория в продължение на повече от осем години - само няколко години преди да организира преврата през 1971 г., с който взема властта в Уганда и причинява смъртта на около половин милион души

Бившият офицер от британската колониална армия - висок 193 см и тежащ 122 кг - е бил демонстрирал и завидни умения като ръгбист, макар и не особено добър стратег. Армейските ръководители на Иди Амин са били впечатлени от него: той е "прекрасен човек и добър играч (на ръгби)... но... доста несхватлив и скован, като се налага всичко да му се обяснява буква по буква."

Аятолах Хомейни - философ и поет

През по-голямата част от живота си аятолах Рухолах Хомейни е бил учител и преподавател, предимно по ислямски мистицизъм и философия. Преди да се отдаде на мисията си да превърне Иран в ислямска теокрация, Хомейни, повлиян от Аристотел и суфийските мистици, пише 25 книги и трактати, и дори някои оригинални стихотворения.

Ето как започва един от неговите стихове, публикуван в ирански вестник само четири месеца след като Хомейни е издал фатва срещу писателя Салман Рушди през 1989:

Станах затворник, о любима, на бенката на твоята устна! / Видях твоите болни очи и се разболях от любов.

Може би аятолахът е възприел поетична натура, за да изразява по-мистична любов към Бога, но пламенните му думи не са нещо, което бихте очаквали от редовия молла.

Тимъти Маквей - награждаван ветеран

Четири години преди бомбата в Оклахома, която убива 168 души и ранява още стотици през 1995 г., терористът Тимъти Маквей е бил униформен военен в американската армия, участвал в операцията "Пустинна буря".

На втория ден на боевете, Маквей обезглавява един иракски войник и убива друг, като го поразява от дистанция от над 1,5 км с танково оръди - за което е удостоен с "Бронзова звезда". През 1997, когато Маквей е осъден на смърт за престъпленията си, Бил Клинтън подписва специален закон, който забранява на терориста военно погребение с почести, каквото му се полага заради военните му заслуги.

Добрата новина - а наистина има такава - е, че според Стивън Пинкър от Харвардския университет, автор на книгата "По-добрите ангели на нашата природа", напоследък има спад в нивата на насилие сред хората. А причината за него е фактът, че все повече се увеличават социалните, моралните и политическите препятствия, които не пречат на метаморфозата от артист, поет или учен в масов убиец или диктатор.

И все пак няма да е зле да държим под око един бивш студент по офталмология (Башар Асад) или един друг гимназиален учител, обучаван от йезуити (Робърт Мугабе), плюс още много други. Така де, няма как да знаете какви ще пожелаят да станат, като пораснат.