Един виновен, трима невинни и никаква яснота относно това кой е поръчал убийството на бившия ливански премиер Рафик Харири.
Във вторник Международният трибунал под егидата на ООН, заседаващ в Нидерландия, се произнесе по делото за атентата срещу Харири от 2005 г., в който освен министър-председателя, загинаха още 20 души.
За мнозина този трибунал трябваше да даде дълго търсени отговори относно политическите мотиви зад това убийство. Въпреки цялото време и пари, изразходвани за делото, трибуналът, създаден още през 2007 г., не можа да назове никой, който да е конкретно отговорен за поръчката на тази атака.
Напротив, в окончателното решение на съда, чийто общ обем достига 2600 страници, магистратите, начело със съдия Дейвид Ре, не стигат до конкретен отговор.
"Трибуналът е на мнението, че макар Сирия и "Хизбула" да са имали мотив да елиминират Рафик Харири и неговите политически съюзници, няма доказателства ръководството на "Хизбула" да е замесено, както няма и преки доказателства за сирийска намеса", се казва в окончателното решение на съда.
За ливанците, разделени по етническа, религиозна и политическа линия, напрежението и без това е високо, след като в началото на август огромен взрив уби 180 души, рани хиляди и нанесе разрушения за десетки милиарди долари. Сега, с това не особено ясно решение, съдът дава оправдание за всички групи и фракции да търсят виновни, където намират за удобно.
От четиримата обвинени за организацията и провеждането на атентата само един беше осъден - Салим Джамил Аяш, член на шиитската военна групировка "Хизбула". През септември ще бъде оповестена присъдата срещу Аяш, която най-вероятно ще бъде доживотен затвор.
Лидерът на "Хизбула" - Хасан Насралла - отказа да предаде четиримата заподозрени на международното правосъдие и отхвърли всички обвинения срещу тях. Той определи процеса като политически и каза, че присъдата можела да породи междуособици в Ливан. Така Аяш ще бъде осъден задочно.
"Ако нашите братя бъдат несправедливо осъдени, както очакваме, ние ще защитим невинността им", заяви той миналата седмица, докато нацията чакаше присъдата, която се забави заради експлозията на пристанището в Бейрут.
Сред привържениците на групировката Специалният трибунал винаги се е разглеждал като нелегитимен - чужд заговор за отстраняване на групировката и "създаване на изкуствена съпротива" срещу нея.
"Призовавам всеки ливански служител и всеки гражданин да бойкотира тези следователи и да не им сътрудничат", каза Насралла през 2010 г., малко след като трибуналът беше сформиран.
Въпреки тези очаквания на Насралла, групировката официално не се разглежда като намесена в атентата. Останалите трима обвиняеми членове на "Хизбула" по делото - Хасан Хабиб Мерхи, Асад Хасан Сабра и Хюсейн Хасан Онейси, бяха оправдани, след като съдът реши, че при тях вината "не бе доказана без съмнения", а доказателствата срещу тримата са били почти изцяло косвени.
Колкото до участието на групировката - то също не може да бъде потвърдено категорично, е решението на съда.
Все пак трибуналът успява да установи някои неща. Назначената ДНК експертиза показва, че взривът, убил общо 21 души, е детониран от мъж. Той обаче не може да бъде идентифициран като самоличност, тъй като не фигурира в регистрите на ливанските служби.
Установено е, че четиримата обвиняеми в продължение на месеци са следили движението на Харири, като това се потвърждава от записи от телефонни разговори.
Именно заради тези записи и Аяш беше осъден, тъй като той е използвал един от шестте телефони, използвани от хората, организирали атентата. Разследването установява, че телефонът на Аяш е бил "от ключово значение за нападението". Установено е, че чрез него безспорно той е поддържал връзка и с "Хизбула".
По-рано основен обвиняем по делото беше друг член на групировката - Мустафа Бадредин, но от 2016 г. се смята, че той е мъртъв, като предположенията са, че е бил убит в атентат близо до летището на сирийската столица Дамаск, където се е сражавал на страната на сирийските правителствени сили.
Самият Рафик Харири е ключова фигура за ливанската политика. Той е известен бизнесмен и магнат от сунитски произход и поемайки управлението на държавата, раздирана дълги години от гражданска война до 1990 г.
Реално той поема юздите на процеса за повторно изграждане на столицата Бейрут след войната, икономиката на страната започва да си стъпва на краката, а Ливан започва да се стабилизира. Това го прави в може би най-значимата политическа фигура в страната.
Междувременно обаче Харири тръгва в посока сближаване със Запада (по-специално Франция и САЩ), както и със сунитските арабски държави от Персийския залив. Именно тази му политика го прави крайно неудобен за Иран и Сирия, които по това време имат значително влияние в Ливан.
Това е и причината да се смята (недоказано), че "Хизбула" е в основата на поръчването и организирането на атентата на 14 февруари 2005 г.
Групировката е силно зависима от Иран и има тесни връзки с режима в Сирия. Въпреки това от "Хизбула" категорично отричат да имат връзка с покушението, при което загинаха 21 души, а 226 други бяха ранени. Самата атака е извършена с камион-бомба, натоварен с 3000 килограма експлозив. Взривът е толкова мощен, че предизвиква земетресение на километри разстояние.
Убийството на бившия премиер праща Ливан в най-тежката криза, която страната е преживявала от края на гражданската война. Наред с нестабилността обаче се засилват позициите на неговите политически опоненти, включително и "Хизбула". Страната остава с разклатена икономика, нивата на корупция се вдигат значително, а бедността остава константа за големи части от населението.
След произнасянето на присъдата на Трибунала в Холандия край гроба на Харири в Бейрут се събраха десетки негови поддръжници, начело със сина му Саад Харири, също бивш премиер на Ливан (свален след мощна вълна на протести в страната).
Саад Харири призова всички последователи на баща му да не правят демонстрация по улиците, за да се избегнат сблъсъци с активистите на "Хизбула". Въпреки това недоволството и разочарованието от половинчатото решение на съда се усеща сред тях.
Защото всички привърженици на Харири продължават да се питат едно - кой поръча атентата?
За да се предотвратят евентуални сблъсъци, още преди прочитането на присъдата ливанските власти бяха разположили въоръжени войници на ключови места в столицата Бейрут, които да потушат евентуални изблици на недоволство срещу "Хизбула" или от страна на привърженици на шиитското движение.
Подобни вълнения, както и трайното недоволство в страната заради огромната икономическа криза, корупцията и унищожителния взрив от 4 август тази година, чакат само искра, която да подпали нови протести и ексцесии.
Местните лидери също призоваха за спокойствие и ненасилие. За щастие до сблъсъци така и не се стигна, поне засега.
Междувременно ливанският президент Мишел Аун коментира пред италианския в. "Кориере дела сера", че убийството на Харири е политическо престъпление. Той обаче добави, че страната му ще приеме всяко решение на специализирания съд по делото.
По думите на Аун това престъпление е оказало силно въздействие върху хода на политическите събития в Ливан.
