Между 2008 и 2011 г. вълна от брутално насилие залива Сиудад Хуарес - мексикански град точно на границата със САЩ с население малко над 1,3 млн. души. Кръвопролитията са причинени от борбите за преразпределение на териториите на наркокартелите.
Стратегическата локация на града го прави изключително важно място за трафика на наркотици към САЩ и затова войната за Сиудад Хуарес е ожесточена.
Убитите са хиляди като не малка част от тях са цивилни граждани, които просто се опитват да живеят в града, но са уловени в спиралата на едно безсмислено кръвопролитие. Навсякъде има смърт. В супермаркети, по сватбени тържества, рождени дни и просто на улицата - шокиращите кланета сякаш са станали част от градското ежедневие.
Но тези години на ужас, гняв и отчаяние съвпадат и с нещо различно - по това време Сиудад Хуарес има най-добрия си футболен отбор от цяло поколение насам.
Отборът се нарича "Индиос Хуарес", а звездният им играч е Хулио Даниел Фрияс - местно момче, което използва спорта, за да избяга от живота сред бандите и от злоупотребите с наркотици. Успехът на отбора носи на града своеобразно бягство от цялото това насилие и лъч надежда на фона на целия ужас.
"Индиос" се разпада през 2012 година, но днес гласовете на футболните фенове отново се чуват, защото в града има нов отбор. А процентът на убийствата отново се покачва.
Новият отбор се казва "ФК Хуарес", а феновете им са приели името "Ел Картел". Тяхното послание обаче далеч не включва връзката с картели, наркотици или нещо от сорта, а се събира в простото "футбол и мир". Ако има един човек, който въплъщава тази фраза, това е Хулио Даниел Фрияс - звездата на стария тим на "Индиас".
Самият Хулио разказва за бурните си тийнейджърски години - между 14 и 17-годишна възраст той е по улиците и продава наркотици - кокаин, марихуана, хапчета... И не просто продава, той самият е пристрастен към дрогата. Това обаче е съдбата на повечето от момчетата в Алта Виста - един от най-криминалните квартали на града. Нещото, което го спасява от тази съдба, е футболът.
Сега Хулио е на 39 години и макар спортната му кариера вече да е приключила, той все още се радва на много фенове и последователи както в Хуарес, така и в Ел Пасо - американският град с население от 650 хил. души точно от другата страна на металната ограда, разделяща Мексико и САЩ. А историята на успеха му и на бягството от криминалния свят вдъхновява мнозина.
Макар да е природно надарен с талант за играта, Фрияс се посвещава на футбола едва след като прехвърля 20 години. Няколко години играе в долните дивизии на мексиканското първенство и за кратко в отбора на Ел Пасо в Америка, след което се връща в Хуарес, където слага екипа на "Индиос".
В началото на футболния сезон 2007/2008 отборът е във втората дивизия на мексиканското първенство и без някакви особени шансове да излезе напред. Играчите обаче успяват да спечелят откриващия турнир в лигата, което им осигурява място на плейофите за класиране в горната лига. По някакъв начин "Индиос" успяват да победят и там.
В първия си мач от плейофите, спечелен с 1:0, футболистите са заплашени от това да играят пред полупразен стадион заради разрастващата се война между картелите и съобщение от местните власти хората да си стоят вкъщи. Въпреки това около 28 хил. запалянковци идват на стадиона, за да подкрепят своя отбор.
Равенството във втория мач на 1500 км. от дома бележи първата промоция за висшата лига на Мексико - успех, който Хуарес не е преживявал от 1992 г. насам, когато тогавашният отбор на града - "Кобрите", се класира за елита на първенството на страната. Феновете са в екстаз, празнува се по улиците и за момент сякаш всички забравят за насилието, което вилнее наоколо.
Връзката между отбора и града е двустранна - футболът дава на гражданите светъл лъч на надежда за нещо позитивно във времената на кръвопролития, а футболистите се радват на народната любов и подкрепа. А заобикалящият всички страх скрепява тази връзка още повече, разказва самият Хулио.
По това време няма човек в града, който по някакъв начин да не е докоснат от смъртта и от гангстерските войни. Домакинските мачове са онези кратки периоди на спокойствие, през които насилието спира. Но дори обичаният от всички отбор не остава недокоснат от насилието.
През декември 2009 г. треньорът на младежкия тим на "Индиос" е убит в магазин за мобилни телефони след престрелка между враждуващи банди. Третият вратар на отбора бяга от града при доста загадъчни обстоятелства, а колата на един от играчите е открадната, след като той бива заплашен с оръжие.
Фрияс, чийто полубрат също е сред жертвите на гангстерската война, коментира, че просто по това време нещата са били такива и хората свикват с идеята, че във всеки един момент може да загубят свой близък човек. Макар самият Хулио да успява да се отърве от престъпните среди заради футбола, неговият полубрат няма този късмет и в крайна сметка плаща цената за това.
Междувременно, противно на всички очаквания, "Индиос" успяват да оцелеят през първия си сезон в мексиканския футболен елит и дори стигат до фазата на плейофите през 2009 г. Следващата година нещата се сгромолясват с пълна сила - 27 поредни загуби и неминуемо изпадане. Според президента на клуба причината за това е, че играчите на тима се превръщат в обект на множество заплахи и изнудване. За част от футболистите това продължава и до днес.
Мнозина от тях (включително и Фрияс, който няколко години след това ще реши да се завърне у дома) предпочитат в един или друг момент да напуснат града, притискани от престъпността там, срещу която местните власти са напълно безсилни. Част от бандите действително са по-силни от полицията и много униформени биват убити при престрелки с бандитите. Към това се добавя и ширещата се корупция - картинка, която само задълбава в отчаянието.
Най-страшни обаче са думите "в погрешното време на погрешното място". Те описват съдбата на стотици и дори хиляди цивилни, които просто нямат късмет и попадат пред куршуми, предназначени за други хора.
Нещо повече - много мексиканци прииждат към града от по-малки населени места в търсене на работа, само за да се окажат накрая жертви на насилието. Ситуацията е още по-лоша за жените, които пристигат в Сиудад Хуарес. Много от тях изчезват безследно, а други биват намерени убити, изнасилени и с поругани и обезобразени тела.
През най-лошите години за града нивата на разкриваемост на престъпленията са под 6% като само за 2010 г. в полицията са регистрирани 3042 случая на убийства (без към тях да се прибавят безследно изчезналите).
След 2011 г. насилието да започва да намалява, поне доколкото е възможно за такъв град в Мексико. Към 2015 г. Суидад Хуарес дори изпада от класацията за 50-те най-смъртоносни градове в света. Въпреки това продължава да е сред най-бедните места в страната. А надеждата за развитие отново пада върху футбола.
Новият клуб на града - "ФК Хуарес" - си поставя високи цели. На него му предстои участие във висшата лига на страната, след като през миналия сезон успява да си спечели място там след плейофни мачове по същия начин, по който го правят и "Индиос".
По думите на вицепрезидента на тима Алваро Наваро целта на "ФК Хуарес" е да промени самия град и да го превърне в нов, позитивен символ за цялата страна и дори извън нея. В клуба се влагат пари и идеята дори е да се построи нов стадион, на който футболистите да играят домакинските си мачове. Всичко това означава повече работни места и развитие за граничния град.
Новият президент на Мексико Андрес Мануел Лопес Обрадор, който положи клетва през декември, избра да започне предизборната си кампания в Сиудад Хуарес и се върна там през януари, за да очертае плановете на правителството си за стимулиране на местната икономика.
Това, което остава като черно петно на фона на целият този позитивизъм, е фактът, че картелите нямат ни най-малко намерение да отпускат хватката си върху града.
Локацията му е твърде стратегическа за пътя на кокаина към САЩ, за да се позволи подобно нещо. Затова и с търсенето на нови хоризонти се наблюдава и нов пик на насилието.
Сега Хуарес отново е сред челните 50 градове в света с най-много убийства на 100 хил. души - 56,16 за 2017 г., а през 2018-а броят расте до 96 на 100 хил. - най-голям от 2011 г. насам. Възродената борба за контрол над града води до заглавия в местните медии за изчезнали, убити и намерени тела. Наскоро дори е извършена атака над офиса на федералната полиция.
На целия този фон отново се възражда и онази невидима връзка между гражданите и футболния им отбор. За много млади мъже и момчета от Сиудад Хуарес единственият лъч надежда идва от победите на футболния клуб и от факта, че те са "Картелът" - фенската група на "ФК Хуарес".
По-голямата част от членовете на групата дават солидна част от парите и времето си в начинания свързани с клуба и дори, когато възможностите позволяват, пътуват хиляди километри, за да гледат и мачовете като гости.
За тях именно тази принадлежност е от огромно значение, защото тя им дава сили кажат на света, че не се предават пред бедността, насилието и тежката работа, и че ще продължат да се борят за двете най-важни неща на този свят - "мир и футбол".
