Коста Рика е домът на Международната какаова колекция - огромно разнообразие от какаови дървета, с тънки какаови шушулки с издатини, подобни на жило на скорпион, сферични зелени форми, подобни на зелени домати, продълговати шушулки с неравна повърхност, наподобяващи рогата игуана в цветове, вариращи от тъмновиолетово до яркожълто.
Във всяка от тях има семена, от които се произвежда продукт, обичан от милиарди хора: шоколадът.
Въпреки цялото многообразие, твърде малко сортове какао са масово култивирани. И това е проблем: какаото е под постоянна заплаха от болестите и проблемите на околната среда, утежнени от тенденцията ни да отглеждаме само няколко сорта със сходни генетични характеристики и дефекти.
Повечето сортове, произвеждани в цял свят, принадлежат към тясна гама от клонирани видове, селектирани още през 50-те години. Масово култивираните сортове какао са податливи на едни и същи болести, и тези заболявания могат да се разпространяват доста бързо.
Производството на какао носи относителен просперитет по карибските брегове на Коста Рика до края на 70-те години, когато фермерите започват да забелязват, че шушулките по дърветата им развиват бяло гъбично покритие и в крайна сметка се мумифицират.
Гъбата - Moniliophthora roreri, още наричана "монилиа" - скоро се е разпространява в цялата страна, и към 1983 износът на сухи какаови зърна от Коста Рика спада с 96 процента. Какаовата индустрия така и никога не се е възстановила след този удар.
Разрухата на бранша се оказва особено дълбока. И въпреки че кризата с монилиа в Коста Рика е в историята, гъбичното заболяване по какаото продължава да се разпространява. Нарастващият брой пътувания и търговски връзки с развиващия се свят осигуряват нови пътища за заразата. Климатичните промени допълнително утежняват проблемите с тропическите растителни патогени.
Тези трудности правят какаото още по-непривлекателно за производителите; добивът и печалбите от него са ниски, а средната възраст на какаовите фермери нараства. Следващото поколение не е далеч от идеята да изостави семейния бизнес.
Същевременно търсенето на шоколад се увеличава, особено на огромни пазари като Китай и Индия, които започват да развиват апетит за лакомството, което досега беше предпочитано основно от европейските и американските потребители. На хоризонта се задава дефицит на шоколад.
Точно тук се намесва проектът на д-р Уилбърт Филипс-Мора - Международната какаова колекция, която разполага с 1235 различни вида какаови дървета. Именно тя може да се окаже решението, което да предотврати шоколадовата криза.
В началото на 80-те години, д-р Филипс-Мора започва да работи по идентифицирането на онези растения, които са най-устойчиви и дават най-висок добив в естествени условия. След това бавно и трудно развива хибриди на подбраните кандидати.
Развъждането на хибридни какаови сортове е дълъг процес, повечето експерти в световен мащаб се провалят в това начинание. Но през 2006 г. Филипс-Мора успява да пусне на пазара първата си серия от хибридни какаови сортове.
Разликите по отношение на устойчивостта на болести и добивите са поразителни. Шест от хибридите дават около три пъти повече какао от стандартните сортове; при идеални условия, най-плодовитите хибриди дават до шест пъти повече какао.
След 11-годишни изпитания хибрид, наречен CATIE-R6 постига около 5% честота на зараза с монилиа, срещу 75% при използвания контролен сорт.
Целта на проекта не е само подобряването на производството на какао, а и осигуряването на базови условия на живот на фермерите. Повечето какаови фермери са много бедни, защото системата е базирана на материал, който няма добър капацитет за големи добиви.
За разлика от почти всички други съвременни опити за увеличаване на добивите, програмата за хибридизация на Филипс-Мора залага на изтънчения вкус на шоколада като задължително изискване. Какаовите сортове, които не впечатляват небцата на експертите, се изоставят, независимо колко добре растат.
Хибридните сортове обаче не осигуряват перфектно решение на всички предизвикателства пред какаото.
Те не могат да се самоопрашват, и някои от какаовите зърна са малки; не са преминали през пълноценни изпитания в Африка или Азия, и все още не са устойчиви на всички патогени, които засягат какаото в глобален мащаб. Решението не е да се замени цялото какао с шестте достъпни в момента сорта на CATIE, а да се продължи диверсификацията и да се използва като предпазна мярка срещу бъдещи катастрофи от неизвестно естество.
Каквито и гъбични мутации да възникнат, или страните-производители на какао да бъдат сполетени от суша, както и да се променят вкусовете за шоколада - вероятно ще има какаови гени някъде в тази колекция, които да оформят основата на нови хибриди, които да отговорят на бъдещите предизвикателства.
И все пак д-р Филипс-Мора е загрижен за бъдещето.
Въпреки че работи с компании с дълбоки джобове като Mars, Nestlé и Hershey, средствата, които той получава, обикновено са насочени към конкретни изследователски проекти, а не към поддържането на колекцията и програмата за в бъдеще.
По негови изчисления, той получава по-малко от 5% от средствата, които биха били нужни за правилна годишна поддръжка на колекцията. Въпреки че Филипс-Мора се е пенсионирал преди три години, засега той възнамерява да продължи работата си, докато не се гарантира платежособността на колекцията.
"Това е съкровище за всички любители на какаото", казва той.
