И без това залят от организирана престъпност и наркотрафик, Неапол се сблъсква и с буйно насилие от лишени от илюзии младежи. Последното нападение се е случило преди няколко дни в северния периферен район на Неапол - Помилиано д'Арко.
Група от 10 тийнейджъри жестоко са пребили двама други младежи на възраст 14 и 15 години в опит да откраднат мобилните им телефони.
Италианската полиция е успяла да арестува двама от агресорите, на възраст 15 и 13 години, но престъплението предизвика шок в цялата страна. В и около южния град Неапол то обаче е само част от ежедневието.
В нощта преди този побой друга младежка банда е нападнала 15-годишния Гаетано пред метростанция в квартала Киаяно. Групата от нападатели, всичките непълнолетни, са били Гаетано толкова жестоко, че той има разкъсване на далака.
"Това, което ме шокира най-много в тези квартали, е празнотата", казва началникът на полицията в Неапол Антонио де Йезу.
"Тези деца на практика живеят на улиците", допълва той.
В Киаяно празнотата е налице в продължение на километри. Единственият служител на метрото се барикадира в будката си. Местните полицаи са прегледали записите на охранителната камера на метростанцията за информация за инцидента, но никой не се е включил в опитите за идентифициране на извършителите.
"В Неапол има много рискови райони, дори в центъра на града, но тези агресивни нови поколения са сериозен проблем," коментира де Йезу.
Гаетано губи далака си, след като е откаран в болницата по спешност. Чудо е, че е успял да остане жив. Дори и да има свидетели на инцидента, те не смеят да говорят пред властите.
С 18% бягащи от училище деца, Неапол е сред рекордьорите в тази насока в Европа.
Някои от най-известните жители на града като социолога Доменико де Мази и антимафиотският активист Роберто Савиано наричат тези условия "варварски" и ги сравняват с живота в Афганистан.
Вълната от насилие от младежки банди разтърсва Неапол през последните два месеца. Първите нападения са започнали в прочутите с насилието нощни клубове в града, където дори най-малкото разногласие води до жестоки побоища. Жителите край заведения, където се продава алкохол, са започнали протести, с което са предизвикали допълнителна агресивна реакция от бандите.
Мауро Бокасини, президент на асоциацията на жителите на квартала Виа Айело, видимо е жертва на терор. Гумите на колата му са пукани няколко пъти в последните седмици и му е бил нанесен тежък побой миналия октомври.
Пет младежи с качулки са нахлули в сградата, в която живее, и са я вандализирали, така че той е бил принуден да поиска полицейски ескорт, за да отиде до супермаркета по Коледа. Сега прекарва повече време в полицията, отколкото със семейството си, казва самият той пред неаполския вестник Il Mattino.
17-годишният Артуро Явароне е бил намушкан във врата миналия декември, докато е вървял по централна улица на Виа Фориа.
Група младежи са го набелязали и са започнали да го блъскат, преди да извадят ножове. Артуро все още е травматизиран и му е трудно да говори, но съучениците му настояват той да се върне, и за него ще е добре да е по-близо до нормалния живот.
Артуро е имал късмета да оцелее след нападението и наскоро се е върнал в училище, където е считан за образцов ученик. Случилото се с него е мобилизирало съучениците му и други ученици от Неапол да се опитат да сложат край на безсмисленото насилие. Стотици от тях организираха протести преди Коледа, за да изобличат младежките банди, тероризиращи града.
Мнозина обаче се опасяват, че това е едва началото на драстична вълна от градски тероризъм, която всява страх в децата. Цели поколения израстват в култура на насилие и родителите им ги подкрепят.
Засега полицията е арестувала само един от непълнолетните, обвинени за атаката срещу Артуро. Майката на арестуваното момче казва, че синът й "не е лошо момче и че това са просто лоши навици". Твърде често обаче се оказва, че децата на практика израстват без родители.
Неапол, от една страна, е добре функциониращ град, с лъскави нови музеи и нарастващ брой пристигащи туристи. От друга страна той е обременен със сляпо и безпричинно насилие и е разделен между нападатели и пострадали. Град, където децата израстват без мечти, просто с надеждата да не са следващите жертви на нападение.
