Обама държа реч, Путин предложи план. Този коментар на потребител в Twitter до голяма степен синтезира срещата на Барак Обама и Владимир Путин в Ню Йорк, след която последваха интензивни дипломатически разговори за сложния сирийски ребус.
Войната изглежда няма да свърши скоро, поне не докато Москва и Вашингтон имат разногласия по ключовия въпрос дали Башар ал-Асад да остане на власт или не, дали да участва в преговорите за мир или не. А с това започва всичко.
Докато Вашингтон упорства за сваляне на сирийския лидер, ключови съюзници като Великобритания и Германия дават индикации, че са склонни да посредничат при преговори с режима, което пасва на сметките на Русия, макар под формулировката „широка коалиция" те да изглеждат доста обтекаеми.
Москва има пряк интерес да задържи Асад на власт и да превърне Сирия в свое протеже в ключовия регион на Близкия изток. За целта е нужно, ако не ИДИЛ да бъде унищожена, то поне в Сирия да се установи някакви ниво на стабилност.
Опасението тук е, че истинската цел на Кремъл е да удари опозицията
Сирийският диктатор е в деликатно положение и само през първата половина на годината загуби 16 на сто от територията, която контролира. Режимът е силно зависим от външна военна помощ, основно от Иран, а в последните седмици, за изненада на Белия дом, съвсем директно и от Русия.
Американският първи дипломат Джон Кери загатна, че САЩ са готови на отстъпки, ако Асад бъде убеден от съюзниците си Москва и Техеран, че армията му трябва да се откаже от смъртоносните варелни бомби, използвани в битките.
И дотам свършиха жокерите.
Европейските правителства, изправени пред бежанската криза, също мислят за варианти, които преди две години, когато Асад употреби химически оръжия, изглеждаха немислими. Дори Турция даде индикации, че е склонна да приеме ограничено във времето запазване на режима в Дамаск.
Дипломатически източници разкриват, че е възможно САЩ да допусне „контролиран преход", който постепенно да отстранява от власт лоялните на фамилията Асад, за да падне фокусът върху борбата с ИДИЛ. В изказването на Обама пред ООН важността на дипломацията бе подчертана на няколко пъти.
В Белия дом смятат, че искайки главната мъжка роля в сирийската сага, основно с демонстрация на мускули, Путин блъфира, защото всъщност поема голям риск от евентуален провал. Каквото и да се случи, изглежда ясно, че или Обама, или Путин трябва да отстъпи.
Активизиране
В последните седмици Русия пое инициативата в Сирия с изпращане на танкове, оръжия, изтребители и създаване на регионален център за борба с „Ислямска държава". Нервността на Обама от това пролича, когато натърти, че е главнокомандващ на най-силната армия в историята.
Е, именно тази армия вече повече от година нанася въздушни удари срещу „Ислямска държава", но това сякаш не е достатъчно, за да съкруши джихадистите, напротив. Обама чува същите критики у дома - от републиканците, които искат да се върнат в Белия дом на предстоящите президентски избори.
Путин обаче хвърли ръкавица върху цялата външна политика на Обама и намекна, че подобно на СССР, Вашингтон се опитва да налага своя модел на управление над други държави. Посочвайки примерите на Ирак и Либия, където намесата на САЩ в крайна сметка доведе до екстремизъм, постоянна гражданска война и борба на различни фракции за власт, Путин зададе въпрос на американците: „Осъзнавате ли какво всъщност направихте".
Отвъд войната
Пред ООН руският президент даде да се разбере, че политиката на едностранни американски интервенции в Близкия Изток се връща като бумеранг, има дестабилизиращ ефект и е време за нещо ново.
Когато Путин обяви, че ИДИЛ търси световна доминация и срещу тероризма е нужна широка коалиция като тази срещу Хитлер във Втората световна война, мнозина разчетоха в думите му преувеличение, с което да стресне американците и да смекчи позицията им за сваляне на Асад.
Той има опит в това отношение - войните в Чечня, а сега се оказа, че сред бойците на ИДИЛ има руски граждани, много от които с чеченски произход. Затова не изглежда странно, че Путин иззе типичната американска реторика за „война срещу тероризма".
Активизирането на Москва обаче оспорва не само американската визия за Сирия, а като цяло американското лидерство в региона и дългогодишната им политика на ангажиране на регионални фактори, които да „вършат работата" на терен, докато изолираният им враг се окаже победен.
В случая със Сирия това става чрез обучаване на умерената опозиция, използване на турски военни бази за спорадичен обстрел срещу „Ислямска държава", осигуряване на подкрепа от Саудитски Арабия, Йордания и т.н.
Все усилия, които приспаха Вашингтон.
„Най-големите бунтовнически сили в Сирия са или ИДИЛ, или Ал Кайда. Никоя западна държава не иска те да превземат Дамаск. Това ще бъде катастрофа за Запада", коментира експертът по Сирия Джошуа Ландис от Университета в Оклахома.
„САЩ създават вакуум в Сирия, където се настаняват Русия и Иран, те се превръщат в основните силови брокери в Близкия Изток", допълва професорът по право от Харвард Алън Дершовиц.
Това отвори място за Путин, който веднъж вече „спаси" положението, като убеди Асад да предаде химическия и биологическия арсенал и в крайна сметка така го запази на власт. Сега Кремъл казва, че Асад, добър или лош, има неприятна за всички алтернатива и тя се казва „Ислямска държава".
