Историята се пише пред очите ни. След шест десетилетия на власт режимът на семейство Асад в Сирия приключи.
Събитията от последните 10 дни шокираха всички, дори и тези, които следяхме войната от близо вече 13 години.
Скоростта, с която се разпадна властта на Башар Асад, показа колко изкуствен е неговият режим, крепящ се единствено на конците, с които Иран и Русия го използваха за своя марионетка.
Упоритата съпротива на Украйна срещу Русия, международните санкции на Запада и безмилостната кампания на Израел срещу свързаните с Иран сили в Близкия Изток доведоха до скъсването на тези конци. марионетката падна в праха и вече няма сила, която да я изправи.
Руското външно министерство публикува официална информация, според която Башар Асад е напуснал Сирия и е оставил разпореждания за "мирно предаване на властта" на бунтовниците. Според съобщението Русия не е участвала в преговорите за предаването на властта в Сирия.
Преди 7 години в едно свое интервю, Владимир Владимирович Путин обеща, че "ако бунтовниците и терористите отново надигнат глава в Сирия, руската авиация и войски ще ги ударят толкова силно, колкото те [бунтовниците и терористите - б.а.] никога не са виждали!".
Е, бунтовниците надигнаха глава, а руските бойци, самолети и кораби избягаха толкова бързо, колкото бързо опразниха Североизточна Украйна през 2023 г. Вчерашните терористи днес станаха в наратива на Сергей Лавров "легалната сирийска опозиция".
Сега за Сирия предстои трудното. На изпитание ще бъде подложена волята на сирийския народ да създаде модерна, просперираща държава, в която раните на войната се лекуват бавно, но окончателно.
Ще чуете много лаици и фантасти да говорят за това как Сирия сега трябвало да се дели на части, да се създават нови държави и прочие. Но това би било грешка.
Не вярвам и някой от съседите ѝ всъщност да иска подобно нещо.
Най-важният фактор в преразпределянето на пост-Асадовия ред ще бъде Турция.
Анкара вече получи зелена светлина от САЩ.
Пак тя осигурява материална база и финансиране за много от фракциите, които свалиха режима в Дамаск. Тя има интерес Сирия да се възстанови и да е място, където близо 3,5 милиона сирийски бежанци, живеещи в Турция, да могат да се завърнат.
Ердоган иска стабилен южен съсед и поради това основният проблем пред бъдещето на Сирия остава темата за кюрдите и ПКК.
Противно на мнението на мнозина, Турция няма проблем с кюрдите по принцип, а само с радикалните марксистко-маоистки крила на кюрдското политическо движение, които намират изражение най-вече в Кюрдската работническа партия (ПКК).
Ако сирийските бунтовници успеят да се договорят с Анкара и да гарантират, че ПКК няма да има достъп до буферна зона по границата на Сирия с Турция, Ердоган ще е доволен и конфликтът ще бъде избегнат.
Оттам нататък съдбата на Сирия трябва да мине в ръцете на народа ѝ. Те трябва да създадат такава форма на управление, която да отразява собствените им перспективи и приоритети.
Опитът на САЩ да налага изкуствена демокрация в Афганистан и Ирак не сработи. Няма да сработи и в Сирия.
Трябва да се разбере, че мюсюлманите имат собствен път към демокрацията, която принципно е била заложена още от Мухаммад в устоите на ислямската общност (умма), където всички решения трябвало да се вземат от събрания (шура).
Тази традиция е жива в Сирия - всички бунтовнически зони в периода 2011-2014 г. се управляваха от местни съвети, излъчени от населението.
Именно отдолу нагоре трябва да върви властта в Сирия. Трябва да се даде гъвкавост на по-консервативните райони да бъдат по-консервативни, а на по-урбанизираните - да са по-светски.
Една децентрализирана система със силна самостоятелност на отделните райони и едно федерално правителство, което да надзирава общата валута, закони, армия и външна политика би било, по мое мнение, най-добрият изход от ситуацията, поне на първо време.
След шест десетилетия авторитаризъм населението има нужда най-напред да вземе властта и отговорността в свои ръце и да почувства държавата си като своя майка, а не мащеха - процес, който ние българите така и не реализирахме след 1990 г.
Едва след като сирийците придобият усещането, че управляват своята държава, а не че са управлявани от държавата, те ще могат да мислят за централизиране и преструктуриране на политическата система. Или не.
В крайна сметка това ще е тяхната държава и те трябва сами да решават за себе си.
Отзвукът от случващото се в Сирия ще отекне из целия свят. Тя беше ключово звено в системите на Русия и Иран.
Иранската "ос на съпротивата" окончателно рухна. Израел победи. Хизбула е бита и изолирана. Хамас са обезкървени. Режимът на Асад замина. Ирак също върви по своя път, все по-далеч от Техеран.
За Русия Сирия осигуряваше ключовите военни бази в Латакия и Тартус - да видим дали Москва ще успее да ги предоговори с бунтовниците, или не - много е вероятно Турция да каже тук последната дума.
Същевременно през Сирия минаваше мрежата за снабдяване и подхранване на руските външнополитически операции в Африка - намесата им в Либия, изпращането на войски за ЦАР, Судан, Мали, Нигер и Чад. Това удобно разпределително звено изчезна.
Нещо повече, новите управници на Сирия могат спокойно да решат да затворят въздушното си пространство за руски военни самолети или такива, транспортиращи оръжие и войници за Африка.
Това ще означава, че Москва ще трябва да разчита изцяло на милостта на Турция да пропуска такива полети към Африка. Операциите на "Вагнер" и другите наемнически части на Кремъл ги очакват тежки дни, особено с оглед засилващите се атаки на местните групировки в Сахел.
Решаването на конфликта в Сирия ще има ключова роля в бъдещето на Израел.
Прекъсването на Иранската ос и сключването на евентуална сделка между Израел от една страна и новите управители на Сирия от друга, може да доведе до драстично подобряване на отношенията на Тел Авив с арабските държави, въпреки случващото се в Палестина.
Сирия може да се окаже ключът към спогодба между Нетаняху и Мухамад бин Салман, която САЩ търси вече от 7 години.
Но най-голямата борба за Сирия всъщност няма да е политическа, а икономическа.
Свободна Сирия ще се превърне в притегателен център за бизнес авантюристи от цял свят, които ще предлагат възстановяване на инфраструктурата, подновяване на добива на ресурси, строежа на жилищни комплекси, болници, заводи, електроцентрали, молове и т.н.
Морските брегове скоро ще се окажат примамлива опция за хотелиери и туристически агенции - същото важи и за възможността за посещаване на хилядите исторически обекти.
Възможностите са безкрай. Трябва само да има мир и здрава администрация на терен, която да не позволи глада на международния бизнес за нови хоризонти, да превърне държавата в парцелирана територия, в която големите корпорации да вземат много от местните, но да не дават много в замяна.
Както казах и по-горе, следващите месеци и поставените в тях правила, регулации и сделки, ще бъдат от първостепенно значение за следващите 20 години от историята на Сирия, а защо не и век.
* Текстът е взет от фейсбук страницата на д-р Александър Стоянов с негово разрешение. Заглавието и оформлението на текста са дело на редакцията.
