"Министерството на истината се занимаваше с информацията, забавленията, образованието и изкуствата" "1984" - Джордж Оруел
Не е новина, че значителна част от постовете в интернет форумите в Русия и извън нея, и специално онези, оставяни под политически статии, се пишат от професионални тролове, които получават заплата.
Разследване на руското издание "Радио Свобода" разкрива в два поредни текста някои интересни подробности около работата на "кремълските тролове" - хората, които се занимават професионално с коментиране.
За съществуването на такива наемници в Русия се знае от много време, но за първи път бивши служители дават толкова подробна информация относно същността на работата на руския трол.
Журналистът Дмитрий Волчек публикува интервю с блогъра Марат Буркхард, който е работил 2 месеца в "Министерството на истината" в Санкт Петербург.
"Кремълските тролове" имат фалшиви акаунти в Twitter, Facebook, Livejournal (известен още и като ЖЖ - социална мрежа, закупена от SUP, руска медийна компания, която има лиценз за използване в Русия), както и в руския еквивалент на Facebook - ВКонтакте.
Най-известната фабрика за тролове засега представлява компания, което работи под името "Интернет изследвания" и се намира на улица Савушкина 55 в Санкт Петербург.
В последно време в руските свободни онлайн медии изтече доста информация за тази иначе секретна организация.
Марат Буркхард решава да започне работа в "Интернет изследвания", воден донякъде от авантюризъм.
Той минава "литературната цедка", като в началото от него се иска да напише неутрален текст - в неговия случай "за" или "против" вегетарианството.
След това му поставят задачи, които са по-близо до политиката: например какво мисли за хуманитарните конвои в Донецк. На Буркхард му се налага да скрие своите възгледи, защото той, както твъди, е с прозападно мислене.
"За своите възгледи аз не написах нищо, защото нямаше да ме вземат на работа, щяха директно да ме прогонят. Там има постоянен идеологически контрол върху нещата, които се пишат", казва Марат.
На новопостъпилия не му определят веднага заплата от 45 000 рубли (около 1400 лева) - трябва първо да докаже, че може да изпълни нормата, а тя е 135 коментара на смяна. Смените са по 12 часа и са дневни и нощни. Работи се два дена и два се почива:
"Това е същинска фабрика, където съществуват производствени норми".
Отделите, по неговите думи, са много, тъй като сградата е четириетажна. Цял един отдел се занимава с профилактика на LiveJournal.
Има и отдел за новини, както и място, където се изработват всякакви картинки с текст под тях - известни в интернет като "демотиватори". Има и видео отдел, но той самият не е влизал там, тъй като комуникацията между отделите не е желателна.
В неговия отдел работят 20 човека, а основната им задача е да се коментират постове в обществените сайтове и портали на градовете в Русия.
Работата им достига до 35 провинциални форума, поддържани от специални хора, които пишат новини. Задачата на "троловете" е да коментират отдолу.
Коментира се по следния начин: разделят се "троловете" на тройка и се действа на схемата: злодей, картинка, линк.
"Злодеят" не е съгласен с това, което е написано в новината.
Той има функцията да ругае властта, така че да изглежда всичко съвсем естествено. Останалите двама встъпват в дискусия с него - "не сте прав, всичко, написано тук е напълно вярно". Единият от троловете трябва да добави към коментара си картинка, която подхожда по смисъл, а другият - линк към нещата, които намира за верни. Коментарите са длъжни да бъдат в обем не по-малък от 200 знака.
"Така нашата тройка се подвизава из цялата страна, по всички форуми, от Калининград до Владивосток, поддържаме живот в тези форуми, все едно "комуникираме" един с друг".
Основното е да се използват посочени предварително ключови думи, които да попадат в търсачките.
На "троловете" се задават по поне пет ключови думи и изрази, например, "министерство на отбраната" или "руска армия".
При всеки коментар е необходимо да бъдат използвани тези ключови дума, при това - без да бъдат спрегнати, което е доста трудно занимание - особено при падежен език като руския.
Като пример, Буркхард посочва да се разработи идеята "Присъствие на войските на НАТО в състава на украинските сили".
Ключовите думи са "украински новини", "русия и Украйна", "война в Украйна", "украинска политика", "Украйна НАТО", "НАТО", "ЧВК (Частна военна компания)".
Блогърът разказва, че има и отдел, който пише на украински език, както и отдел, който коментира и пише на английски и "бомбардира" големи сайтове като CNN или BBC.
"По социалните мрежи работят други хора. За Facebook има предназначени 40 кабинета, в които седят по 20 човека, всеки със свои задачи. Те пишат по цял ден на всякакви теми - не е важно дали хвалят или ругаят, важно е да се поставя ключова дума и таг", свидетелства Буркхард.
На работещите в "Министерството на истината" периодично им се прави "изпит по идеология", като почти всичките въпроси са свързани с Украйна. Ако си съвсем неспособен да отговориш на 15-те до 20 въпроса - те уволняват.
"Веднъж ми се наложи да пиша, че повечето от германците поддържат политиката на Путин, защото са недоволни от политиката на Меркел. Друг пример: на новина, че Путин е отишъл във Воронеж, за да е по-популярен из народа, трябваше да пиша: "Ама за какво му е популярност, той така или иначе си е популярен, просто иска да е сред народа".
"Там всичко е много сериозно, пълно е с началници, които на двойно по-високи заплати - 70-80 000 рубли".
Основната маса от работещите във "фирмата" са младежи, които правят това за пари и които са доста неграмотни политически, както и такива, които не искат да знаят повече от необходимото. Има обаче и фанатици.
Дружбата между отделите не се поощрява. Системата е много репресивна, като за закъснение за една минута се плаща глоба от 500 рубли.
Заради атмосферата на работа, а и заради безсмисленото, "абсурдно" занимание, в крайна блогърът решава да напусне работата доброволно, без да бъде уволнен.
"Отидох да работя това заради житейския опит, но няма смисъл - това е абсурдно. Два месеца са предостатъчно, за да разбереш как работи тази система. Няма никакъв смисъл да се работи нещо подобно, дори и за пари, защото това е толкова тежък труд, че по-добре да не се захващаш".
Допълнителен проблем е и атмосферата: "Ако се появи някой журналист, всички се крият, щорите са постоянно спуснати, забранено е да се излиза на улицата през деня и т. н. Но най-много се боят от журналисти", казва Буркхард.
Въпреки, че "Министерството на истината" всячески се опитва да прикрие дейността си, според Дмитрий Волчек вече трима души за една седмица са му дали интервю и всичко това много напомня за пародия на романа на Оруел.
"Да, вярно е, работиш в Министерството на истината, което е министерство на лъжата", съгласява се блогърът.
Можете да чуете интервюто с него тук:
Прочетете оригиналните разследвания на онлайн страницата на "Радио Свобода" тук и тук .
иван, нищо не съм написал, че да е на катакана. Дал съм линк към translate.google.com, който ти превежда "самурай" и ти го изписва на катакана и ти дава и йероглифа. Но, да, стана ми пределно ясно колко адски важно е за теб да запазиш убедеността си, че прекрасно разбираш китайски и японски. Явно познаването на някакъв чужд език ти е важен източник на самочувствие. Подобни напъни единствено ме карат да се прозявам отегчено.
Изобщо, всеки заслужаващ си американски автор е издаван в онова лошо време, дори Твен беше задължителен в училище, а преди Твен, Щатите нямат стойностен романист. След него е Фокнър, който е издаван още в смутните 63-та и 67-ма. За немските, италианските и френските класици да не говорим – в БГ винаги е имало силно франкофонско и германофилско лоби. Лично аз имам един ‚Ад“ от 57-ма и „Фауст“ от 63-та, а имаме издания на тези двете още от царско време. Сега, понеже невежата Деовин зачекна темата, нека да ви споделя нещо. Класическата литература в България масово се издава след 80-та и това продължава до 95-та, когато се приватизират големите печатници и се орязват държавните издателства. От там насетне: първо няма стойностни преводачи, второ се издава несистематизирано класиката, но за сметка на това се бълват тонове романи еднодневки. Точно в онези смътни години сме имали родолюбци, посветили живота си за да преведат на български най-ценното от световната класика и философия – съмнява ме да имаме в наши дни такива навитаци, кат проф. Торбев, посветил 15 години (той и съпругата му) да преведат „Критиката“ на Кант. Преводач, заради когото Италия спира второто си издание, след като Торбев се обръща към тях за консултация и откриват, колко безумно смотан е техния превод. Заради такива хора и не без помощта на държавното финансиране и политика от онова време за издаването на класиката, българите имаме достъп до световното книжно богатство, компетентно преведено на родния ни език.
Хах.. Когато човек, който все още бърка определителния член, ме нарича "невежа", нямам друга опция, освен леко да се усмихна. Не е снизходително. Просто ми е забавно. Кажи ми пак колко тона книги си прочел, това ти самовлюбено опяване го прави още по-забавно. Не ми стана ясно все пак как това, че е имало западна литература по времето на социализма (нещо, което явно силно съм подценявал, защото аз тогава не съм виждал такава литература, освен фантастика), по някакъв начин доказва, че комунистите са били американофили - единственото, което силно оспорвах, и което все още ми се струва абсолютна неистина и тотална глупост.
За да не съм голословен: >колко безумно смотан е техния превод Клечка, око, кол..
Миличък, ако не сложа няколко члена, дето не им е мястото, ще вземеш да се гръмнеш от безсилие. Освен за дъвка, никога не съм те използвал за нещо друго. До зап‘тайките си стигнал в образованието си и до пълните членове… дето ти ги набутваме с неизпилена мушка. Кухандер, живея с филоложка, вярваш ли, че не знам къде се слага и къде не се слага пълнияТ член?
Ако редовно не членуваш правилно, Rowan, има две възможности - да не ти пука за членовете достатъчно, че да ги внимаваш, и просто да не знаеш граматиката. Когат, обаче, вземем предвид особената и често изразявана гордост, с която говориш за гигантското количество книги, които предполагаемо си прочел, везните се накланят към второто обяснение. Зер, би било доста необичайно хем да си хипер мега голям фен на писмеността, хем собственото ти писмено творчество да е неграмотно. Каквото то несъмнено е.
за "1984" на Джордж Оруел -верно е издадена, ама кога " Оригинално заглавие: Nineteen Eighty-Four, 1949 Превод от английски: Лидия Божилова, 1989 ( Пълни авторски права ) "
>живея с филоложка Хахаха.. Това го бях пропуснал. Наистина ли искаш да твърдиш, че съвместното жителство с филолог по някакъв магически начин ти дава ценз във филологията? Какво, компетентността на приятелката ти (също засега предполагаема) е заразна? Куче, месар, сещаш се. Със всяка твоя дума се изкарваш все по-голям комплексар. Едно време беше непрестанното "чел съм много книги (нищо, че пиша неграмотно)". Сега е "живея с филолог"? Копай, копай.. вярвам в твоите възможности.
>беше възможно, при съшествуващата комунистическа идеология, да имаме достъп до най-доброто от културата на САЩ Продължаваш да го казваш все едно е неоспорима истина. А не е. Говориш все едно не си живял във времена, в които строго се наказваше всякакво про-западно поведение - дълги коси, джинси, всяко имитиране на западните течения. Все едно по улиците и вкъщи хората необезпокоявани са дрънкали на китарата Бийтълс, а в часовете по литература са разисквали Оруеловата 1984 и приликите на неговата тоталитарна дистопия с тоталитарната социалистическа система у нас, в СССР и в целия източен блок. Изпитвам особено силна неприязън към хора, които толкова лековато се отдават на eastalgia и охотно преоцветяват черното в бяло. Колкото по-стари са такива хора, толкова по-гнусни са ми, защото нямаш извинение да представяш в бели краски доволно черната система, в която сам си живял дълго време. Тоест, освен инфантилната носталгия по отминалите времена, когато си бил дете/младеж, и тъповатото неумение да отделиш удоволствието и приятните спомени от онези времена, когато си бил млад, а животът ти е бил нов и изпълнен с чудеса, от факта, че си живял в тоталитарен режим с много ограничения над човешките ти свободи. И аз имах прекрасно детство, но не позволявам на това да ме кара да си въобразявам, че тогавашната тоталитарна система не е била дълбоко нехуманна. Защото беше точно такава.
Избягвайте да предоставяте на Деосвински пълен член.Там ,където твърди,че се намира,за пълен член и за садо-мазо се плащат доста сериозни пари.Не му осигурявайте всичко това гратис,а съответно и удоволствието. Нека да страда с непълни членове.
Conspirator, побиват ме тръпки като си помисля, че хора като теб всъщност съвсем реално се мислят за оригинални и остроумни. Предполагам в банално tu quoque ще ми кажеш колко неоригинален съм аз. Може би е така. Разликата е, че на мен не ми е цел, не ми е нужно. Като приятен страничен ефект това ми спестява мизерния и смехотворен провал, който постигаш ти.
Амин!
>По професия съм инженер Както и аз. Не виждам защо това трябва по някакъв начин да корелира с грамотността ми, за да го използвам като оправдание за евентуално лош правопис, например. >Нищо, deowin, на този свят не е абсолютно черно или бял Съгласен. Не съм го и твърдял. Изрично казах "доволно черната система", защото според мен в няколко важни отношения (изконни човешки свободи) тоталитарният режим беше точно това - доволно черна система. >И това наистина е една неоспорима истина. И тя беше потвърдена и във форума За инженер си позволяваш доста ненаучно изказване. Това, че някой някъде си в анонимен форум в интернет се бил случил да споделя твоите убеждения, няма абсолютно никакво отношение към верността на тези убеждения. С други думи, нечие мнение не може "да потвърди", че това, което казваш, е всъщност истина. >Ти вероятно не си се интересувал от тези неща Няма как да знаеш дали съм се интересувал, и в случая предположението ти е грешно. Също дали съм се интересувал или не няма никакво отношение към истината относно това каква е била системата. А истината за системата е единственото съществено нещо, за което спорим. Според теб комунистите са били американофили, според мен - не. Според теб по време на социализма сме имали свободен достъп до всякакви произведения на западната литература, музика и изкуство, според мен - не. За теб тоталитарният режим навява приятни спомени на свобода, за мен навява спомени за мерене на това, което казваш, внимаване кой е наоколо, строги забрани за свободна изява на индивидуализъм, насилствен конформизъм, включително на убежденията и предпочитанията, народна милиция, шесто и трудови лагери. Всичко това, апропо, е добре документирано и преживяно, ако не от теб, то от купища други хора. Например моето семейство. На мен никога няма да ми хрумне да ти кажа, че си бил репресиран и ограничаван, ако ти ми твърдиш, че не си се усещал така. Защо тогава държиш да ме убедиш, че моята свобода на изява по време на тоталитарния режим е била абсолютно ненакърнена, след като аз изрично ти казвам, че изобщо не съм се усещал така? Звучи ми все едно ти е нужно да си убеден, че системата е била прекрасна за всички, за да можеш спокойно да се наслаждаваш на носталгията си по онези времена без гузната съвест, че е носталгия по времена, които за мнозина са били дълбоко нехуманни. Защото, все пак, ако системата е била нехуманна, но това не ти е пречило по никакъв начин, вероятна причина би могла да е липса на вътрешна необходимост от ограничаваните тогава човешки свободи, а никой не би се чувствал добре, ако рационално разсъждение го отведе до подобен възможен извод. Ерго и твоята необуздана eastalgia като естествен защитен механизъм на егото, вероятно дори неосъзнат.
Наскоро случайно ми попадна една книга на Агата Кристи - "Алиби". Беше издадена през 80-те, Та бях я чел преди (и то електронна версия на Английски). Само в прелистих, за да си "припомня". Попадам на увода към книгата и чета нещо ОТ РОДА на: "Агата Кристи е британска писателка и авторка на криминални романи, разискващи неправдите и престъпленията в буржоазното общество". Кой може да твърди, че нямаше зверска пропаганда?
Направо ви се чудя, защо се опитвате да разговаряте с чугунените глави... Те са абсолютн неспасяем случай, освен че са платени тролове. Особено тоя новия трол иван, той направо е жалък в напъните си да изкара соца нещо страхотно. След 20 години може и да му се получи, когато измрат повечето помнещи прекрасния нов комунизъм, дето си го имахме толкова години... А за книгите фактите са още по-смешни, но цензурата, идиотските предговори и пропагандата, внимателния подбор на заглавия са налице и лесно могат да се открият в тези издания от преди 1989. Ако си искал да четеш нещо нормално имаше 3 възможности - връзки с някой работещ в книжарница, да си от червените, които си получаваха у тях задно с деликатесите и пиячката и каквито искат книги или от няколкото антикварни книжарници, често след многомесечно дебнене и на доста дебели цени. Или не сте виждали опашки за нови книги на Славейков в книжарниците, когато с желаната книга, трябваше да купиш 2-3 с жития на партизани или други кретенизми... Личи си и кой как си е събрал библиотеката, както и кой колко е разбрал от прочетеното...