Думи като "трудов колектив", "манифестация", "чавдарчета и пионерчета" може би звучат екзотично на част от читателите, а останалите щастливо сме ги прехвърлили от активния в пасивния си речник. Но не така стоят нещата в един от последните бастиони на социалистическия строй - Куба.
Тези анахронизми, белязали втората половина на ХХ век в Източна Европа, все още са на мястото си там, съжителствайки с големите американски коли от 50-те години, тип "екологична катастрофа", и тънещите в разруха красиви пъстри сгради от колониалната епоха.
Манифестация като карнавал
Такива мисли се мотаят в главата ми, докато подтичвам и снимам жителите на Хавана, бодро крачещи към Площада на революцията, където издига снага 109-метровият обелиск в памет на апостола на свободата от испанците - Хосе Марти, а на околните сгради са монтирани гигантски неонови образи на по-късните герои на Куба - загиналите след комунистическата революция от 1959 г. Ернесто "Че" Гевара и Камило Сиенфуегос.
Със своите униформи се отличават армията, флотът, пожарникарите, а по протежението на човекопотока почетна стража са направили учениците от гимназиите. Естествено, отвсякъде прииждат и цивилни граждани, но не стихийно, ами подредени по трудови колективи.
Веднага ми прави впечатление разликата от подобно преживяване в София през 80-те години, когато манифестирах "на конче" върху раменете на баща ми, който обаче съвсем не излъчваше радостта, струяща от кубинците, ами не спираше да попържа под мустак целия свят от шефовете си в работата до самия Тодор Живков.
Така че именно в настроението се крие разликата между източноевропейската и латиноамериканската комунистическа манифестация. Далеч съм от мисълта, че всички в Куба са доволни от общественото устройство, но поне като им е задължително да ходят на парада, го правят с кеф.
Дотолкова, че този 1 май приличаше донякъде на карнавала в Рио - всички са облекли новите си дрехи, пеят, танцуват, съревновават се кой ще покаже по-интересен плакат.
Отвреме навреме по наредените по улицата високоговорители се чува гласът на диктор, който обяснява за "54-те години битки и победи" и скандира "Вива Фидел! Вива Раул!", но сякаш народът не му обръща особено внимание, защото си има по-важни занимания - например да позира с огромно желание пред камерите на туристи като мен.
Други народи често се страхуват да бъдат снимани, но в Куба живеят има-няма 11 милиона фотомодели, на които бедността и комунизмът не са им скрили усмивките. По пътя обратно към хотела снимам (не само) три прекрасни хлапета с най-лъчезарните усмивки, заедно с баба им, а след тях младеж с раста прическа, но и с фланелка срещу марихуаната.
Сякаш именно защото го снимах, на следващата крачка го спряха за проверка на документите двама полицаи, които може би разбраха погрешно значението на фланелката.
Тяхната полиция ни пази
А полицаите - униформени и цивилни, са буквално на всеки ъгъл в Хавана и гарантират сигурността на туристите до степен, немислима не само във всяка друга страна от Латинска Америка, ами дори и в европейски градове като Барселона и Париж.
Местните изпитват огромен респект към полицията - до трагикомични размери. Така например, поисках да наема от случайно преминаващ по улицата колоездач неговия велосипед срещу $10 за един час. Доколкото средната държавна заплата за месец е около 30, мисля, че офертата ми беше добра.
Човечецът обаче отиде при близкостояща полицайка и я попита дали е редно да правим това. Тя нямаше нищо против и тръгнахме към хотела ми, където щеше да ме чака след час, за да получи обратно колелото си. По пътя минахме покрай сградата на Народното събрание, където той видя двама други полицаи и преди да стигнем до тях, се отказа.
Самото общуване с чужденци в близост до полицията плаши голяма част от кубинците, може би с основание. Така например момиче, което върви с турист, може да бъде задържано за проституция по усмотрение на органите на реда. Местните също така нямат право да влизат в хотелите и при наличие на любовна авантюра силно препоръчително е да се наеме квартира.
Първи стъпки към пазарна икономика
Тези стаи под наем са един от малкото законни варианти на частна инициатива и сините табелки с котвичка са навсякъде по централните улици. Отскоро кубинците имат право и да продават недвижимите си имоти, като в събота на прочутата алея "Пасео дел прадо", където хаванските художници излагат творбите си, се събира тълпа от хора, с табелки, които рекламират къщи и апартаменти за продан.
Проблемът е, че на пазара има предлагане, но не и търсене, защото твърде малко кубинци разполагат със суми от порядъка на 50-100 хиляди долара или местния им еквивалент - кубинското конвертируемо песо (CUC).
Ситуацията представлява златен шанс за спекула, тъй като с навлизането на пазарната икономика в перспектива, цените на имотите ще се качат драстично. Там е работата обаче, че трябва да имаш кубинско гражданство, за да закупиш недвижимо имущество, което съответно е и повод за някои смесени бракове.
CUC vs CUP
С "кук" можеш да си купиш всичко в Хавана, но тежко му, който го няма. Поначало тази парична единица е предвидена само за чужденците, докато местните получават скромните си заплати в CUP - кубинско песо, което е в съотношение около 25:1 спрямо другото. И нещо повече, в магазините, където се пазарува с "куп", властва дефицитът.
В заведенията за кубинци дори куба либрето ти няма да е с кока кола (каквато иначе има, но се внася от Мексико, а не директно от САЩ), ами с някаква местна "кооп кола", по аналогия с познатата ни от миналото газирана напитка.
Така с "кук" разполага една привилегирована прослойка от обслужващ персонал, близо до чужденците - като търговци на дребно, сервитьори, таксиджии, проститутки. Те изкарват и невъобразими за по-голямата част от населението суми - един полулегален шофьор на лъскава американска кабрио лимузина от 50-те иска 30 долара на час.
В тази обстановка остават още две алтернативи на недоходоносната държавна служба, с която някак си оцеляваш на ръба заради купонната система, безплатното здравеопазване и образование и други екстри от комунистическия режим.
Много хора паразитират на гърба на свои близки, които са емигрирали в САЩ и други страни - те и им изпращат по стотина долара месечно, което е доста по-добре от заплата от 20-30.
Обаятелни мошеници
Предвид стълпотворението от туристи, в Хавана е пълно с измамници, които по цял ден спират наивните чужденци с "май френд, уеър ю фром?" и според насоката на разговора предлагат: евтини пури; безплатен концерт на оригиналните (!) Буена Виста в задимена квартална дупка, където свири просто някакъв оркестър и ще ти съдерат кожата със сметката; да инвестираш в брат му, който е обещаващ боксьор; да те запознае със сестра си, която те е видяла отдалеч и се е влюбила в теб, но се притеснява сама да те заговори (а всъщност е проститутка); просто ти искат няколко "кука" за мляко за бебето си, при положение, че купонната система гарантира по литър на ден за дете до 7 години.
След първите 2-3 дни започваш дори да не забелязваш мошениците и ги приемаш за част от екзотиката на пейзажа. Да не говорим и че от първия вариант има полза, ако разбираш от тютюн и можеш да прецениш дали ти продават истински пури на 3-4 пъти по-ниска цена от официалната или те лъжат с менте в хубава опаковка.
Вятърът на промяната
Въобще, положението напомня на България с чейнчаджиите и далавераджиите от края на 80-те, които след това в мътните води на прехода се превърнаха в уважавани бизнесмени, голяма част от които вече покойници.
Вятърът на промяната се усеща, но от сърце се надявам, че когато дойдат американците... тоест, ако дойдат, защото кубинският социализъм невъзмутимо размахва среден пръст на чичо Сам вече 54 години, напук на всички очаквания - на "Острова на свободата" ще намерят своя среден път, в който да бъде запазено положителното - всеобща грамотност, почти нулева престъпност и някакъв гарантиран социален минимум. Все неща, които са на другия полюс в повечето латиноамерикански държави.
До Von Bl А, хич не благославям онази армия, за която пишеш! Но няма съмнение, че днешната за нищо не я бива, освен за наследник на корпусите от туземци в услуга на колонизаторските армии, каквито англичаните са си създавали през ХІХ век от индийци, а французите - от негри. Мисля, че армията, наследила войската на Симеон Велики, заслужава по-завидна съдба от това, а и от съдбата, която й беше отредена от Варшавския договор.
Без майтап, Същевременно много ни се пресичат разбиранията, но и много се разминават. За преувеличеното богатство на Западна Европа, съм съгласен. Но то е следствие от мисленето на неуките/глупавите/ олеле 2000 Евро запалата - БОГАТИЯ, защото те си мислят колко кила нафта може да сложат в опела, колко шопски салата ще си купят в механа, колко пъти ще си сменят гардероба и т.н. Просто са неуки и неосъзнават, че не може да сравняват 2000 евро в Белгия с 2000 евро в Горна Оряховица. Както и да е, това си го описал, не са те разбрали много добре, ама все тая. Не съм съгласен обаче с твърдението за ограбването на арабските страни. И на това, че им дават по малко от колкото им се ПОЛАГА. Ама тук вече е по-философска темата. Какво значи ПОЛАГА им се? Това, че прадядо му си е опънал палатката там, ударил е патката в лицето на другите и е станал шейх на 3 000 души. С течение на времето се оказва, че под шатрата има милиони барела нефт. Та неговата заслуга е да си опъне палатката там. Сега въпроса е колко "royalty" Ще му дават компаниите? Тук всеки си прави изводите според неговите разбирания. Един ще каже - 0$, иначе пращаме танковете заедно със помпите за нефт, друг ще каже даваме му 90 процента, защото тая територия му е свещенно право - завещана от дядо му. ТУк не искам да кажа, че аз съм прав, а ти си по-грешен от дявола. Казвам, че има различни гледни точки по въпроса. Аз си мисля, че развитата нация, жертвала толкова милярди човешки години(надявам се разбираш понятието) в името на наука, просперитет, заслужава природните богатства на нация прекарала милярди човешки години в развитието на аналния секс, малтретирането на жените и пушенето на наргиле. ТО дори твоята теория за силните на деня си е чисто доказателство за мойте думи - силните на деня заслужават природните ресурси, без значение дали говорим за кожи, глави добитър, злато или диаманти..
А ако говорим за какво ще стане, ако арабелите решат да изтеглят петролодоларите с Европа и САЩ. Ами Европа Н - И - К - О -Г - А НЕ Е БИЛА мирна за период от 60 години. Сегашното време е по-скоро прецедент, надявам се схващаш какво имам впредвид ;) Та ако аравелите решат да си правят експеримент, белия човек ще им покаже какво е следствието от милини човешки живота прекарани в развитието на науката, военнот дело и още нещо ;)
До Von Bl: Това за „зелената еуглена” много ме разсмя! А иначе ми се струва, че знам какво искам - и относно армията включително. Да не бъде армия втора ръка като корпус от туземци под чуждо командване. Не знам какво са яли българските войници и офицери по време на сръбско-българската война от 1885 година и на първата балканска война от 1912-1913 година, но са воювали за българските интереси и по-високо поставени шефове от българските офицери не са имали. Е, и резултатите им са го показали. За нещо такова си мечтая, колкото и да изглажда неосъществимо в днешните реалности. От Първата световна насетне все на чужди щабове се подчиняваме и си го отнасяме на бойното поле и после у дома. Пък и от тогава май не можем да се похвалим с успешно участие във война. Доколкото имаме „успешни” мисии като нахлуването в Югославия и Гърция през Втората световна война, потушаването на Пражката пролет или мироналагането в Ирак, това са все активи, които в следващите десетилетия са превръщат в пасиви, защото историята лека-полека започва да опллюва покровителите ни като военнопрестъпници.
До hidden_in_the_shadows: Много са ти ограничени познанията по история на науката (и на военното дело в частност). Иначе щеше да знаеш какво дължи съвременната цивилизация на арабската наука (и на арабското военно дело също). А ако знаеше всичко това нямаше да пишеш тези небивалици, които чета. А ако някой реши да каже на арабите, че им праща танковете, си няма проблеми - техните войски са морално подготвени да издържат с месеци на танкови битки (за справка: големите танкови битки през 1991 при първата война в Залива). Работата е там, че Западът изпраща срещу арабите други оръжия, в притежаване на каквито често обвинява тях (за справка: намерените в сирийската опозиция оръжия за масово поразяване). Но с теб едва ли си струва да споря, защото ми приличаш на тотално подвластен на масовите манипулации относно арабите. Но това не е чудно като се има предвид, че голяма част от медийното пространство у нас, в Европа и Америка е заето от враждебни на арабите елементи.
Колега, приемаш много лично нещата, аз водя дискусия, ти спор. Както и да е. Не споря за това какво какво са дали арабите на съвременния свят, като започнем с числата и стигнем до майната му, схващаш идеята. Това за аналния секс беше шега. И много кофти впечатление правиш, че обръщаш внимание на по-безсмисления ми пост, а не на другото. Въроса е след като бялата (никакъв расизъм, просто това е стечението на обстоятелствата) раса с времето се е развила много много повече, а арабската раса са останали малко или много назад във времето, не е ли редно силния на деня - т.е. бялата раса да черпи ресурсите на арабската, поради факта, че се е развила повече към 2013 година ? И да не се хващаме за танковете, говоря за военна окупация на ресурсите - вслучая петролни кладенци. Към 2013 година, не е проблем на алиянса да завладее тези ресурси.
И да не забравя, науката се е развивала главоломно и в арабския свят, и във белия свят (европа да речем). И идва тънкия момент наречен тъмните векове, когато религията/църква/инквиция/ (схащаш идеята) се намесва и науката бие отбой, поради ред причини, знаеш какви са. Само че европа си стъпва на краката и праща цъкрвата в миша дупка /ватикана/ докато във арабския свят все още не се усещат /не всички, но голяма част/, че религията, или по-точно религиозния фанатизъм нищо добро не носи. И тук идва момента в който белия свят е светлинни години напред пред арабите /технологично/. И сега въпроса е каква част от ресурсите да завземем от тях, кое е морално и кое не ? Или казано на малко по-нормален език - как да се делят петро-доларите? Или казано по друг начин - от нас технологията и Knowhow, от тях земята и това под нея, а 100те долара как да разделим ? Колко струва технологията и колко ресурса сам по себеси ?
И да дам един пример фиктивен. Аз имам икономическо образование, ти колега имаш фирма. Печелиш 100 парички на година. Аз имам много знания и мога да ти оправя процесите така, че вместо 100 парички на година да вземаш 150 парички на година. И сега от тия 50 колко ще оставим за теб и колко за мен? Ако ми дадеш 49 ти пак си на печалба, защото имаш 101, а без мен щеше да си със 100. Но пък честно ли е да делим 2% към 98%? Дали да делим 50/50? Колко усилия и безсънни нощи съм вложил аз за тези мой знания? Колко нерви си вкарал ти в тая фирма? Не е възможно да се определи, но честно казано да ми дадеш 49, а ти да земеш 1 би трябвало да ти харесва като идея, защото все пак имаш 101, вместо 100 в края на годината, нали? Същото е и с нефта, без технологията те ще имат Х пари, с нашата технология дори да имат Х+1, те са на печалба. Не е нужно да се казва, че ние вземаме 10000. От тяхна гледна точка - те печелят. Е ако искат да вземат всичко (1 + 10000), са добре дошли да развият технологията си : )
До hidden_in_the_shadows: Много те моля по арабските въпроси да не се произнасяш, за да не се излагаш повече. Първо: точно цифрите не са арабски, въпреки, че сме приели да ги наричаме така. Второ: арабите са представители на бялата раса, въпреки че цвета на кожата им е по-тъмен от нашия. Но защо по същата причина не кажем, че и евреите като по-мургави са различни от бялата раса? Все пак арабите и евреите са (условно казано) първи братовчеди, както например ние и сърбите. Ние сме славяни, а те – семити. Ако ние и сърбите можем да се благославяме и попържаме без преводачи, същото го могат и те. Например арабското „селям” и еврейското „шалом”, което означава и на двата езика „мир”, а думата за „бог” на еврейски е „ил” (сравни „ил” в имена като Данаил, Емануил, Самуил, Натанаил, Гаврил, Михаил и др. навлезли у нас от еврейски) и на арабски "божество" е „ил” (сравни в сакралната фраза: „ла иллаху илл-аллахи”, което в буквален превод значи: „няма друго божество освен бога”). Да не говорим още колко други близости имат в езиците и културите си, но през последното столетие тези народи са се превърнали в смъртни врагове. Защо? Заради петрола и заради логиката относно неговия добив, която ти споделяш. Докато има хора като теб, които я споделят и я проповядват, ще загиват невинни хора и от двете страни, и от двата народа. А покрай тях случайни жертви ще има и от други народности като нашата. Но защо все пак изместихме темата към този въпрос? Нали коментирахме кой решава да има бедни и богати и че ние българите днис нито сме от богатите, нито сме от тези, които решават кой да е богат и кой да не е. И че това е независимо от социализма, защото е започнало за нас преди него и продължава след него. На нас западняците гледат така, както хора като теб гледат на арабите: отричат всичките ни постижения в исторически план и ни считат за туземци. А пък преди 1989 г. на нас така са гледали руснаците. Тъй че все тая...
Ти го представяш в най-най екстровертната възможна светлина. Някаква висша сила решава дали даден регион ще е бедин или богат. Глупости! Всеки регион сам решава дали ще е беден или богат със действията си. Нашите действия са да задълбаваме в най-ненужните детайли, да си мислим, че някой за нещо ни е длъжен поради различни исторически успехи (случили се преди десетки,стотици,Хиляда години). С бърз преглед на коментарите в статията ще установиш за какво говоря, ще установиш, че сами си го решаваме. Като 7 милиона души гледат към щатите и им текат лиги от устата, но в същото време "деба я тие американти, толко са неграмотни, даже незнаат къде а България). Всеки сам си кове, и кове и кове съдбата, българската нация не успява да си направи живота такъв какъвто иска да е. Провал след провал, и се успокояваме с някакви "успехи", не че не са успехи, ама на кой му пука.. Нямаме пленено бойно знаме, е хубаво де, нямаме, но за сметка на това имаме умиращи от студ стари хора през зимата. Имаме 1300 годишна история, е хубаво де, имаме - ама за сметка на това имаме 30% под праган а бедността. Били сме на 3 морета, е хубаво де, били сме, ама за сметка на това през 2013 80% от населението е нещастно, заето със злободневни теми. Имаме златни медали, е хубаво де, имаме ама ... Схващаш идеята?
Сега искам да напиша нещо, ама ме е страх да го напиша, защото ще се хванеш за него и няма да обърнш внимание на предния пости, както направи вече 2 пъти..
В поста 37 съм написал едни парички, искам да чуя, щом моята логика е виновна за ситуацията, как ти предлагаш да се разделят тея 50 парички?
До hidden_in_the_shadows: А вече разбрах, че си на Вие не само с арабската история, но и с българската, и със световната. Пък и не си прочел моите коментари с № 23 и 24. Там пиша, че откакто свят светува силните на деня решават кой ще е богат и кой не. И разбира се, богати трябва да сме „ИИЕ” и „НАШИТЕ”, а бедни да са тези, КОИТО НЕ СА „НАШИ”. Проблемът на Балканските държави, на карибските държави и на много други по света е, че НЕ СА „НАШИ” за днешните силни на деня. От ХVІІІ век насам обаче има нещо ново в пропагандата на силните, което го е нямало през средните векове и по-рано: Да се внушава на онези, които НЕ СА „НАШИ” за силните на деня, че проблемите са там където на са (включително и да търсят вината в себе си, вместо да винят силните, които им пречат да забогатеят). Ти здраво си се хванал на тази въдица и повтаряш, че сами сме си виновни за положението. А всъщност виновни са само нашите управници и по-едрите ни бизнесмени. Но какви други управници да си изберем, когато всички, които ни предлагат по изборите са от един дол дренки – слуги на чужди господари. Различават се само по господарите си. Не са ли до един всичките ни политици в Народното събрание сега такива? А и едрите ни бизнесмени са изкуствено създадени като перачи на мръсни пари в началото на т. нар. преход. Е как тогава да ти повярвам, че „САМИ СИ ГО РЕШАВАМЕ”, че „ВСЕКИ САМ СИ КОВЕ, И КОВЕ И КОВЕ СЪДБАТА”? Ти в кой свят живееш, бе човек? Когато целият ни политически и икономически, а в голяма степен и научен, журналистически и творчески елит се състои от „не случайни хора” (разбирай хора, поставили се в услуга на някакво лоби), не чудно, че – както ти пишеш: „БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ НЕ УСПЯВА ДА СИ НАПРАВИ ЖИВОТА ТАКЪВ КАКЪВТО ИСКА ДА Е” и че имаме „ПРОВАЛ СЛЕД ПРОВАЛ”. Повтарям: за това не е виновна цялата нация, а лобиращите за чужди интереси в т. нар. елит на нацията. То пък и на чуждите интереси не им е притрябвало цялата нация да лобира за тях. Хората са го казали много отдавна: „ВЪРЖИ ПОПА, ЗА ДА Е МИРНО СЕЛОТО”. Ама колкото и да е мирно „селото” ни не мога да приема твърдението ти, че „седем милиона” наши сънародници „гледат към щатите и им текат лиги”. Ако това са твои самонаблюдения, е друг въпрос. А иначе с какви данни разполагаш? Аз освен за мнението на младите хора, които познавам, се сещам и за една публикация от тази пролет, че интересът на българските кандидат-студенти към обучение в Щатите бил нулев. Най-предпочитани били Германия, Австрия и Великобритания. На туй ли му викаш течене на лигите? Пък престани и де ме занимаваш с онази фасулска задачка за 100-те лева, които щели да станат 50, ако специалистът помогне на фирмаджията. Фирмаджията има много варианти да реши ситуацията в своя полза. Но ако споделя морал, като този, който на теб явно ти харесва, ще каже на експерта: „Добре, имаш колкото пари искаш, но първо ти давам капаро, после - свършената от теб работа и накрая парите”. Пък накрая експертът остава само с капарото и с един пръст в устата. Какво мислиш за този вариант? На нас българите колко пъти са ни го играли този номер чуждестранните ни партньори. И къде-къде по-гадни? Нали щяхме да си върнем дълговете от Ирак, ако участваме във войната, нали щяха да ни пуснат да възстановяваме държавата, след като я разрушат. Е, стана ли? Или ни оставиха пак с пръстчето в устата?
Уточнение – в предния си коментар № 42 имам 2 технически грешки: в началото на 5-ия ред вместо „ИИЕ” да се чете: „НИЕ”; а на 12-ия ред (отдолу нагоре) да се чете: „да станат с 50 повече”.
Без майтап, Колега относно щатите интереса е нулев, защото струва майка си и баща си, дори американците не могат да си позволят собственото образование (масово), пък какво остава за българите. Великобритания е безплатно (да, да стурва 9к паунда на година, но се тегли заем, който после се връща без проблем ако работиш в УК, а пък ако се върнеш в родната софия няма и да го връщаш заема), Австрия май беше почти безплатно, а Германия е същата цена като бг университетите, само дето валутата е евро (тоест двойно, и все пак супер евтино). Няма смисъл да задълбаваме в тая тема. А относно другото, добре бе човек, мама му стара, да кажем че си прав на 100%, е човек тогава закфо живееш бе? закфо да живея аз, бе човек? Като всичко е предрешено, водени сме от куклуводи, силните са решили как ще живея /бедно или богато, в нищета или не/. Защо пропагандираш това чувство на обреченост, кажи ми? Какво постигаш с това, човече, кажи ми какво постигаш? Обреченост, обреченост, нещастие, предрешеност, никакъв личен избор и свобода. Когато загубим вярата си, че можем да постигнем каквото решим, когато загубим вяра в това, че действията ни могат да имат желания резултат, когато се предадем на "силните на деня ни ковът съдбата" - ето тогава сме загубени. А относно варятна фирмаджията да направи тази измама, честно казано не се сетих дори за това. От години не живея в България /за нещастие и щастие/ и просто варянта - вършиш работа - не ти плащат ми е непознат /от както емигрирах/. Но иначе, ако това се случи - вече излизаш от примера ми, аз говоря за експерт и фирмаджия/бизнесмен/, ти говориш за селски тарикат и пишман/балък/ експерт. И най-важното съм го казал в 2рия параграф, писна ми да влизам в сайтове и да разпускам, а хората да сипят едно чувство за обреченост, едно "нищо неможе да се направи - кфото е - такова". СТИГА! Каква е тая глупости, ти си човек, аз съм човек, всички заедно сме едно общество и ако проблемите в това общество са толкова големи, защо мама му стара не форулираме точния прблем и да работим за решението МУ, вместо да описваме 9тия на Данте?