Да започнем от хубавото. От приказното. Скандинавия за мнозина, които никога не са били по тези места, е като Арендел - замръзнало кралство, което, нищо че е замръзнало, е много красиво и магическо място. Място, където елените се казват Свен, снежните човеци имат таланта на стенд-ъп комици, лошите винаги си получават заслуженото и накрая доброто тържествува.
Ако излезем от музикалното фентъзи на "Дисни" и пристъпим в ралния свят, положението няма да е кой знае колко по-различно, само говорещите животни ще са по-малко. Това, което обаче е важно, е, че негодници като Ханс се срещат сравнително рядко, а и дори да вършат злини, винаги се намира някоя Елза, която да ги "замрази". (Силно се надявам да сте гледали филмчето, защото в противен случай сигурно вече сте се загубили в аналогиите ми.)
Тъй като ще говорим за лошите хора в иначе хубавите общества, редно е да започнем с малко суха статистика.
Към днешна дата класацията за най-безопасни страни в света се оглавява от Швейцария, следвана плътно от Нова Зеландия. В челната шестица има две скандинавски държави - Дания и Норвегия.
Съседката Швеция е пропаднала няколко места надолу заради тревожно увеличилия се брой престъпления през последните години. Но въпреки лошото си представяне като за втора лига страната не може да опетни кристално чистия имидж на "братовчедките".
А дали наистина този имидж е толкова кристален и чист, както го рекламират? И ако "да", кои са причините тези страни да имат рекордно ниски нива на престъпност? Въпроси, отговорите на които ние, българите, е полезно да разберем, имайки предвид, че от столетия се борим с водените си балканско-ориенталски импулси, които упорито ни пречат да живеем в една "чиста и свята република". Все пак не боли да знаем кое прави едно общество безопасно.
Фактор 1. Незначителната разлика между богати и бедни. Не е нужно да правим лична инспекция по затворите у нас и по света, за да знаем, че са пълни предимно с представители на ниските социални слоеве, които, когато не са "на топло", се прехранват предимно с незаконни дейности. Съществува правопропорционална връзка между равномерното разпределение на обществените блага и ниските нива на престъпност.
С думи прости, колкото по-малко бедни има в една страна, толкова по-малък е броят на престъпленията, извършени от хора с този социален профил.
Фактор 2. Социална хомогенност. Липсата на големи вътрешни конфликти, които да разединяват скандинавските общества, е причина за силното усещане за общност и храмония, което чужденецът получава, когато поживее известно време сред местните.
Фактор 3. Силна социално-осигурителна система. Тя е причината престъпленията от отчаяние, както ги наричат, да са сведени до минимум. Разбира се, че бедни хора има и в Скандинавия, но месечните чекове от социалните служби са достатъчно щедри, за да подсигурят на изпадналите по една или друга причина от обществената каруца граждани един добър и достоен живот.
Фактор 4. Реабилитация вместо наказание. Заведенията за лишаване от свобода в Скандинавия са сред най-добрите в света по отношение условията на живот, ако не е и най-добрите. За тях с пълна сила важи Вапцаровият стих "Влезе в затвора и стана човек". Това е така, защото основният принцип на затоворническата система е реабилитация, а не наказание.
Вярва се, че така се намалява риска от рецидив в бъдеще, защото тежкият затворнически режим само би наклонил везните в полза на примитивната страна на човешката същност. Затова и затворниците се поставят в условия близки до тези на свобода.
Освен това е помислено и за времето, когато престъпникът ще се озове "навън". Вместо да бъде просто пуснат обратно в естествената му, зловредна среда, с празни джобове, озлобен и изпълнен с желание да си го върне на системата, на престъпилия закона му се предлага възможност да повиши образованието и професионалната си квалификация. Така се увеличават шансовете му да си намери свястна работа и от социален паразит да се превърне в нормален данъкоплатец.
Дали системата работи? Само 16% от затворниците престъпват отново закона в рамките на две години след освобождаването им. В САЩ този процент е 43.
Фактор 5. Висока успеваемост на органите на реда и закона.
Това значи две неща: голям процент на разкриваемост на престъпленията, както и на осъдените извършители. В Скандинавия принципът "Ние ги хващаме, те ги пускат" е непозната. Затова и обществото е спокойно, че когато някой, извършил сериозно престъпление, е заловен и изправен пред закона, вероятността да получи ефективна присъда е почти сто процента.
Дотук всичко изглежда тип-топ. Само че напоследък нещата забуксуваха и на този полуостров на братството и равенството.
Дания е на първо място в Северна Европа по броя на домашните обири с взлом, както и по кражби на велосипеди. Престъпления от ненасилствен характер често не биват разследвани изобщо. Извършителите едва на 6 от 100 обири на домове са разкрити. На жертвите обикновено се препоръчва да се обърнат към застрахователните си агенции за компенсация на загубите и щетите.
Крими хрониката за Норвегия също е мрачна. 317 900 са били регистрираните закононарушения през 2018-а, което, горе-долу, е в рамките на средногодишното за страната. Броят на изнасилванията обаче се е увеличил драстично като най-много за това са допринесли случаите на сексуално посегателство на деца под 14-годишна възраст. През същата година е имало 13 убийства, а през 2019-а - 15.
Джебчийството пък е приело епидемични размери в цяла Скандинавия. По традиция най-големите професионалисти в тази "дисциплина" са чужди граждани, най-често от румънски и, уви, български произход.
Положението в Швеция обаче е най-близо до код "червено". В доклада си от минлата година шведската полиция посочва 61 особено опасни зони на конфликт или т.нар. "no-go" зони. Те обхващат 200 криминални мрежи, членовете на които надхвърлят 5 хиляди криминално проявени. Най-опасните квартали в страната, като например Ринкеби в Стокхолм и Розенгорд в Малмьо, предствляват нещо като урбанистични анклави, обитавани от емигранти от незападноевропейски произход.
2018-а е рекордна по броя на престрелките и убитите в тях. Междуетническите въоръжени (главно с автомати "Калашников", нелегален внос от Източна Европа) сблъсъци продължават и през 2019-а. През тази година са регистрирани 257 експлозии на територията на страната, което е с 59% повече от предходната. Малмьо, където "родените в чужбина" съставляват една трета от 300-хилядното население, е първенец по броя на извършени тежки престъпления.
Според друга тревожна статистика борят на изнасилванията в мултикултурна Швеция също драстично е скочил през последните седем години. Заради зачестилите случаи на посегателства от страна на чужденци с бежански статут все повече млади момичета и жени не се чувстват в безопасност. В някои общини в страната положението е толкова лошо, че родителите на младите жени не смеят да ги пускат никъде сами. Запитани защо не подават оплакване за сексуален тормоз, отговарят, че се страхуват те и семействата им да не бъдат нарочени за расисти.
И какво стана сега? Как почнахме, пък как свършихме! Не ми се иска да правя каквито и да е обобщения по темата. Изводите за това какво и защо се е объркало в тези страни оставям на вас.
Аз само ще кажа: И аз бях там, ядох, пих и се веселих. А да, и на два пъти ми откраднаха портмонето от чантата.
