Японският министър-председател Шиндзо Абе пристига на историческо посещение в България. Това е важно политическо събитие, което вероятно ще отвори нова глава както в дипломацията, така и в търговските отношения между двете страни.
Но фактите остават - повечето от нас не знаят почти нищо за Япония.
Знаем, че японците са изключително учтиви и работят (прекалено) много; чували сме, че понякога се налага специални служители да ги тъпчат в метрото, за да могат да се съберат в обществения транспорт; обяснявано ни е многократно, че харесват българско кисело мляко; наясно сме и с това, че от Страната на изгряващото слънце идват анимето и мангата.
Но извън тези по-популярни неща Япония остава загадка. Това важи и за нейните културни и обществени особености, които вероятно изглеждат странни не само в България, но и на много други места по света.
Подбрахме за вас някои от най-любопитните от тях.
Те в никакъв случай няма да ви направят експерти, но може би ще разпалят любопитството ви към екзотичната азиатска страна.
1. Числото 4 е японското 13
Започваме с един определено странен факт, свързан не с друго, а със суеверие. В Япония се избягва употребата на числото „четири“. Причината е, че японската дума за 4 звучи сходно с думата „смърт“ (shi). Поради тази причина в страната гледат на числото 4 така, както на 13 се гледа в много други страни по света – като на злокобна цифра, която е свързана с нещастия.
Употребата му се избягва колкото се може повече. Когато се подарява подарък, например, никога не трябва да давате на получателя четири неща. В много асансьори няма номер за четвъртия етаж. В някои по-крайни случаи се пропускат и етажите от 40 до 49.
Избягването на числото 4 се нарича „тетрафобия“ и се среща и в други държави в Източна и Югоизточна Азия.
2. Бакшишите са обидни
Представете си, че някога все пак се озовете в Япония. Едно от нещата, които трябва да знаете за ежедневния живот там, е, че даването на бакшиши е обидно за получателите им и трябва да го избягвате.
Ако дадете бакшиш на някого, например в ресторант, той дори може да ви гони, за да ви върне парите. Логиката е проста – когато отидеш някъде, плащаш достатъчно за качествена услуга. Защо да плащаш повече?
И, да - не е нужно да давате бакшиши дори на таксиметровите шофьори.
3. Политиката е мъжки занаят
Японките, които се добират до изборни постове, са доста малко. След изборите през октомври 2017 г. едва 10,1 процента от депутатите в долната Камара на японския парламент са представители на нежния пол. Това нарежда страната на 165-то място от общо 193 страни. Броят на жените е малък и в управлението на префектурите и в градските съвети.
Заради това може би не е изненадващо, че законотворци в Япония тази година ще предложат законопроект, който да стимулира присъствието на повече жени в политическия живот. Той обаче просто ще моли политическите партии да "правят повече усилия", за да е равен броят на мъжете и жените в техните кандидатски листи за национални и местни избори.
В същото време няма да има наказания за тези, които не успяват - умишлено или не.
Проблемът със скромното женско представителство в политиката в Япония отдавна е ясен. И без закон по време на кампанията около изборите миналата година много политически партии се зарекоха да увеличат броя на жените в листите си, но въпреки това малка част от кандидатите за място в парламента бяха от женски пол.
4. Винаги трябва да занесеш подарък на домакина
В Япония се счита за чест да бъдеш поканен в нечий дом. Ако това се случи, винаги трябва да носиш и подарък със себе си. Подаръкът трябва да е и подходящо опакован, за да направи впечатление.
Също така никога не трябва да отказваш подарък, макар да е добре в началото да протестираш срещу това да получиш нещо.
С оглед на любопитните подаръци, които държавните лидери си разменят при важни дипломатически срещи, е интересно как ще бъде посрещан японският премиер у нас - какво ще даде той на домакините и какво ще получи.
5. Японците много харесват бейзбол
"Бейзбол" и "Япония" са две неща, които някак не се вписват на едно място в представите на повечето хора за азиатската страна. Въпреки това е факт, че бейзболът е сред най-популярните спортове там. Още през '20-те години на миналия век в Япония започват първите професионални бейзбол състезания, а в момента съществува и цяла бейзболна лига. Освен това спортът е популярен и в училищата.
6. Шумното сърбане на нудъли е напълно в реда на нещата...
Представете си как някой хапва нудъли пред вас и изведнъж започне да ги сърба ентусиазирано. Съпровождащият това хищническо действие звук може да изкара човек извън кожата му. Не и ако сте в Япония, защото там това действие показва, че човек яде с удоволствие. Дори ако не ядете достатъчно звучно, някой може да реши, че не харесвате ястието.
Сърбането е прието и поради друга, по-практична причина – за да не изгори човек езика си. Супите и нудълите в Япония се сервиват достатъчно горещи, че да ви изгорят. Сърбането/засмукването в случая се явява начин храната да бъде охладена, преди да се озове в устата на гладния.
7. ...но не е прието да сипеш в собствената си чаша
В много страни по света е традиция да сервираш на другите хора на масата, преди да обслужиш себе си. В Япония обаче никога не трябва сам да си сипваш питие. Ако един човек пълни чашите на останалите, той не трябва да сипва в своята. След като е приключил изчаква, за да може някой от другите гости да напълни неговата чаша.
Действието се повтаря и когато дойде време за повторното пълнене.
8. Да си издухаш носа на публично място се счита за грубо
Не думай! У нас разбирането по въпроса сякаш се припокрива с японското, макар че зависи от това в коя част на България сте попаднали и сред какви хора. Звучното прочистване на ноздрите е нещо, което може да смути всички наоколо, а в Япония на него се гледа с особено лошо око. То се счита не само за грубо, но дори за отвратително.
Вместо това хората просто подсмърчат, докато не открият някое по-скришно място. Препоръчва се духането на носа да става възможно най-дискретно. Както и трябва да бъде, така че ако се сблъскате с някой, който няма проблем да духа носа си възможно най-шумно, напомнете му, че дори в Япония, напук на всичките й странности, това не е готино.
