Дискусията в Европа и особено в Германия за масовото (това означава колективно, а не индивидуално) преселение, която стъпва на понятието "бежанец", вместо на понятието "мигрант" или още по-точно казано - "икономически мигранти", е несериозна, подвеждаща и дори самоубийствена заради преувеличената политическа коректност.
Социалните науки ни учат (в този случай в рядка хармония със здравия разум ), че вътрешната сплотеност е от съществено значение за гладкото и продуктивно функциониране и за стабилността на всяко общество.
Икономиката говори за "човешкия и социален капитал", без който здравословното съществуване на всяка държава не е възможно .
Днешният дебат за имиграцията игнорира тези елементарни факти. Обърканите от идеологията на мултикултурализма идеолози не виждат проблем в това. Те вярват, че е възможно обществата в отделните държави в Европа безпроблемно да се "запълнят" с мигранти.
Имигрантите като маджун за Европа
Затова не е изненадващо, че тези политици не си поставят задачата да спрат сегашната миграционна вълна. Те се занимават основно с това да се справят с тях по някакъв начин - било с пари, с отворени обятия, с настаняване и с обещанието за нов, по-добър живот.
Защо е така? Бих искал да цитирам моя колега Иржи Вейгъл (бел. р. от 2003 до 2013 г. началник на кабинета на Вацлав Клаус), който смята, че целта на подобна "политика на добре дошли" е да унищожи трайно спойката между европейските общества.
Само върху развалините на Европа тези политици ще могат да изградят своята "нова Европа" - разбира се, без нас, без всички онези, които сме доволни от съществуващата Европа.
„От мигрантите ще излязат първите нови членове на мечтаната европейска нация", казва Вейгъл.
Те по никакъв начин не са свързани с никоя от настоящите европейски държави и затова много по-лесно биха могли да се идентифицират с една нова мултикултуралистка Европа. Имигрантите ще са маджунът на новата европейска нация.
Фаталната грешка на германците
Друга причина за поведението на много европейски и особено немски политици би могла да е наивната идея, че масивната имиграция в краткосрочен план може да има някои неприятни последици, но в дългосрочен план ефектът ще е изцяло положителен. Това е фатална глупост.
Разбирането на тези политици, начело с г-жа Меркел и г-н Гаук, че от мигрантите ще излязат мотивирани, интелигентни, образовани работници, готови да се включат в работния процес веднага и да заменят застаряващите германските работници, е нелепо. То е в рязък контраст с целия опит, който Германия има със своите имигранти и гастарбайтери.
Известно е, че всеки човек придобива основните си модели на поведение в младежките години - придобива ги най-често в семейна среда. Възможно е привържениците на масовата имиграция да вярват в силата на превъзпитанието, на манипулацията и на индоктринацията, да мечтаят за създаване на нов човек, който в духа на гениалната книгата на Олдъс Хъксли "Прекрасният нов свят " да е оформен изцяло по техните идеи.
Немската покана
Това е направо детинска представа. Волфганг Каспер, германец по произход, който живее в Австралия в продължение на половин век , казва: "Има изключения, но по-голямата част от днешните мигранти трябва да изминат бавен процес на културно приобщаване, който продължава няколко поколения".
Каспер също така обръща внимание на факта, че второто поколение имигранти отхвърля интеграцията си в европейското общество, много често заедно с цялата културна традиция и ценности на Запада. Надделеят ли тези тенденции, те заплашват процеса на "културна адаптация " да се обърне изцяло с обратен знак.
Накрая, но не на последно място, важно е да се мисли защо миграционната вълната се случва точно в този момент.
Какво толкова необратимо е станало, че 40 процента от мигрантите, пристигнали миналия уикенд в Бавария, идват от Косово?
Там от 15 години няма сражения. И защо други 40 процента са от Афганистан, където въоръжените конфликти в една или друга форма продължават вече десетилетие? Положението на мигрантите в страните им не е драматично променено.
Въпреки това, до тях стига посланието - понякога пряко, понякога косвено, че сега могат да мигрират към Европа. Окуражени от своята - със сигурност легитимна фрустрация от положението в родината им, тези хора се отказват от досегашния си живот и тръгват към Европа, и най-вече към Германия. Напускането на страните им често е свързано с откупуване, с цената на гигантски плащания към контрабандисти.
Флиртът на Европа
Имигрантите се хващат на флирта на безотговорните европейските политици, без да знаят за рисковете и заплахите, които ги чакат по пътя - както тях, така и децата, и роднините им. За това свидетелстват стотиците трупове в Средиземно море.
Всички те следват обещанието, че е възможен нов живот в Европа.
Политици като Ангела Меркел и Йоахим Гаук ги окуражават. Може би тези политици смятат поканата си за положителен и хуманен жест. Но тя не е. Напротив.
Вие правите мечешка услуга на Европа. Имам дълбоки опасения за бъдещето на европейската цивилизация. Не става дума за нищо по-малко.
