Шок. Не това е думата, която ще потърси и използва наблюдателният човек във връзка с експлозията от насилите и гняв в Балтимор, щата Мериленд, след смъртта на младия чернокож мъж Фреди Грей на 19 април.
Закопчан, защото побягнал от органите на реда в един от най-бедните и опасни квартали на града, Грей изпада в кома, вследствие на тежки травми на гръбначния стълб и ларинкса, които, според очевидци, са му били причинени от арестувалите го ченгета.
Смъртта му е изтълкувана като поредния случай на полицейско насилие над чернокож мъж.
Дни по-късно Балтимор е в пламъци - мирните протести след погребението на Фреди Грей прерастват в безредици със запалени полицейски коли, изпотрошени прозорци и фасади на сгради и разбити и ограбени магазини.
Равносметката след няколко денонощия на хаос е обявяването на извънредно положение, намеса на националната гвардия, над 250 арестувани, 20 ранени полицейски служители и усещане за "дежа вю на стероиди".
Идентична разрушителна драматургия се разгърна преди месеци във Фъргюсън, Мисури, след като бял полицай застреля невъоръжения чернокож тийнейджър Майкъл Браун.
По-късно мащабно разследване на министерството на правосъдието разкри потресаващо порочен модел на институционален расизъм от страна на полицията във Фъргюсън с десетки случаи на дискриминация на чернокожото население и диспропорционално наказателно преследване на по-бедни граждани от афро-американски произход за възможно най-незначителните нарушения.
В светлината на огъня в Балтимор бяха припомнени и убийствата на други невъоръжени чернокожи младежи - Трейвон Мартин, Ерик Гарнър, Тамир Райс и много други.
А само преди седмици новина номер едно в САЩ бе видеозаписът, запечатал как белият полицай Майкъл Слейгър хладнокръвно стреля осем пъти в гърба на отдалечаващия се от него чернокож мъж Уолтър Скот, който минути преди това е спрял за пътно нарушение.
Благодарение на аматьорския клип, направен от случаен минувач, ченгето беше арестувано и сега ще бъде съдено за убийство.
Без видеото това навярно щеше да е поредният случай на недоказан полицейски брутализъм, в който думата на служителя в синьо е по-тежка от свидетелствата на очевидци.
Ако въобще има такива.
Черната (във всеки един смисъл) серия на прекомерно използване на сила от страна на служителите на реда върна лентата до 1991-а година и печално известния побой, нанесен от лосанджелиски ченгета на рецидивиста Родни Кинг, също записан на видео от обикновен гражданин.
В Ел Ей тогава расовото напрежение достига връх и улиците се пълнят с гневни протестиращи. Твърде позната картинка.
Сякаш САЩ не може да излезе от спиралата на полицейско насилие с расистки привкус и безредици с бандитска окраска.
Политически реакции
По време на пресконференция в Белия дом, президентът Барак Обама осъди агресивните прояви в Балтимор с думите:
"Няма оправдание за насилието, което видяхме. Контра-продуктивно е... Когато отделни хора разбиват врати на частни бизнеси с железни лостове, за да грабят, това не е протестиране. Това не е излъчване на послание. Това е крадене. Тези, които палят сгради унищожават шансовете на собствените си общности. Оставят хората в района без работа и възможности".
Обама поздрави мирните протестиращи и призова за единение на нацията и общо усилие за справяне с бедността и проблемите с полицейското насилие, захранващи тази криза.
Фаворитката за президентския пост на изборите в САЩ през 2016-а година Хилъри Клинтън изтъкна, че е необходима промяна и има нещо дълбоко сбъркано в правораздавателната система на страната.
Тя очаквано използва първата си политическа реч като кандидат за номинацията на демократите за изборите догодина, за да адресира най-горещата тема в страната към този момент.
С разбираемо по-остра реторика от тази на действащия президент Обама, Клинтън каза:
"От Фъргюсън през Стейтън Айлънд до Балтимор - моделите са непогрешими и безспорни. Уолтър Скот бе застрелян в гръб, невъоръжен, ужасен от възможността да попадне в затвора за неплатена детска издръжка. Тамир Райс беше убит в парк, без оръжие, едва на 12 години. Ерик Гарнър, задушен до смърт защото продавал цигари на улицата. А сега и Фреди Грей - с гръбнак, почти пречупен в полицейския участък".
Клинтън настоя за камери върху униформите на всеки полицай и се солидаризира със социалния гняв на мирните демонстранти в Балтимор.
"Бели" срещу "черни" размирици
Протестите, прераснали в размирици, отново очертаха обществения разлом между либерали и републиканци в САЩ.
Освен на физически сблъсъци, Балтимор стана поле на битката за интерпретация на случващото се. Идейните противници излъчиха противоположни послания в съзвучие с политическите си цели.
Обяснителният конфликт между прогресивните леви и консервативните десни придоби допълнителни пародийни измерения, разгръщайки се по посока на "цветовата гама" на бунтовете и гражданските неподчинения.
Насилието в Балтимор провокира расистка реторика от двете страни на идеологическата барикада.
Либералните издания и говорещи глави решиха да затворят очите си за откровената бандитска вакханалия в опожарения център на Балтимор, където десетки младежи - предимно чернокожи - използваха безредиците, за да плячкосват магазини.
Не бе трудно да се забележи, че солидна част от криминалния контингент е излязъл "на пазар" с удобното оправдание за участие в справедлив граждански протест срещу институционалния расизъм и полицейското насилие.
В опит да отклонят вниманието от уличния хаос, много коментатори решиха да говорят за "бели" размирици, или с други думи, за безредици от миналото, случили се след спортни събития с участници предимно бели мъже.
Получи се интересно за наблюдаване преместване на фокуса от ставащото сега, с главни антигерои чернокожи младежи, към събития отпреди - с основни персонажи европеидни хокейни и футболни фенове.
Редица медии и общественици отидоха по-далеч и защитиха настоящите безредици като необходими и наложителни в борбата с полицейското насилие, посочвайки в същото време белите привилегировани хора като основен виновник и за тази ситуация.
На другия полюс бяха дежурните "говорещи глави" с консервативни възгледи, които използваха случая, за да прокарат любимата теза за вродената агресия на чернокожите, които не могли да се държат цивилизовано и само чакали повод, за да палят полицейски коли или да разбият някой корейски магазин.
Двете политически ангажирани интерпретации опростиха и деформираха сложната реалност, унищожиха нюансите и в крайна сметка захраниха предразсъдъците на съответните таргет аудитории. Резултатът е мътене на водата и допълнително разделение на обществото.
А наблюдателните хора, които не се шокират и изненадват, вече разсъждават върху това кога и къде ще е следващият "Балтимор".
